Едно мнение за скъсаните

[attilla]

Здравейте! Съвет не бих искал да ви давам, но мога да ви кажа мнението си. Това, че са ви скъсали въобще да не ви отчайва, щото мястото което бленувате съвсем не е такова каквото си го представяте, така че може би даже имате голям късмет, че са ви скъсали. Да, знам какво ще си помислите - тоя не е в ред, но преди 1 година и аз мислех като вас, сега - съвсем не. С други думи - Канада е място за някой, който няма какво да губи в България и обратно - не е за този, който оставя нещо там. Всъщност почти всички са оставили нещо зад гърба си, но някои повече, други по-малко - идваш тук и почваш от нулата. Ако си готов да загубиш всичко, то тогава може и да опиташ, но ти не си готов със сигурност, не си готов за това, което ще видиш и почувстваш тук...То не е нещо което ще видиш на снимките, които се изпращат оттук до роднините, няма го и в телефонните разговори, не ще го срещнеш и тук във форума. Много по-различно е от този имидж, който е забит като с чук в главата ти и нищо друго не виждаш. Но дойдеш ли тук - следва челен сблъсък и след това, който остане-остане..., трябва да си готов поне 2 години да живееш в мизерия - не просто да ти е трудно, а едвам да свързваш двата края - това, което всички правят тук отначалото и което не всички са готови да споделят, защото никой не обича поражения, дори на мен ми е трудно да говоря за това..., - така и ако все пак се закрепиш финансово - то ще бъде само и единствено благодарение на твоя интелект и на неимоверни физически и психически усилия. Готов ли си затова? Недай си Боже, някой да закъса здравословно през този период...., здравната система просто ще те довърши окончателно. Готов ли си за това? Във всеки български град има по една циганска махала - имате представа как изглежда центъра на една съвременна, новобогаташка, старомиришеща, типична циганска махала - пристигайки тук, бъди готов да се заселиш в нея....,всичко това що е хубаво, зелено, свежо, красиво и ухае приятно можеш да си го гледкаш колкото искаш докато обикалаяш хубавите места (защото тук , наистина има и такива) и се чудиш кога ли ще заживееш на такова място..., трябват ти поне 2-3 години и то с голям късмет, както и усилията за които вече говорихме..., ок - да приемем, че ти се удаде - да видим какво си спечелил: Едно жилище, по-добро или по-лошо от това, което си имал ВЕЧЕ и си оставил в България...., куп сметки които теб те чакат и това е. Да, изкарват се пари - верно е, питай обаче дали се спестяват..., готов ли си затова? Измежду всичките тези неща, отнякъде си почва да изпълзява и липсата на близките ти, щото ако и те поне са тук е друго, ама ако ги оставиш в България..., ще има да се чудиш какво да им отговориш на въпроса: "Кога ще си дойдете?"....Мога още много да напиша, но не искам. И без това мърлям картинката тука и много сега ще ме обвинят в светотатство, но какво ми пука - аз съм вече тук и го знам какво е. А ти ако мислиш, че си готов на всичко това, то тогава имаш право да се ядосваш, че са ви скъсали, но пък ако не си готов то тогава - радвай се...

[Linko]

И защо пък точно в "светотатство" очакваш да бъдеш обвинен? Каквото и да означава за теб това понятие.
Никой не може да ти спори за изпитаните и преживени лично чувства и емоции. Така си видял нещата, така си ги почувствал и така си ги преживял, ОК. Тук проблем няма.
Единственото нещо в описанието ти, моето може да подразни някого, е внушението за безалтернативност и безапелационният тон на обобщенията и издигнатите лозунги. Допускаш ли изобщо, че може и да има хора които са съзнавали какво оставят, знаели са какво ще намерят в Канада и са го намерили? И които са си формирали представта за живота в тази държава не само от "снимките, които се изпращат оттук до роднините", от "телефонните разговори" и "тук във форума". Да оставим настрана фактът, че точно тук във форума има негативни мнения и предупреждения към новите мераклии колкото искаш.

[troll]

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но... ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха - зъл предател
еднакво със триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;


Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш мъж!

[haimana]

Трол

[IRA]

Казвайте от кой е оригинала де .

Малко чужди езици за упражнение на скъсаните

If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don't deal in lies,
Or, being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise;

If you can dream - and not make dreams your master;
If you can think - and not make thoughts your aim;
If you can meet with triumph and disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to broken,
And stoop and build 'em up with wornout tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on";

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings - nor lose the common touch;
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run -
Yours is the Earth and everything that's in it,
And - which is more - you'll be a Man my son!

/Rudyard Kipling/

Превода ми харесва също.

[troll]

Не ми харесва името на темата!
Никой не е скъсан!
Поискали са нещо, а не са им го дали!
Потърсили са нещо, а не са го намерили!
Аз съм мислил много какво ще правя, ако не стане!
Ще се прибера в къщи и може би ще оставя да мине седмица или две и ще се опитам да направя добър анализ.
Що стана така?
Ао не са ми стигнали няколко точки винаги могат да се постигнат следващия път. Но може пък и да не съм за там?Знае ли човек?
Ще се опитам да разбера защо аз смятах, че ще стане пък не стана? Защо не ми дадоха точките, на които разчитахме? Все пак това е една система за раздаване на точки и аз някъде не съм изпълнил условията за даване на точки! И ако е така, то Какво? Хареса лиу ми да разговарям с изпитващия или ми беше неприятно. Смятам ли , че ще се справя в Канада?
Най общо казано на Канада й дреме! Тя трябваше да избере 48.5% и го направи!
Проблема е изцяло мой, щото инвестирах, сили средства и най-вече време и не ми се отвори парашута!
Продължавам ли да искам това?
Вече съм много по-подготвен!
Да започна ли отново?
Трябва правилно да разбереш какво е станало, да си наясно със себе си и с другите около теб и да не взимаш много на серьозно нещата! Засега първенец е Линко с две явявания и успех!
Има ли такъв дето е влязнал от третия път?
Може би това сте вие?
Канада е като Софииския университет - трудно се влиза , ма лесно се изкарва!

[troll]

Прочетох си поста!
И тук има проблеми! Тежки и трудноразрешими!
Например за да си направиш, в къщи, каквото искаш трябва време и пари.За да изкараш пари, трябва да пожертваш от времето си и получаваш пари , но не остава време! А и човек иска у тях да е както иска, а не да е строител!
Гот е да си строител, само като си купуваш инструменти! Иначе не е!
Обаче има сума неща дето не търпят отлагане!
Например, преди два дни ми свърши бутилката за барбекюто! (имам две, де! Вие да не си помислихте , че съм останал без барбекю? А имам и друго на въглища, което работи и с дърва! )
Трябва да се зареди!
А и жената е луднала да прави нова градинка и трябва да се докара пръст! Това е най-важно!И е абсолютно неотложно! Имам да си правя рак за дървата за зимата, ама то зимата е далеч!
Изобщо пълно е с проблеми!

Емиграцията е замяна на едни проблеми с други!

[YOUPPI]

Здравейте! Съвет не бих искал да ви давам, но мога да ви кажа мнението си. Това, че са ви скъсали въобще да не ви отчайва, щото мястото което бленувате съвсем не е такова каквото си го представяте, така че може би даже имате голям късмет, че са ви скъсали. Да, знам какво ще си помислите - тоя не е в ред, но преди 1 година и аз мислех като вас, сега - съвсем не. С други думи - Канада е място за някой, който няма какво да губи в България и обратно - не е за този, който оставя нещо там. Всъщност почти всички са оставили нещо зад гърба си, но някои повече, други по-малко - идваш тук и почваш от нулата. Ако си готов да загубиш всичко, то тогава може и да опиташ, но ти не си готов със сигурност, не си готов за това, което ще видиш и почувстваш тук...То не е нещо което ще видиш на снимките, които се изпращат оттук до роднините, няма го и в телефонните разговори, не ще го срещнеш и тук във форума. Много по-различно е от този имидж, който е забит като с чук в главата ти и нищо друго не виждаш. Но дойдеш ли тук - следва челен сблъсък и след това, който остане-остане..., трябва да си готов поне 2 години да живееш в мизерия - не просто да ти е трудно, а едвам да свързваш двата края - това, което всички правят тук отначалото и което не всички са готови да споделят, защото никой не обича поражения, дори на мен ми е трудно да говоря за това..., - така и ако все пак се закрепиш финансово - то ще бъде само и единствено благодарение на твоя интелект и на неимоверни физически и психически усилия. Готов ли си затова? Недай си Боже, някой да закъса здравословно през този период...., здравната система просто ще те довърши окончателно. Готов ли си за това? Във всеки български град има по една циганска махала - имате представа как изглежда центъра на една съвременна, новобогаташка, старомиришеща, типична циганска махала - пристигайки тук, бъди готов да се заселиш в нея....,всичко това що е хубаво, зелено, свежо, красиво и ухае приятно можеш да си го гледкаш колкото искаш докато обикалаяш хубавите места (защото тук , наистина има и такива) и се чудиш кога ли ще заживееш на такова място..., трябват ти поне 2-3 години и то с голям късмет, както и усилията за които вече говорихме..., ок - да приемем, че ти се удаде - да видим какво си спечелил: Едно жилище, по-добро или по-лошо от това, което си имал ВЕЧЕ и си оставил в България...., куп сметки които теб те чакат и това е. Да, изкарват се пари - верно е, питай обаче дали се спестяват..., готов ли си затова? Измежду всичките тези неща, отнякъде си почва да изпълзява и липсата на близките ти, щото ако и те поне са тук е друго, ама ако ги оставиш в България..., ще има да се чудиш какво да им отговориш на въпроса: "Кога ще си дойдете?"....Мога още много да напиша, но не искам. И без това мърлям картинката тука и много сега ще ме обвинят в светотатство, но какво ми пука - аз съм вече тук и го знам какво е. А ти ако мислиш, че си готов на всичко това, то тогава имаш право да се ядосваш, че са ви скъсали, но пък ако не си готов то тогава - радвай се...

Според мен, горното е написано от от емигрант, когото планината с CAD не го е смазала още на летището. Да, тук е трудно, но за кого?
1. Очакващите лесен и пълен с удоволствия живот.
2. Получилите по наследство облаги в БГ, очакващи повторение на всичко това и в Канада.
3. Мамини и татини дечица (в пълния смисъл на думата)
4. Избиващите комплекси.
5. Надяващите се на всездесъщия социал.
6. За тези, от които нищо не е ставало в БГ.
7. За мързеливци, готованковци, плачковци, далаверджии и пр. паплач.

Защо пиша горното? Защото кварталът ни няма нищо общо с бг-циганска махала. Започнах работа на 28-мия ден след пристигането си, работил съм и работя само на чек. През първата си година тук изплатихме жилището си в БГ, както и успяхме да покрием всички кредити там. През втората година изкарахме вълшебна почивка в ЕС, купихме си къща на черноморието, купихме кола, обиколихме доста интересни места в Квебек и Онтарио, не сме се лишавали от нищо. През третата година почивахме под палмите на юг, някои от нас се издигнаха в службата, плащаме данъци повече, отколкото взимахме брутно в БГ, замисляме се за покупка на имот... Да продължавам ли нататък?
Никакви цигански махали, никаква носталгия, нищо продадено в БГ. Имотите там носят доходи, които са определено прилични. Спестяваме около 40% от дохода, нямаме задължения към никого, кредитните ни карти са на 0 на всяка 1-ва дата.
В заключение, ако някого не го е страх да работи, да се бори с живота и да побеждава, то Канада е неговото място.
Успех на всички новодошли!
p.s. Техната кожица, изпуснаха Халак

[IFF]

Здравейте! Съвет не бих искал да ви давам, но мога да ви кажа мнението си. Това, че са ви скъсали въобще да не ви отчайва, щото мястото което бленувате съвсем не е такова каквото си го представяте, така че може би даже имате голям късмет, че са ви скъсали. Да, знам какво ще си помислите - тоя не е в ред, но преди 1 година и аз мислех като вас, сега - съвсем не. С други думи - Канада е място за някой, който няма какво да губи в България и обратно - не е за този, който оставя нещо там. Всъщност почти всички са оставили нещо зад гърба си, но някои повече, други по-малко - идваш тук и почваш от нулата. Ако си готов да загубиш всичко, то тогава може и да опиташ, но ти не си готов със сигурност, не си готов за това, което ще видиш и почувстваш тук...То не е нещо което ще видиш на снимките, които се изпращат оттук до роднините, няма го и в телефонните разговори, не ще го срещнеш и тук във форума. Много по-различно е от този имидж, който е забит като с чук в главата ти и нищо друго не виждаш. Но дойдеш ли тук - следва челен сблъсък и след това, който остане-остане..., трябва да си готов поне 2 години да живееш в мизерия - не просто да ти е трудно, а едвам да свързваш двата края - това, което всички правят тук отначалото и което не всички са готови да споделят, защото никой не обича поражения, дори на мен ми е трудно да говоря за това..., - така и ако все пак се закрепиш финансово - то ще бъде само и единствено благодарение на твоя интелект и на неимоверни физически и психически усилия. Готов ли си затова? Недай си Боже, някой да закъса здравословно през този период...., здравната система просто ще те довърши окончателно. Готов ли си за това? Във всеки български град има по една циганска махала - имате представа как изглежда центъра на една съвременна, новобогаташка, старомиришеща, типична циганска махала - пристигайки тук, бъди готов да се заселиш в нея....,всичко това що е хубаво, зелено, свежо, красиво и ухае приятно можеш да си го гледкаш колкото искаш докато обикалаяш хубавите места (защото тук , наистина има и такива) и се чудиш кога ли ще заживееш на такова място..., трябват ти поне 2-3 години и то с голям късмет, както и усилията за които вече говорихме..., ок - да приемем, че ти се удаде - да видим какво си спечелил: Едно жилище, по-добро или по-лошо от това, което си имал ВЕЧЕ и си оставил в България...., куп сметки които теб те чакат и това е. Да, изкарват се пари - верно е, питай обаче дали се спестяват..., готов ли си затова? Измежду всичките тези неща, отнякъде си почва да изпълзява и липсата на близките ти, щото ако и те поне са тук е друго, ама ако ги оставиш в България..., ще има да се чудиш какво да им отговориш на въпроса: "Кога ще си дойдете?"....Мога още много да напиша, но не искам. И без това мърлям картинката тука и много сега ще ме обвинят в светотатство, но какво ми пука - аз съм вече тук и го знам какво е. А ти ако мислиш, че си готов на всичко това, то тогава имаш право да се ядосваш, че са ви скъсали, но пък ако не си готов то тогава - радвай се...

Според мен, горното е написано от от емигрант, когото планината с CAD не го е смазала още на летището. Да, тук е трудно, но за кого?
1. Очакващите лесен и пълен с удоволствия живот.
2. Получилите по наследство облаги в БГ, очакващи повторение на всичко това и в Канада.
3. Мамини и татини дечица (в пълния смисъл на думата)
4. Избиващите комплекси.
5. Надяващите се на всездесъщия социал.
6. За тези, от които нищо не е ставало в БГ.
7. За мързеливци, готованковци, плачковци, далаверджии и пр. паплач.

Защо пиша горното? Защото кварталът ни няма нищо общо с бг-циганска махала. Започнах работа на 28-мия ден след пристигането си, работил съм и работя само на чек. През първата си година тук изплатихме жилището си в БГ, както и успяхме да покрием всички кредити там. През втората година изкарахме вълшебна почивка в ЕС, купихме си къща на черноморието, купихме кола, обиколихме доста интересни места в Квебек и Онтарио, не сме се лишавали от нищо. През третата година почивахме под палмите на юг, някои от нас се издигнаха в службата, плащаме данъци повече, отколкото взимахме брутно в БГ, замисляме се за покупка на имот... Да продължавам ли нататък?
Никакви цигански махали, никаква носталгия, нищо продадено в БГ. Имотите там носят доходи, които са определено прилични. Спестяваме около 40% от дохода, нямаме задължения към никого, кредитните ни карти са на 0 на всяка 1-ва дата.
В заключение, ако някого не го е страх да работи, да се бори с живота и да побеждава, то Канада е неговото място.
Успех на всички новодошли!
p.s. Техната кожица, изпуснаха Халак

Много ми е смешно това,че някой за когото Канада е неговото място изплаща апартаменти в Бг-то и си купува къща на черноморието.Нещо не се връзва...

[Linko]

IFF, смяташ ли че България не е мястото на Цветелина Бориславова, Росен Плевнелиев, Ники Кънчев, Славчо Христо и т.н. та са си купили имоти в Халкидики
А също и всички богати американци с имоти по целият свят, вкл. и цели острови по разни морета и океани. Сигурно пак защото не САЩ е тяхното място, а?
Нещо не се връзва в твоето "не се връзва".

[becks]

....

Може ли да ни светнеш каква е тази работа "на чек" , която работиш. Знам, че няма да отговориш, но аз да попитам.

[Masimo]

Аз съм нов във форума и засега само чета, но само мога да кажа, че се възхищавам искренно на написаното от YOUPPI.Браво само така!

[pumpy]

Когато карам по улиците, често ставам свидетел на ДВЕ неша, които всеки път ми напомнят защ съм тук. Ще ги споделя пак с вас, пък всеки сам да си преценява, кое и как си струва.
1. Караш си и чуваш сирена на линейка/пожарна/полиция и ЧУДО, всички отбиват и спират за да направят път. хората ЦЕНЯТ човешкия живот и то на другия, освен и своя личен.
2. Караш и виждаш един жълт автобус. На него едни мигащи червени и жълти светлини. И всички коли спряли почтително на метри от него докато едни малки човечета тичат около него - хората ЦЕНЯТ човешкия живот на тези малки и беззащитни човечета.

Да, аз имам деца и понеже съм родител искам и се моля всеки ден да ги видя да пораснат и да се реализират в своя живот и да ме опази Господ, да трябва да ходя на погребение, както родителите на най-добрия ми приятел в България - на 18 годишнината на сина им.
Нека да е мизерия, нека да ми трябват години да съм пак там, където бях в БГ, нека ми е трудно, но нека да мога да живея в среда, където хората ценят човешкия живот.
Какво имаме да губим толкова в БГ ? Жилище ( че то няма къде да избяга, даже още по-добре, продай го и си купи нещо тук ), чалгата ( донеси си я на записи ), бъркотията ( загубвам я с удоволствие ), пенкелер специалистите ( колко е хубаво да ги загубим ), още ли да изброявам ?
Аз лично не мога да повярвам, че има хора, които искат да се върнат обратно там, наистина не мога да го разбера....

[JennyAnyDots]

....

Може ли да ни светнеш каква е тази работа "на чек" , която работиш. Знам, че няма да отговориш, но аз да попитам.

Ако правилно разбирам, "на чек" означава "на бяло"?

Не искам да задълбавам пак в темата хубаво ли е тук или не е - на този въпрос колкото хора, толкова отговори... Но първият пост ми се струва писан от човек, който хем от незнание и безхаберие се е натресъл в кофти квартал, хем не го е сменил навреме (има приятни зелени и красиви места недалеч от центъра на напълно поносими цени на наемите), хем го тресе абстиненция от всичко, което е "изгубил" в БГ...

Относно "скъсаните" - подкрепям напълно Трол (кефиш ме много, човек, свалям шапка на здравия разум комбиниран с добронамерен хумор ) - човек трябва в ключови моменти - и добри, и лоши - да се спре за минутка и да се опита да разбере защо му се е случило това и какви могат да са последиците, какво може и иска да направи сега... С клишираната реплика от "Горе в небето" - "Всеки, който някога е построил империя, е стоял там, където сте вие в момента".

[ivandaman]

Като чета такива постове си спомням някои неща от миналото..
Като бях дете баща ми замина да работи в Либия за някакви мизерни 500-600 долара на месец.
Понякога не го виждахме с години, Сестра ми и аз се записвахме на Касетофон и му изпращахме касетите да ни чуе гласовете, нямаше интернет, нямаше телефон, нямаше скайп. Чакахме с нетърпение писмата му които я дойдат я не.. Подаръците които ни пращаше леко намаляваха болката от раздялата а дъвките и шоколадите имаха сладко-горчив вкус..
Та питам се дали мястото на баща ми е било в пустинята? Лесно ли му е било от работа във фургона и от фургона на работа??... Без жена, без деца, без социален живот, без роднини и приятели... ? Дали живота на "ниско платен затворник" в държава с абсолютно чужда и различна култура е бил "за него"?

..........

В днешно време (Например) чета как, някой си дошъл в Канада, но му се сторили скъпи цигарите и алкохола, сиренето не било като българското, липсвали му "приятелите", мама и тати. Било му тежко... Виждате ли Канада не била за него..., Не е на нивото му.. разочаровал се от нея, не отговаряла на "изискванията му" и прочие и прочие ...

..........

ОК разбирам ги подобни индивиди, макар че не съм съгласен с тях (а и си имам определено мнение за тях, но от човешко уважение няма да го спомена).. Но и те трябва да разберат нас които не мислим като тях.. тези от нас за които трудностите са просто едно ВРЕМЕННО предизвикателсто, За които Канада/чужбина, не е затвор в които са ни натъпкали на сила, а място в което сме дошли доброволно. Тези от нас които имаме деца и се чувстваме отговорни за бъдещето им. Да, Канада не е рай, както и БГ не е ад, (и там живеят хора), но за щастие ние сме привилигеровани и имаме право на избор. (Я си спомнете емигрантите от комунистическо време, които дори не са имали право да се връщат в БГ).... И в крайна сметка всичко опира до това дали ще изберем по-лесното .... или правилното??

Да, зная че емиграцията е нещо индивидулано и това което е добро за някой може да не е подходящо за друг. Точно за това не смятам че обобщенията са уместни и че не всички емигранти трябва да се слагат под един знаменател..