160 години Христо Ботев

[garfild]

Днес се навършват 160 години от рождението на великия български революционер и борец за националното освобождение на България и изключителен поет и публицист Христо Ботев.

Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. На 27 години пише във в. "Знаме" от 13 юли 1875 г.: "Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави." Остава завинаги символ на невероятен революционен дух, дори до безразсъдство, съчетан с поетически и журналистически талант.
Христо Ботев остава завинаги един младеж, обрекъл се на Отечеството си. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където баща му е учител, но по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във в. "Гайда", редактиран от П.Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на младия Ботев - "Майце си".
От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. „Дума на българските емигранти“ е първият вестник на Христо Ботев, излязал на 10 юни 1871 г. в Браила. В него са публикувани голяма част от лирическите произведения на Ботев, сатиричните му фейлетони и публицистика.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен след застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Потръгва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
През май 1876 г. - след новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. (по нов стил 2 юни) е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Едва ли когато е писал шедьовъра си "Хаджи Димитър", е подозирал, че думите му "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." с времето ще се увековечат и до неговото име.
Историята изглежда е отредила герои като Христо Ботев и Васил Левски да се почитат по-тържествено в деня на тяхната героична гибел, а не в деня на рождението им. А тогава, както е било на 6 януари 1848 г. над поробена България е изгряла звездата на личност, която през времето ще огрява пътя на поколения българи.

06 януари 2008 / News.dir.bg

[semeen]

Поздравления за хубавата статия!
Само три допълниения: би трябвало да се казва Ботйов, никога не е писал онова прословуто приветствие към комунизма (фалшификат от 20 години на 20-ти век), четата му (208 души) събира хора от всички етнически граници на българско, хора с престижно положение, като почти половината оцеляват след освобождението.

[prase]

Жив е той, жив е...
А ние дали сме живи?

[Странджата]

Ами за теб особено , това въобще не е сигурно , но нищо, започна руската Коледа...А за великият Ботйов , наистина е жив !

[Joana]

Гениален е Ботев!

Борба

В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе",
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!" Христо Ботев