знам, че не е хубаво да копирам тук, но не мога да се сдържа
По време на първия сет, който аз бих нарекла „подгряващ", своите почитания и уважение към университета поднесоха чрез изпълненията си Надя Казакова, Дичо и рок динозавърът Кирил Маричков. Те имаха на разположение почти 90 минути, за да „подгреят" публиката за появата на големите, на идолите на младото поколение - бъдещето на България...
И така напрежението расте с всяка изминала минута, адреналинът и той неудържимо нагоре, дъждът все повече и повече се усилва, температурата постепенно спада от 11 до към 8-9 градуса. Публиката тръпне в очакване. Ето, че дойде и дългоочакваният момент - часовникът удари 19.54 часа и ритъмът се смени почти толкова рязко, колкото често водещата сменяше тоалетите си.
На сцената излезе поп-фолк идолът Крум, който „разчупи" замръзналата публика с кръшни танци под звуците на едни от най-култовите си парчета - „С близалка в ръка", „Буба лази" и „Майната ти".
Майната му на студа, майната му на дъжда. Един път УНСС става на 90 години и трябва да му отдадем необходимата почит. Студентски град кънти - УНСС празнува ЧРД! На сцената една след друга се редуват знаменити поп-фолк тупалки. Ето, че дойде ред и на Емануела - „жената, която първа се осмели да въведе данък „Любов", жената, която, по думите на водещата, е единственият шанс на финансовото министерство да запълни бюджетния дефицит".
Гледам и не вярвам на ушите си - шепа чалгари подлудиха стотици студенти и не къде да е, а в самия университет. Жалка гледка, направо трагична. Те за пореден път доказаха, че чалгата се превръща в състояние на духа, състояние на обществото, блато, в което затъваме все повече и повече...Паразит, който се опитва да повали всички ни...
Палавата брюнетка нажежи обстановката до макс - „бъдещето на банковата система" показа своите умения по отношение на кючеци, кълчотения и всякакви други подобни превъплъщения на ориенталските танци.
Истински фурор обаче предизвика появата на „шампиона в категория „Могъщ", лагеруващият в палатака общински съветник от Бобов дол" Борис Дали. Мега хитовете му „Палатка" и „Пиян" направо „довършиха" най - издръжливите близо 100-тина души, които въпреки че бяха вир вода продължаваха да куфеят със своите любимци. Приблизително още толкова, скрили се от дъжда под стрехите на университета, ги подкрепяха с широко отворени гърла - нещо, което не можеше да се сравни със скимтенето, долавяно по време на първия сет.
Зъзнещи, но неуморими. Мокри, но неугасими - студентите подкрепяха своите пътеводители, светилата в чалгата. Всички те се подготвяха - дали с песни и танци, дали с биричка в ръка, за афтър партито по случай случката - големият купон в известна чалготека в Студентски град, където знойни знайни и незнайни красавици ще кършат снаги в ритъма шакадъм за успеха на университета.
А дъждът продължаваше да вали. Дали, за да ни върви по вода, както изтъкнаха участниците в спектакъла, или пък защото някой горе плачеше. Някой горе не искаше да повярва, че всичко това се случва, че чалгата поглъща образованието и науката ни, че един от големите ни университети се превръща в арена на чалга изпълнители.
Не издържам...безобразие, безочие...и то от най-висше ниво. Давам крачка встрани, заобикалям подскачащите празнуващи, извиващи кръшни снаги и си тръгвам...извръщам поглед назад и се отчайвам ...в съзнанието ми се прокрадва - Боже, помогни...
http://news.ibox.bg/comment/id_1463373881"