Какви бяха първите ви стъпки...?

Конкретни въпроси и проблеми от житието-битието в провинцията.
Аватар
JennyAnyDots
Мнения: 173
Регистриран на: Пон Окт 13, 2008 5:21 am
Местоположение: LaSalle

Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от JennyAnyDots »

Отдавна си мисля за подобна тема, но окончателно ме убеди да я пусна следното мнение (съвсем съкратен цитат понеже е дълго) на един съфорумник:
Kan_Tangra написа:...
Виж с намирането на работа започват трудностите. А до сега никой от новопристигналите не е споделил нещо по въпроса. Разбира се, все още е рано за това.
(Пълното мнение в контекст тук)

Впечатли ме, защото наистина почти никой не споделя как си е намерил първата работа (и втората, и третата), колко време му е отнело, и пр., и пр. (визирам всички, не конкретно новопристигащите). Защо не споделим първите си стъпки вкратце, какъв е бил пътя ни първите две-три-пет години? Как сме/не сме си намерили/търсим своето място под слънцето? Защото наистина това е, което е трудното и тук става интересно. Пък и аман от теми и мнения в стил "Тук е супер"/"Тук е мизерия" , кой се хвали, кой плюе вся и всьо, да напишем нещо конкретно и току-виж се оказало полезно.
-----------------------------
Нашата история: ще пробвам да съм кратка, но ако някой се разпознае в нашите ситуации, може смело да пише на лични.

Пристигаме двама с дете лятото на 2009-та, малката беше на 3 години. Умерено слаб френски (оцениха ни за второ ниво КОФИ), отличен английски. Той е химик специализирал полиграфия, аз съм (бях) икономист. Като погледна назад, времето ни е било разпределено грубо така:

Мъжът ми: Кофи 4 месеца, успоредно кандидатстване метриз химия за есента на следващата година - това беше план "Б". Успоредно последните два месеца на КОФИ - търсене на работа с помощта на тази организация. Съответно работа в полиграфията, но на супер базово ниво и с много ниска заплата - към 6 месеца. преценка на възможностите, на сектора и решение да се захване с метриза. Живот и здраве наесен ще го завърши.

Аз: КОФИ пълните две нива до края, успоредно кандидатсване за бак - специалност стара мечта (ИТ). След КОФИ един месец още френски в "Комисион сколер" и успоредно търесене на работа чрез агенция. Два месеца лятото работа общо-административна, събиране на кураж и скок в бака. Оттогава вече втора година учене + стажове (ако някой ще учи бак в Канада да чете внимателно какво е писал в стари теми Кан-Тангра за кооп-програмата - вярно е писал и мога да потвърдя, че е актуално).

Детето - 2 години българска детска градина, последната зима матернел.
---------------------------
Защо изписах горните редове? Не ни давам за пример, не сме цъфнали и вързали още, имаме само три години "стаж" тук. От друга страна, ако някой познае своите дилеми (Работа - има ли организации, които да ми помогнат? Детето - ако е в бг градина, ще има ли проблеми после с френския? Да учим ли двамата - ще се справим ли на стипендии? Ще има ли време за парт тайм работа? и други такива) може да ми пише на лични, знае с какво мога да съм полезна.

Ще се престраши ли още някой да сподели конкретен личен опит? Хора много и пътища много, какъв беше вашият? Темата ще е наистина полезна и интересна само ако я напълним...
Аватар
pumpy
Мнения: 8736
Регистриран на: Съб Юли 26, 2003 2:47 pm
Местоположение: South Denver, CO

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от pumpy »

Az ще се опитам да съм кратък също. И двамата сме стоматолози от БГ дошли тук през 2004:
Жена ми(малко френски, много добър английски по това време): от първия ден учене на пълни обороти, теоритични и практически курсове за да изкара изпита на ордера или бъде приета в Университет. Изпита го мина до половината, когато я приеха в Университет и тя предпочете да учи. Започна на 08/12/2007 и завърши на 18/12/2009. От тогава работи като зъболекар.
Аз (добър френски, добър английски по това време): малко по-сложно, но: работа като асиситент в кабинет от 5-тия ден след кацането. На втория месец добавих още 40 часа нощна смяна, защото в кабинета ми писна и исках да напусна. След 2/3 месеца по 80 часа на седмица се разкарах от кабинета и запазих само нощната смяна. От януари 2005 записах хигиена и запазих нощната работа. С малко комбинации от гледна точка на шомаж и стипендия завърших през май 2007 и работих като дентален хигиенист, кога на пълно време (60-65 часа), кога на непълно ( 30 часа) до декември 2009, когато започнах и аз да си "доучвам" в Университет. От миналия декември съм дипломиран и се си търсим място под слънцето да се кротнем най-накрая след 8 години скитарстване в северна Америка.
Големият ни син започна градина веднага при пристигането на френски, после на английски, после пак на френски, после английско училище и после 4 години на училище в щатите. Колко си спомня френски още един Г-д знае ? Малкия е бил винаги и само на английски.
"Pure vero et sancte servabo vitam meam et artem meam."
"Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство."
Аватар
7George
Мнения: 8170
Регистриран на: Съб Яну 21, 2006 12:42 pm
Местоположение: Calgary

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от 7George »

Пъпво си взех отпуските за предните години. Опознаване на града и острова (Newfoundland). На БГ-та общност къщо. Намерихме жилище и кола. Обзавежсане, записахме детето септември в най-близкото школо.

1-ва работа на 6-я месец, парт-тайм във вестник, научих я от познати - нямаше обява. ~~~ След 1 година се местихме в др. провинция и всичко тва пак наново. После вече е друга история.
Missing 80's badly...
Аватар
Independent
Мнения: 1723
Регистриран на: Пет Сеп 24, 2004 8:03 am
Местоположение: Montreal, QC

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от Independent »

Аз съм го писала и друг път, но незнайно защо никой не ми вярва.

Аз - магистър компютърни системи, отличен френски (хехе), сносен английски. Моя съпруг - бакалавър информационни технологии, що-годе английски, никакъв френски.

Първия ден си извадихме СИН номерата и подадохме документи за здравни карти. Квартирата си я бяхме намерили по обява в този форум още от България и още сме си на същото място. След една седмица шматкане и чудене какво правя тук (на втория ден бях готова да си отивам обратно), започнах да пращам резюмета. През това време моя мъж започна работа в една фабрика. На 11-я ден бях пратила цели две резюмета и имах едно интервю. Ден 13 - първи работен ден. По специалността, англофонска компания. Мъжа ми продължи да ходи в тази фабрика още няколко месеца, след което напусна и започна да учи изцяло английски. След две години учене на езика и търсене на работа успя да си намери работа като младши програмист в англофонска компания. Аз през това време вече бях на "ръководна" позиция в моята фирма. Сега той е на същя път в неговата. Без да знае бъкел френски. И да, случката се случва в Монтреал.

Заплати няма да пиша, защото не съм Джовани. Обаче поне няколко човека от този форум ме познават и могат да потвърдят. Ние не сме имали нужда от "доучване" заради специалността. От друга страна, липсата на език много ясно си пролича при търсенето на работа.
I must not fear.
Fear is the mind-killer.
I will face my fear.
I will permit it to pass over me and through me.
And when it has gone past I will turn the inner eye to see its path.
Where the fear has gone there will be nothing.
Only I will remain.
hanasparuh
Мнения: 56
Регистриран на: Пет Мар 23, 2012 6:37 pm
Местоположение: Montreal, Quebec

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от hanasparuh »

Историята на Independent потвърждава мнението ми, че знаенето на езика е най-важния елемент от бързата интеграция (разбирай намиране на желаната работа).

Моята история е точно обратната: стъпих тук без почти никакъв френски и среден английски. След като ми отне 2 седмици да се нанеса в квартирата (намерена от приятел), да оправя всички формалности с документите, да си купя компютър и да започна да пращам CV-та, на 3-та седмица имах 2 интервюта за програмист и 1 за поддръжка на компютри. Излишно е да казвам че нищо не стана - хората ми намекнаха, че трябва да си подобря езиците, ако искам нещо да стане.

И, така: 1 година френски в КОФИ, 3 месеца работа като техник във фирма, която фалира, още 6 месеца работа във фабрика. Накрая, 2 години и 3 месеца след като дойдох, закачих така нар. бяла работа като IT администратор. Това промени всичко: 5 години по-късно бях вече на мениджърка позиция с двойна заплатата и обаждания от рекрутери.

Успешна история? Може би да, поне аз я намира за такава. Можеше ли да е още по-успешна: 100% да, ако годината преди да дойда бях седнал да науча френския.

Извода и съвет към всички които са на път към Канада: учете езиците :y:
България е моята Родина!
crusader
Мнения: 479
Регистриран на: Съб Сеп 26, 2009 11:11 pm

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от crusader »

Independent написа:Аз съм го писала и друг път, но незнайно защо никой не ми вярва.
За коя година става въпрос ?
Аватар
Independent
Мнения: 1723
Регистриран на: Пет Сеп 24, 2004 8:03 am
Местоположение: Montreal, QC

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от Independent »

crusader написа:
Independent написа:Аз съм го писала и друг път, но незнайно защо никой не ми вярва.
За коя година става въпрос ?
2005, малко след атентатите в Лондон. Но не виждам как това има някакво значение. Както каза ханаспарух, говоримите езици са много важен фактор. Освен това всички експерти (като се знам аз какъв инженер съм...) казват, че Канада НЕ е в рецесия. И специално в моята област виждам как са нещата.
I must not fear.
Fear is the mind-killer.
I will face my fear.
I will permit it to pass over me and through me.
And when it has gone past I will turn the inner eye to see its path.
Where the fear has gone there will be nothing.
Only I will remain.
kefche1
Мнения: 61
Регистриран на: Сря Мар 11, 2009 10:55 am
Местоположение: Toronto

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от kefche1 »

ето моите наблюдения на имигрантите в Канада:
има два типа имигранти:
1. такива знаещи езика и с достатъчно опит по специалността си от БГ/поне 3-4 години/
2. такива без или слаб език и/или недостатъчно опит по специалността от БГ

Първия тип се реализират започвайки като стажанти и на part-time и по-ниско заплащане в началото.
Втория тип работят кофти работа докрая на живота си тъй като нито имат самочувствието нито от там и желанието да работят по специалността си. Това са такива дето са имали късмета някой да ги доведе в Канада я с брак я по някакъв друг начин. Този тип естествено е най-недоволния от живота си в Канада.

Съвет: не разчитайте на българи. Пазете се от българи. Те само ще ви залъгват с фалшиви обещания за помощ и ще се надпреварват да ви помагат на думи. Единственото, което може да получите от българи в Канада е:
1. "помощ" за някоя мизерна работа със заплащане под минималното за провинцията и "под" масата щото са решили че щом те са блъскали като хамали 5 години значи и вие трябва да минете по тоя път.
2. типичната за българина завист, затова че вие сте се реализирали по-бързо от тях. Истината е че половината от колегите ми са започнали работа по специалността на 2рия месец от пристигането си. И това е именно първия тип.

P.S.
Това е СЕГАШНОТО състояние на нещата. Те се променят. Преди е било различно. В бъдеще ще бъде различно.
Също така времето за реализация е различно в зависимост от професията.
Медиците и сродните им навсякъде се реализират бавно.
Последно промяна от kefche1 на Нед Апр 08, 2012 7:19 pm, променено общо 1 път.
Аватар
pumpy
Мнения: 8736
Регистриран на: Съб Юли 26, 2003 2:47 pm
Местоположение: South Denver, CO

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от pumpy »

kefche1 написа: Съвет: не разчитайте на българи. Пазете се от българи.
Грешка. Най-добрите ми приятели в Канада са българи. Не всички българи са ми приятели, разбира се. С някои от тях съм се запознал в този форум и то още от БГ. Заедно сме дошли, заедно сме се борили, заедно сме успявали и падали и ставали. И заедно върсим напред.

ПС. Аз не разбирам как така, някой насила те кара да започнеш каквато и да е било работа и те кара да стоиш на нея за 5 години, защото той се бил пре....л преди по същия начин ? Ако дадена работа не ти харесва и имаш какво да предложиш, Канада е ГОЛЯМА страна с място за всички под слънцето.
"Pure vero et sancte servabo vitam meam et artem meam."
"Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство."
kefche1
Мнения: 61
Регистриран на: Сря Мар 11, 2009 10:55 am
Местоположение: Toronto

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от kefche1 »

само не разбрах къде е грешката.
кажи с какво точно са ти помогнали твойте приятели за реализацията ти?
Забравих да кажа че има и качествени българи.
Но то изключението потвърждава правилото.
Не съм казвал че някой ме е карал насила да работя нещо 5 години. Къде го видя това :)
Аватар
pumpy
Мнения: 8736
Регистриран на: Съб Юли 26, 2003 2:47 pm
Местоположение: South Denver, CO

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от pumpy »

kefche1 написа: кажи с какво точно са ти помогнали твойте приятели за реализацията ти?
Малък пример от онзи ден: В момента съм подал молба за лиценз в NWT. Изпратил съм си всички документи и спокойно си чакам. Междувременно си работя в Пасадина. Онзи ден получавам мейл от дентал борда на НУТ, с който мило ми съобщават, че искат да видят дипломите ми от БГ от Монреал - и двете преведени на английски. Двете дипломи в оригинал са във Флагстаф, Аризона. Превод от бг на английски може и да намеря в щатите, но от френски на английски ще ми епо-трудничко. Та какво правя аз. Моля жена ми да сканира въпросните дипломи и да ги прати по майл на Жана Шнайдер да ги превежда. В същото време да прати оригинала на един приятел в Монреал. На него просто му пращам и-майл с указания да получи оригиналите, да ги покаже на Жана, да вземе и плати преводите и да прати преводите по пощата максимално бързо в НУТ, където все още чакам лиценз и искам да започна работа първата седмица на май. Без лиценз това няма как да стане. Това за мен е помощ за професионалната ми реализация. И това за мен е приятел: когато имам нужда не енужно да се моля и да се чудя как да го направя. Един майл стига за да се разберем и да направим нещо един за друг.
И това е един дребен пример от онзи ден. За последните 8 години е НЯМАЛО случай да се обърна с молба към някой от приятелите си в Монреал и да ми е било отказано. Дано и те са се чуствали така с мен, само за това се моля......
"Pure vero et sancte servabo vitam meam et artem meam."
"Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство."
budtel
Мнения: 534
Регистриран на: Пет Сеп 02, 2011 8:00 pm

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от budtel »

kefche1, ако си живял няколко години в Канада би трябвало да си рабрал, че хората са почти еднакви без значение каква народност са и от къде идват. Трябва да ти кажа, че българите са доста по-културни от някои други народности, които не искам да споменавам. На мен са ми помагали българи. Чужденците са други ние никога няма да станем близки с тях. Те са много различни.
kefche1
Мнения: 61
Регистриран на: Сря Мар 11, 2009 10:55 am
Местоположение: Toronto

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от kefche1 »

pumpy написа:
kefche1 написа: кажи с какво точно са ти помогнали твойте приятели за реализацията ти?
Това за мен е помощ за професионалната ми реализация.
Много силно го приемаш.
Не бих казал че това е същото за което аз говоря.
А ти защо си в Пасадена а не В Монтреал btw?
kefche1
Мнения: 61
Регистриран на: Сря Мар 11, 2009 10:55 am
Местоположение: Toronto

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от kefche1 »

budtel написа:kefche1, ако си живял няколко години в Канада би трябвало да си рабрал, че хората са почти еднакви без значение каква народност са и от къде идват. Трябва да ти кажа, че българите са доста по-културни от някои други народности, които не искам да споменавам. На мен са ми помагали българи. Чужденците са други ние никога няма да станем близки с тях. Те са много различни.
не съм живял няколко години в Канада.
btw на мен именно чужденците ми помогнаха.
българите се опитваха да ме дърпат назад/с 1-2 изключения/.
затова това което написах е най-съвременната информация за положението в Канада.
Аватар
JennyAnyDots
Мнения: 173
Регистриран на: Пон Окт 13, 2008 5:21 am
Местоположение: LaSalle

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от JennyAnyDots »

Много се радвам, че има хора, споделили опита си.

Другия тип мнения (съвети и после спорове върху съветите и др...) са също полезни и напълно достйни за уважение, но ще се радвам, ако в тази тема преобладават личните конкретни разкази.

Също горещо се надявам да пишат и хора с различен ъгъл и професии - например Ейблъд ако реши да пише конкретно, има какво да сподели, знам, че има и други.

Също дано се престрашат и хора, които не считат историите си вече "успешни" а примерно още са на път към целта (като нас впрочем :) ) - това не е състезание, всички ще са полезни и колкото повече и по-различни, толкова по-добре...
Публикувай отговор