Здравейте,
Жой, не се ядосвай и да казваш че не си длъжна да НИ знаеш английския. ТОй не е НАШ, това си е просто един език който за всички тук е чужд. Също така френския не е и ВАШ, и за теб той е един чужд език. Някои хора бясно защитават една или друга кауза, която е много далечна. Квебекчани няма да станат и най-лютите емигранти, американци също.
А който е образован и говори повече от един език, свалям му шапка. Това е само повод за уважение, а не за недолюбване.
Факта обаче че езиковата полиция тормози много хора е отдавна ясен. Медиите които са на английски тук го коментират с недоволство, френските пък с горделивост.
Факта че изкуствено наложената езикова "чистота" е фактор номер 2 (след данъците) който отблъсква биснеса - производството или пък търговията също е излязъл на бял ден не отскоро.
С две думи ако някой иска да прави пари от частно предприемачество, сбъркал е мястото. Ако друг иска да си бара ...( Патица
) на добре платена държавна службица и има ината и трудолюбието да се докопа до нея, тук е идеалното място за това.
Приемам донякъде раздразнението на някой който ще каже: "ама тук се говори френски". ОК ако бяхме в Иран едва ли чяхме да мрънкаме че всички ни говорят на фарси... НО,
... но повечето хора тук кандидатствайки , минавайки през всички затруднения и притеснения на имиграционни процедури, изживявайки страха от това че отиват, и най-лошото, че помъкват със себе си и тези които най-много обичат в неизвестността, обещавайки им само сляпа надежда за по добър живот, стъпвайки и започваки борбата за установяване, СА ОСТАНАЛИ С ВПЕчАТЛЕНИЕТО чЕ ОТИВАТ В КАНАДА, НЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ. А да, пък и всички инстанции които са ги водели и помагали да вземат решение да тръгнат са им давали недвусмислени намеци, че това е онази НАПЪЛНО ДВУЕЗИЧНА КАНАДА, където всеки е щастлив с два езика умствен багаж.
Факт е че повечето от пристигащите идват с добър английски, Желю Желев беше последния трагичен и недодялан мохикан на франкофонията у нас. В България последното поколение което е учило фреенски е това на моята баба. След нея масово се е учил немски и след това английски. С две думи у нас хората 1-вия чужд език който учат в масовия случй е английски.
Е тези хора научат френски донякъде за вземат интервюто КОЕТО Е НА ДВАТА ЕЗИКА, кацат с надежда за двуезичност, и точно в онзи момент когато са най-слаби: без работа, в мизерна квартира, с неясно бъдеще за децата им, те ще чуят армии от нагли чиновници, продавачи в магазини, и случайни минувачи да изплуят: "тук е квебек, ОН говори френски". ШОКОВА ТЕРАПИЯ !
Да свикват по бързо. Ами двуезична Канада? Ами ей ти самолета отивай там! Ама аз мислех че е тук! Не тук е Квебек, ОН говори... цикъла се завърта.
Е добре тези хорица са упорити, видяли са и 2 и 200. Ще науат френски. И хоп на КОФИ - пътя е отъпкан. Все пак и парички дават, егати кефа... да ама не. Кефа от чека и нарастващия речник от френски думи, някак си се топи от отношението на което са подложени. Не мога да си представя какво му е на един мъж на 40 години който е отгледал деца и е зъдал семейство и се бори за него, да му излезе една 19 годишна синеока, русолява пикла (извинете) и да му насажда чужди омрази и любови, политическа и идеологическа пропаганда за пъволаци и да му обясни той на какъв да говори и на какъв не.
Е добре, тези хорица са минали през много и това изтърпяват, ЩЕ ИЗТЪРПЯТ МИ, дошли са тук са пари на заем и на цялата рода имат да връщат, в свежата им банковата цари цанитарна чистота, някакви 1000 КАД за хоп и за гроб. Пък да не говорим че "старата на прага" чака писмо с хубави новини, че то и на нея малко и остава та хайде сега да тръгнат да я притесняват!
Карай да върви отнасяли се с тях като с малоумни, ... ТРАЙ БАБО ЗА ХУБОСТ, нали ще научат нов език... НАДЕЖДАТА ЗА НОВИ ХОРИЗОНТИ Е ПРЕД ТЯХ, скоро ще са "билинг"... работа за "билинг " хора се намира, не е като да няма.
Кофито свършва. Раздразнени и леко подтиснати тръгват да правят бъдеще. Те са ДВУЕЗИЧНИ! Те са ОБРАЗОВАНИ! Ха образовани.... даааа ако ги попиташ дали си спомнят онова хубаво чуство че са "СЕЛЕКТИРАНИ" заради това че са образовани именно и че са добри специалисти, което са имали на идване, ще озъзнаят че някъде между 1-вия митнически агент и някой от последните чекове от кофи или социал то е избледнало и постепенно е заместено от ново чуство, което трайно се е загнездило у тях - комплекса че те не говорят френски достатъчно добре, комплекса че образованието им не струва тук и прокрадващия се извод че все пак не е задължитено да гонят чак толкоз големи мечти...
И такааа с това чуство тези хорица се впускат да търсят работа. Започва се от специалността им (която вече май наистина са позабравили защото то не беше кофи не беше чудо)- НЯМА. Минават по надолу, нещо доброволна работа или ниска службица свързана със специалността им - НЯМА. Дай да видим сега консиержи, строителни работници на черно..... тук се отклонвят няколко пътя:
- почат да работят каквото и да е надявайки се скоро да сменят амплоато (надеждата трае следващите 15 години)
- казват си абе аз могали да ви.... , стягат куфарите и първа спирка онтарио.
- пак казват същото и започват да учат.
- някои дори опаковат за обратно.
....после? после вече какво става всеки четящ знае по себе си.
Та мислълта ми е, че след цялата тази одисея е логично и нормаллно човек леко да се понервира от ситуацията.
Всички се нервират, само дето има два варианта единия е от много розови писма до роднините човек сам да си повярва, другото е ... схващате ситуацията.
Та ова което описвам са мои наблюдение които касаят поне 50% от поснатите ми които са на 1 - 3 години тук. Не е рядък случай... както казах пътя е отъпкан.
Ти ще разбереш ли нещо от френският? Ааамаха! Да не сме длъжни да ви знаем английския? 
