Америка преди 150 години...
Публикувано на: Нед Окт 12, 2008 3:08 pm
В една от наскоро прочетените книги намерих това:
-----------------------------------
През втората половина на XIX век вратите към свободата не били
широко и безрезервно отворени пред желаещит е да се заселят в
Америка европейци . Суровите имиграционни закони не им позво
лявали дори да влязат в пристанището на Ню Йорк . Намирането на
работа било още по-трудно, ако не и невъзможно . Новопристигнали
те се сблъсквали с тежки , почти нечовешки условия на живот . В
страната на свободната инициатива нямало никакви системи за под
помагане . Забравени открития и нововъведения течели като кръв
под тежката ръка на магнатите монополисти .
„Новият свят" не бил склонен да приеме новодошлите с отворени
обятия. Дискриминацията спрямо емигрантите от Европа се шире
ла безпрепятствено и безнаказано . Когато Америка най-сетне отво-
рила врати , за идващите да живеят и работят в Новия свят нямало
никаква сигурност. Нямало обещания , нямало храна , нямало рабо
та , нямало спешна помощ . Да бъдеш в Америка , означавало да се
справяш сам срещу всичко .
По онова време широко разпространени били предубежденията
срещу „чужденците" . Имигрантите , надяващи се на по-добър жи
вот в северните части на страната , ги чакало горчиво разочарование .
Мнозина от новопристигналите предпочитали временната болка в
гетата на бруталния град просто защото очите им били вперени в
бъдещето.
Европейците пристигали в Америка с уменията и знанията си .
Майстори занаятчии и техници в Стария свят, тези „нежелани" нат
рапници в крайна сметка победили закостенялата индустриална
система с добрата си работа и мнозина от тях по-късно създали аме
риканската промишленост . Неслучайно Томас Едисон наемал само
европейски специалисти . За по-малко от две поколения децата на
тези храбри личности станали лидери в своята област и влели на
„болната от левкемия " нация поредния приток свежа кръв , от която
се нуждаела .
Старите родове презирали новодошлите , на които било гледано
отначало с ужас , после с негодувание, а накрая - с твърда решимост
да бъдат сложени на мястото им . След жестоките кампании от стра
на на бюрократите и местните величия да пропъдят чужденците от
Северна Америка , богатите противостоящи пуритани потърсили по
мощта на закона , за да си осигурят защитата , която смятали , че им
се полага . Тази лишена от съзидателност склонност да се манипули
рат прийомите на свободата в името на властта се превърнала в тема,
която винаги е петнила историята на тази страна . Неуморимият и
пламенен експанзионизъм на тези „чужденци" до такава степен зап
лашвал безсилната бюрокрация , че били приети специални закони
за ограничаване на безспирния наплив . Убедени, че новодошлите са
всъщност нагли узурпатори на младата и наскоро консолидирана
република , финансистите принудили законодателите да създадат
„средна класа" , която остава основната движеща сила на страната и
до наши дни .
Принудени да живеят в постоянен труд и непрекъснато плащане
на данъци , децата на имигрантите вече не поставят под въпрос бари
ерите пред безкрайните възможности за лични постижения . Докато
малцина се питат защо чувството им за неудовлетвореност толкова
рядко може да се стопи в истинската лична свобода, с която Амери
ка се гордее толкова много , повечето просто се задоволяват с банал
ния живот на консуматори .
Откъс от книгата на Джери Василатос
“Изгубените открития”
---------------------------------------------------------
Самият автор е второ или трето поколение "имигрант",нека не се забравя.
От откъса и от реалния живот обаче се набива на очи един факт,а той е че нито правителството нито гражданите искат имигрантите и всички дружно работят за да им съсипят живота,мисля никой от четящите няма да отрече.И от тук следва и логичния въпрос:
Ами кой тогава ги вкарва на огромни тълпи,коя е тази невидима и задкулисна сила,щом видимите не ги желаят?
Дали сте си задавали този въпрос,интересен е?...
-----------------------------------
През втората половина на XIX век вратите към свободата не били
широко и безрезервно отворени пред желаещит е да се заселят в
Америка европейци . Суровите имиграционни закони не им позво
лявали дори да влязат в пристанището на Ню Йорк . Намирането на
работа било още по-трудно, ако не и невъзможно . Новопристигнали
те се сблъсквали с тежки , почти нечовешки условия на живот . В
страната на свободната инициатива нямало никакви системи за под
помагане . Забравени открития и нововъведения течели като кръв
под тежката ръка на магнатите монополисти .
„Новият свят" не бил склонен да приеме новодошлите с отворени
обятия. Дискриминацията спрямо емигрантите от Европа се шире
ла безпрепятствено и безнаказано . Когато Америка най-сетне отво-
рила врати , за идващите да живеят и работят в Новия свят нямало
никаква сигурност. Нямало обещания , нямало храна , нямало рабо
та , нямало спешна помощ . Да бъдеш в Америка , означавало да се
справяш сам срещу всичко .
По онова време широко разпространени били предубежденията
срещу „чужденците" . Имигрантите , надяващи се на по-добър жи
вот в северните части на страната , ги чакало горчиво разочарование .
Мнозина от новопристигналите предпочитали временната болка в
гетата на бруталния град просто защото очите им били вперени в
бъдещето.
Европейците пристигали в Америка с уменията и знанията си .
Майстори занаятчии и техници в Стария свят, тези „нежелани" нат
рапници в крайна сметка победили закостенялата индустриална
система с добрата си работа и мнозина от тях по-късно създали аме
риканската промишленост . Неслучайно Томас Едисон наемал само
европейски специалисти . За по-малко от две поколения децата на
тези храбри личности станали лидери в своята област и влели на
„болната от левкемия " нация поредния приток свежа кръв , от която
се нуждаела .
Старите родове презирали новодошлите , на които било гледано
отначало с ужас , после с негодувание, а накрая - с твърда решимост
да бъдат сложени на мястото им . След жестоките кампании от стра
на на бюрократите и местните величия да пропъдят чужденците от
Северна Америка , богатите противостоящи пуритани потърсили по
мощта на закона , за да си осигурят защитата , която смятали , че им
се полага . Тази лишена от съзидателност склонност да се манипули
рат прийомите на свободата в името на властта се превърнала в тема,
която винаги е петнила историята на тази страна . Неуморимият и
пламенен експанзионизъм на тези „чужденци" до такава степен зап
лашвал безсилната бюрокрация , че били приети специални закони
за ограничаване на безспирния наплив . Убедени, че новодошлите са
всъщност нагли узурпатори на младата и наскоро консолидирана
република , финансистите принудили законодателите да създадат
„средна класа" , която остава основната движеща сила на страната и
до наши дни .
Принудени да живеят в постоянен труд и непрекъснато плащане
на данъци , децата на имигрантите вече не поставят под въпрос бари
ерите пред безкрайните възможности за лични постижения . Докато
малцина се питат защо чувството им за неудовлетвореност толкова
рядко може да се стопи в истинската лична свобода, с която Амери
ка се гордее толкова много , повечето просто се задоволяват с банал
ния живот на консуматори .
Откъс от книгата на Джери Василатос
“Изгубените открития”
---------------------------------------------------------
Самият автор е второ или трето поколение "имигрант",нека не се забравя.
От откъса и от реалния живот обаче се набива на очи един факт,а той е че нито правителството нито гражданите искат имигрантите и всички дружно работят за да им съсипят живота,мисля никой от четящите няма да отрече.И от тук следва и логичния въпрос:
Ами кой тогава ги вкарва на огромни тълпи,коя е тази невидима и задкулисна сила,щом видимите не ги желаят?
Дали сте си задавали този въпрос,интересен е?...