BgCanada

В една паралелна тема kill_u написа:... носталгията отшумя, вече и работа почнах. ...

Как разбирате, че имате носталгия? Как разбирате, че вече е преминала?
Има ли връзка между носталгия и работа?

И най-интересното: Носталгия ли е това или нещо друго?

Ако сте попадали на нещо интересно за психологическата адаптация при емигриране или имате собствени разсъждения и наблюдения бихте ли ги споделили?

Ние като дойдохме за първи път в Канада бързо свикнахме и никаква носталгия не сме изпитвали. Само първата седмица ни беше много мъчно, но бързо премина. Тази година бяхме в България и като се върнахме, като че ли тогава ме хвана носталгията - по скоро ми липсваше родния ми град и животът в него. Аз не живея там от много години, така че си мисля, че е по-скоро носталгия по детството, когато животът беше много лесен, а не толкова много за България. Но ми беше много кофти първите 1-2 седмици след като се върнахме. След това започнах работа - и носталгията премина. Според мен има връзка, защото ако си стоиш по цял ден у вас и нищо не правиш ще имаш повече време да мислиш и така ще е по-тежко. Като работиш се срещаш и общуваш с други хора, връщаш се изморен искаш да си починеш, не ти остава време да се сещаш за България. Поне при мен е така.

Мъжът ми е друг случай - никаква носталгия няма при него.

Мисля, че е различно при различните хора.
Зависи и от нивото на удовлетвореност в настоящата действителност.

В началото ме беше малко яд, че не ни се подреждат по-бързо нещата.
Като си стигнал до един етап и трябва да започнеш всичко от начало е трудно, но не невъзможно. Носталгия сега не изпитвам и няма да изпитвам. Няма просто за какво.
Близките, които са там и ни липстват винаги можем да изтеглим с програма за спонсорство.
Да не говорим, че някои които са тук от 1991 година смятат, че България им дължи обезщетение задето ги е държала заложници пряко волята им половин живот. И ако се запитаме какво ли точно им е дала освен родилният дом , където всички сме поели първата глътка въздух.
Когато си заобиколен от хората , които обичаш какво значение има къде живееш?

Julian_04 написа: Когато си заобиколен от хората , които обичаш какво значение има къде живееш?

И ако се запитаме какво ли точно им е дала освен родилният дом , където всички сме поели първата глътка въздух

Хм, човек с развита ценностна система и непромит мозък би си задал първо въпросът за даването от страна на отделният гражданин към държавата...
Julian_04, нещо вземането излиза, че ти е с по-голям приоритет отколкото го изкарваш.

Спокойно аз съм класовият враг нали знаеш, така че с теб не може да сме на едно мнение.

Та какво променя това, че си нечий "класов враг" относно приоритетът на вземането и даването от и на държавата? Нали подскочи при друг случай, че първо трябва да е даването а после да се мисли за вземането, пък сега за даване изобщо не става и дума.

Linko ти защо дойде в Канада?

Ами за случая за който ти говоря това са повече от 20 години работа и плащане на данъци на не бюджетна длъжност в социалистическа България. Това като даване малко ли ти се вижда? Полза: панелка и разбит брак. Срещу това стои Канада с реализирани с много труд възможности и право да избираш да гласуваш за възможно по консервативна партия. Къде отиде сега класовата борба и носталгията по нея? Колкото по-малко паразити толкова по-добре! Държавата между другото е най-големият такъв, защото се опитва да прехвърли отговорноста си за последните такива върху всички , нас които плащаме данъци! Така че Венсеремус! Живей и се радвай на живота!

ZanzibarHero написа:

В една паралелна тема kill_u написа:... носталгията отшумя, вече и работа почнах. ...

Как разбирате, че имате носталгия? Как разбирате, че вече е преминала?
Има ли връзка между носталгия и работа?

И най-интересното: Носталгия ли е това или нещо друго?

Ако сте попадали на нещо интересно за психологическата адаптация при емигриране или имате собствени разсъждения и наблюдения бихте ли ги споделили?

Julian_04 и аз не разбрах какво искаш да кажеш

Иначе ако се придържаме към терминологията, много лесно можем да диагностицираме носталгията, смятана дълго време за психиатрично заболяване и съответно лекувана. Днес са измислени по-модерни думички за тез необичайни сантиметални отклонения
Задаваме си прости въпроси (с научна цел самодиагностика )
- В ежедневието си обръщаме ли се често към миналото си идеализирайки го, едновременно с благоговеен респект и със съжаление в каква посока се е стекъл живота ни впоследствие ? Всичко това анализираме във времево-пространствен хоризонтално-вертикален модел, базиран на сравнително познавателен подход с източник личния житейски опит, културна среда, образование и способност за разсъждение

По-опростено:

- обичаш ли мама и татко;
- имаше ли щастливо детство;
- имаше ли добри приятели еди кога си, но не сега;
- имаше ли приятни изживявания еди кога си, но не сега;
- имаше ли пари, които да са ти достатъчни за живота, който водиш (за по-материално настроената част от народонаселението);
- живееше ли на най-прекрасното място, с неземна природа, чуден климат и удивителни места за прекарване на свободното време;
- имаше ли повече възможности за саморазвитие и добър живот, отколкото сега ?+

Неизбежно всеки, който си задава тези въпроси търси отговор на екзистенциалния въпрос : Защо живея и как да бъда щастлив докато умра

Не се притеснявайте, така е отвеки веков! Даже Одисей е чувствал носталгия по родната Итака

Ха, ха...ами то точно който е на бюджетна заплата и то по-голяма дава повече. Защото няма никакъв начин нещо да излъже и да укрие част от доходите си или да не си плати дължимите данъци. Пък и каква ще е тази небюджетна длъжност по онова време, след като и певците и артистите бяха на заплата?

А колкото до приписваната ми от теб носталгия по комунизма, социализма, класовата борба и всички клишета на онова време това само ме забавлява. Както и музикалните ти поздрави към мен.
Аз просто и в онази епоха и сега казвам това което мисля, а не което е модерно да се говори или пък полезно. И при това едно време този ми навик ми влечеше само бели на главата а днес обвинения като твоите ме карат само да се смея.

Искаш да кажеш че си плюл по БКП ли ?

Не, мухата, по БКП да плюеш беше опасно по онова време и плюещи не се срещаха така чест както днес, когато е съвсем безопасно та дори и модерно да го правиш? Но критикувах началници и най-вече политработници когато прекаляваха с постулатите на отдавна умрели личности а загърбваха живите хора и техните проблеми.

При мен не е мода а ген, ако разбираш какво искам да ти кажа. А носталгията се дължи на нещо друго, че някои хора страдат по времето когато работиш - не работиш всички еднакво нямахме. Докато сега в нормалната държава всичко е точно: работиш - вървиш напред ; не работиш - застой. Няма лошо. Всеки си избира. Ама да заместваш депресията от собствените си неуспехи с носталгия по България не разбирам. Всеки е имал детство - то е отдавна отминало. Всички ние сме възрастни хора - не деца. Мама, тати, брат, сестра можеш да спонсорираш. От бившите ти приятели не ти зависи живота. Просто приемаш, че пътищата ви са се разделили. Природа има навсякъде. Хубави моменти ще имаш винаги. Единствено може да ти липства в чужбината родния език. Ама ние нали затова си пишем по форумите.