Здравейте от България.Аз съм един кандидат емигрант и се интересувам от всичко,което става там при вас. Тази статия много ми допадна, особено след предаванията по Нова телевизия за нашите попове тук. Изпращам ви и адреса от който я прочетох.
РАЗКОЛЪТ
Борислав Николов
На всички българи в Монреал – а и отвъд Монреал – е вече известно, че настоятелството на църквата “Св. Йоан Рилски” иска да освободи Димитър Шумов от длъжността свещенник. На всички е известно, че по този повод се надигна мощно революционно движение за спасяване на попа и, евентуално, изгонване на така недостойното църковно настоятелтво.
По въпроса – в-к Форум публикува позицията на настоятелвото, на Деница Цветкова, завършила богословие в Софийския Университет, а така също и няколко писма на хора свързани с църквата или настоятелството. В никакъв случай няма да коментирам изложените позиции, ще се спра само на няколко фактa.
Димитър Шумов
По телефона му зададох няколко въпроса сред които; вярно ли е че е заплашил църковното настоятелство че е в състояние да събере 50-на човека и да ги изгони? Отговор: не никога не съм казвал пред настоятелството такова нещо в прав текст, възможно е да съм го споменал в частен разговор и те да са го възприели като заплаха.
Двама църковни настоятели лично ми потвърдиха, че такова нещо е казано пред всички настоятели и са готови да потвърдят това, когато и където се наложи. Лично аз съм склонен да вярвам на двама души повече отколкото на един.
В същия дух, няколко наблюдения; на 21 февруари четирима настоятели направиха опит да обяснят позицията си пред събрали се българи. Сред българите седеше смирено Димитър Шумов и отвреме-навреме се кръстеше. Кръстенето не му попречи да се изправи, за да отговори на отправен към него въпрос свързан със срещата му с настоятелството в началото на февруари. Не знам, не помня какво съм казал, бях много смазан, заяви Димитър Шумов.
Позволете ни да се съмнявам в неговото изявление. По стечение на обстоятелствата на в-к Форум бе предоставен документ който недвустмислено показва че Димитър Шумов изобщо не е бил смазан на въпросното събрание, а здраво е бранил жизненото си поприще. .
И последно, в този порядък; църквата, казват, бил храм божи. Как така стана, че на 21 февруари, на гореспоменатата среща между членове на настоятелството и присъствуващите, нито за миг свещенникът не се изправи, за да помоли за малко благоприличие в Дома Господен? Просто така, за очи...
Църквата
Българската православна църква получава отчисления от 500 долара за 60 члена църковната организация в Монреал. В развихрилото се богоугодно вълнение, Йосиф, понастоящем живущ в Ню-Йорк, призова всички вярващи масово да се запишат в църквата, за да имали право на глас в съдбовния момент някъде след празниците. Това звучи благородно. Отделен е въпросът, че изглежда – защото едва ли е вярно – 450 сънародници са се подписали под документ изискващ Димитър Шумов да си остане на поста. Ако за 60 члена БПЦ получава от Монреал 500 долара, колко ще получава тя за 450 члена?
Трябва ли да добавям, че гореспоменатия Йосиф обяснява, през 2009 година на българи от Аризона как да си направят църква, като съвсем ясно им пише: и в никакъв случай да не искате помощ от Светия Синод, защото не е редно бедна България да финансира Богата Америка.
Ето че си дойдохме на въпроса.
Защо, питам, иначе бедната Монреалска църква трябва да плаща дори и една стотинка на Светия Синод? За да се вози беловлас старец с Мерцедес? За да плащат заплата на светото лице в Ню-Йорк?
Но моля ви се, в кой век живеем? Ако БПЦ иска да разпространява правата си вяра зад грациница, нека започне със заплати за свещенниците си. Аз лично правя разлика между бедна България и богата православна църква. Църквата е богата от векове и ако трябва в рамките на двадесетина години една малка общност като нашата да си съгради храм, да плаща на свещенник, И да плаща отчисления за богоугодни цели, мисля попадаме в някакво страшно средновековие. По този повод ми се иска да цитирам Лютер, който през 13 век казва приблизително: Не се нуждаем от златото на църквата, от бляскавите одежди, от сановниците; достатъчно е всеки вярващ да се обърне в сърцето си към Създателя.
За тези и подобни твърдения Лютериянството бива отвергнато от другия светъл отец, този в Рим. Ние, православните, за съжаление си нямаме Лютер или Калвин. И съвсем внезапно, в началото на 21-век българската диаспора тук се оказва в плен на един разкол, който не би трябвало да съществува. С думи прости: не са вярващите които трябва да плащат заплата на Димитър Шумов. Нека Светия Синод да му я плаща. Или пък, в пристъп на богосмирение, Димитър Шумов да работи като всички хора от понеделник до петък, а в неделя доброволно, малко като в ленинските съботници, да върши обрядите на които са го учили.
Ако случайно вярва в Бога разбира се. Който бог изисква от всички смирение, бедност и благочестивост, ако не се лъжа?
Продължение на въпроса
Откъдето идваме до църковното настоятелство. В началото бе настоятелството, колкото и смешно да звучи това библейско твърдение. Ако не ме лъже паметта в-к Форум и Монреалската църква са създадени от 2002. Бих искал да попитам; как мислите е извървян пътят от първите събрания на добра воля, до довеждане на свещенник, намиране и закупуване на храм? Едва ли някой мисли, че всичко това е дошло от небето? Кога с повече, кога с по-малко успех, хора са се борили за всичко това, тласкани от различни подбуди, но в една посока; уединяване на така малката ни общност.
В светлината на гореказанота и на настъпилия разкол, любопитно ми е, какво именно мисли да прави бъдещото новоизбрано настоятелство? Може би да се откаже от покупката на църквата и мигом да се обогати с 150 000 долара? Пояснявам 100 000 са внесени за покупа и 50 000 налични по църковната сметка.
Струва ми се, сред хората милеещи за спасението на Димитър Шумов има поне няколко от финансовите среди. По бегли мои спомени, един от въпросните радетели беше давал интервюта пред българската преса през 1992, от които интервюта ни стана ясно, че всички живеем на социалка, радваме се на шопска салата и домашна ракия, докато той именно се преборил с мизерията наша и гордо се изпъчил пред родната ни преса да я уведоми за този факт. Отвсякъде човек сериозен а иска и да спасява и попа...
Искаме си попа!
Искаме си попа, ми каза смеейки се една девойка. По телефона, от България. Девойката е хубавица и си замина оттук. Ето виждането є: Три пъти съм го срещала, ами той много хубаво се усмихва!
Когато жените говорят и боговето мълчат, какво остава за писачите.
Не искаме това
църковно настоятелство!
От няколко години съм тук, и искам да участвам! Да се чувствам включен! Това не е реплика на девойка, а на младеж с който разговарях в църквата в деня на чудната конфронтация. Прав е човекът да иска да участва – изолирани сме, голямото общество лесно вратите си не отваря. Оставаме си ние – помежду ни. Като начало може да се скараме – а по-нататък ще се види.
Какво ще стане после?
Горенаписаното няма претенцията за божествена непогрешимост; в тази тази история няма прави и криви, а само обидени. Сигурно е, че никой няма да забрави скоро.
Мога само да пожелая на боговярващите да намерят в себе си сили СМИРЕНО да си плащат за всичко което БПЦ им предлага – свещи, тамяни, светени води.
Нещо обаче ме кара да мисля, че съвсем скоро Димитър Шумов ще остане без заплата и ще запустеят стъпалата на храма господен на ул. Sauvй. А! И ще намалеят на Светия Синод приходите.
Мисля всички са забелязали, че не удостоявам църковните лица с никакви титли. Титлите са израз на поне малко уважение. У мен към Църквата, такава каквато я познавам, няма грам уважение.
Вярата е дълбоко лично отношение което не се нуждае от посредничеството на никаква църква. Искрено пожелавам на всички вярващи да намерят своя път към Бога. Път който е изграден от истина и свобода.
С уважение.
http://www.forumbulgare.ca/pages/march2011/home.shtml"