BgCanada

зачетох се в темата за "посрещачите", и се замислих за това доколко са реалистични очакванията на новопристигащите.
та ми хрумна, че може би една анкета ще е полезна, особено ако болшинството от отговорилите са хора с повечко имигрантски опит.

въпросът е: "Кога започнах да живея по-добре в сравнение с живота ми в България?".
съзнавам, че това сравнение е далеч от "постигнах ли мечтания живот", но все пак е нещо в което новопристигащите могат да се огледат.

моля темата да не се изражда в социал/работа, кебек/останали провинции, лузъри/отличници, и т.н.

edelwais написа:моля темата да не се изражда в социал/работа, кебек/останали провинции, лузъри/отличници, и т.н.

Не виждам как ще се размине, след като личните качества и амбиции са най-значимият фактор за емигрантите.

Който е прогресирал със собствени сили в БГ, бързо напредва и тук.

Който е свикнал да разчита на подкрепа вижда дебелия и се изправя пред избор - да се промени, или да се върне при мама.

За себе си избрах отговора от 3 до 5 години, защото имаше кой да ми помогне.
Ако трябваше да отговоря вместо баща ми, който се е блъскал съвсем сам отговорът, който бих дала е по-скоро: от 5 до 10 години....при това яко бачкане!
Айде, хубав ден, че отивам на работа!

Който преживее заветните три месеца е в играта разни хора, разни идеали...

А сега сериозно, ако ви се налага да доу4вате/приравнявате едни 3-5 години са доста реалисти4ен период.

Аз лично смятам, че 3 месеца не са достатъчни да започнеш да живееш по-добре от България (поне при мен беше така).Не става въобще въпрос за учене. Ученето само удължава процеса.Под по-добро живеене разбирам по-висок стандарт и повече свободно време.Вярно е, че всеки мери от собствената си камбанария, ама аз лично смятам, че българите като цяло са с доста занижени критерии по отношение - качество на живот, т.е. задоволяват се с малко.

Вече 2-3години съм по тези земи тук, и още не съм си стигнал нивото от България.
Ако трябва да апроксимирам и планирам, от това което виждам, ще мога да живея като в България,
или по-добре на 5-10тата година от както съм тук.
Средно от това което виждам от купищата емигранти които познавам е че първите 2-3години са си тежки,
вече между 3-5тата година нещата стават по-добре, а между 5-10тата година - много добре, а след 10тата
година ако всичко е наред с хубавите заплати и т.н...........нещата са екстра направо

По-малко от 1 година. В България много работих, няма събота, няма неделя, че и през нощта. Не знам как съм издържала.
Тук се научих какво значи да имаш работно време. Излизаш от офиса и всичко остава там.
п.с. Все пак аз дойдох преди близо 9 години и цената на живота тогава и сега е много различна, заплатите не са нараснали толкова. Когато дойдохме бензина беше 67 цента, жилището в което живея е било 100 000. Да започнеш на 12- 13 долара на час не беше трудно. Покупателната способност на човек с такава заплата тогава и сега е много различна. Според мен не можа да се сравнява.

След два-три месеца. през тях, още нямаш представа какво става около теб. Пък и подобряването на живота не е непрекъснат процес. Понякога има и резки спадове, като тъща или свекърва на гости (зависи от гледната точка).

Започнах да живея по-добре след като завърших университет.
Точно тогава.
Това разбира се е строго индивидуално, защото някои не завършват и се оправят, а други завършват, а пък не се оправят и само се оплакват.

Но пък за мен това беше момента, когато нещата се обърнаха на 180 градуса.
Разбира се, всичко това беше планирано предварително. Няма нищо случайно.

Bistra написа:... Ученето само удължава процеса.Под по-добро живеене разбирам по-висок стандарт и повече свободно време.Вярно е, че всеки мери от собствената си камбанария, ама аз лично смятам, че българите като цяло са с доста занижени критерии по отношение - качество на живот, т.е. задоволяват се с малко.

Ученето в повечето случаи е предпоставка, да не кажа необходимо и допълнително условие. Без него обикновено процесът замира...

Лично мнение

А до извода за занижените критерии как стигна, виждам, че не слагаш себе си към ''плебса''

Kakwo значи "по-добре" ???
- финансово - все още не съм стигнал нивото от Бтлгария и не знам кога ще го стигна, защото там през 2004 правех 20 пъти средната заплата за страната. Това не значи, че тук съм мизерствал, ако и да съм работил за минимална заплата на първото си място, ПЕТ дни след като кацнах.
- във всякакво друго отношение започнах да живея по добре още от летище София, в моя случай това беше летище Амстердам, защото аз излетях от там, след една седмица прекарана при брат ми. Всичко друго за мен се характеризира с "ориенталщина, простотия, налагане на собственото мнение над събеседника като единствено правилното и възможното, гледането винаги в чуждата паница, плащането на данък обществено мнение, безумната корупция и бюрокрация, предразполагаща към корупция, толерантността на хората към нередностите, особено когато са от другата страна на моята врата, желанието винаги на има "някакъв начин да оправим положението" и никога да не приемаме, че има правила и те са там за да се спазват от ВСИЧКИ, и т.н и т.н"

Да не казвам голяма дума, но винаги съм живял добре - и в България, и в Канада.
Да живей!

Откакто реших да тръгна, веднага заживях по-добре ...
В бг вземах голяма заплата, но я давах за таксита цял ден, а вечер цигари и пиене. За да виждам колкото може по-малко хора, и после за да забравя впечетлeнието от тези, които все пак съм видяла ...

ablood написа: и се изправя пред избор - да се промени, или да се върне при мама.

Забавно звучи казано по този начин, но има голяма истина според мен.

smt написа:

ablood написа: и се изправя пред избор - да се промени, или да се върне при мама.

Забавно звучи казано по този начин, но има голяма истина според мен.

Добре, че не се чуди: ''А дали да не доведа и мама''??? Ха-ха...