BgCanada

Наскоро се чух с един стар познат в Канада и той за пореден път ми зададе съвсем очаквания въпрос "Ти няма ли да идваш вече...".

Имам виза от декември 2005 и никога не сам се чувствал по добре. През последната година обиколих цяла България и ми беше много забавно. Работата не я възприемах много на сериозно, то и шефа много не разчиташе на мен . Връзките ми с българия са прекъснати в смисъл че плановете ми са свързани с Канада. Каквото и да правя, гледам или чета, винаги е с мисълта че след септември 2006 няма да съм тук.

Споделих всичко това със старото си другарче, и той ми разказа неговата история. Когато те преди 12 години получили канадските визи, продали всичко, къщата и колата, и цялото семейство временно се преместило при неговите родители. Обаче на жена му толкова и харесало при свекъра и свекървата (пу, пу, пу, опазил господ ) че почнала да бие спирачки за оставане. Тогава той я смъмрил и и обяснил че усещането е фалшиво заради напускането на страната, и че тяхното бъдеще е свързано с Канада.

Напускайки една страна, в действителност напускаш и проблемите и задълженията които си имал там и последните месеци може да се появи едно усещане че си на една дълга почивка.

Споделете имали ли сте подобно усещане?

Kato za po4ivka, ne, rabotih do posledno / 2 dni predi poleta/, no ina4e se distancirah ot vsiakakvo ejednevie, problemi imam predvid. Ni6to ne be6e v sastoianie da mi iztrie dobroto nastroenie, a use6taneto, 4e skoro niama da me ima tam, be6e prekrasno.

И ние получихме визите през септември, но заминахме през май. Само, че последната година беше най-тежката в живота ми. Работа по 12-13 часа на ден, тичане по клиенти, като прибавим ученето на френски и грижите по две деца, не ми оставаше време да мисля за никаква Канада До такава степен бяхме ангажирани, че багажа го стегнахме през нощта преди да отпътуваме
За мен почивката започна като дойдох тук След последната година в България, Канада ми се видя рая на земята

Vodolei написа: За мен почивката започна като дойдох тук След последната година в България, Канада ми се видя рая на земята

Твърдението изцяло важи и за мен. Като ме питат как се чувствам -отговарям че трета година съм във ваканция.

Е в началото - шок това онова, ама като свикнеш да не ти пука и да не се ядосваш за неща които не можеш да промениш, започва да ти харесва канадския начин на живот та и го прилагаш.

Лично за мене - такова спокойствие никога не съм имала. Всъщност за това дойдохме, и не съжалявам.

Igor много си прав И аз се чувствам по същия начин - в смисъл странно щастлива в България както никога досега не съм била, но не съм съвсем сигурна дали защото визата значи в известен смисъл сбогуване с българските ни проблеми или защото когато има избор човек по-осезателно разбира, че в тази игра с еми- / имиграцията, човек за да спечели нов живот, губи стария си такъв и в известен смисъл се сбогува с част от себе си. Сякаш сетивата му се изострят да възприеме по-друг, по-положителен начин живота в БГ

Никаква почивка не беше за мен преди да замина. Напуснах работа 1 месец по-рано, по цял ден нещо уреждам или купувам и всеки ден се прощавах с един от близките си. Много ми беше мъчно

Хм, странно. При мен изобщо го нямаше този синдром. До последно бях на такова напрежение, че щяха да ми изпушат бушоните. Когато седнах в самолета и усетих ускорението по пистата, чак тогава успях да въздъхна и да рабера, че всичко остава някъде долу. Почивката започна след това - два месеца и половина, докато започнах работа.

Имахте ли усещането че няма да можете да се оправите?

без това чувство няма да е интересно
естествено, всеки малко или много се е притеснявал, но след 4-5 месеца като посвикнеш, ти става смешно за какво си се кахърил.
Преди да хванем пътя за чужбина, напуснах работата си в България един месец по рано, тъй като съм си безделник, се отдадох точно на това-ходене по кафета, бирарии и т.н.Първите десетина дни бяха страхотни, после забелязах колко е скучно и безмислено е ежедневието на малцината безработни познати.Изобщо не е лесно нищо да не правиш, ако някои има възможност да напусне работа малко преди да замине на някъде, две седмици са му достатъчни, ако са повече се изнервя с всеки изминал ден..
Късмет Igor

Igor написа:
Напускайки една страна, в действителност напускаш и проблемите и задълженията които си имал там и последните месеци може да се появи едно усещане че си на една дълга почивка.

Споделете имали ли сте подобно усещане?

Да такова несто има.
Ама то това е 1 от хубавите неста на иммиграцията.

Оба4е после се разбира 4е просто са заменени 1 вид проблеми и задължения от 1 място -с други такива на друго място -понякога много по кофти и сериозни от първона4алните...ама такаъв е живота.
Завиждам на тези дето не го разбират това несто -ама какво да се прави -еднакви хора няма.

Последният ми работен ден в България беше 30-ти април (петък). Пристигнах в Канада на 6-ти май (четвъртък). На 10-ти май (понеделник) бе първият ми работен ден тук. Нямах щастието да страдам от въпросния синдром. Дори ми се налагаше в обедните почивки да тичам да уреждам документи. Едно мога да кажа – от тази гледна точка, свалям й шапка на системата – нито едно учреждение не беше затворено наобед, никъде не висеше бележка на вратата « ще се върна след 15 мин » …. (чакай като си нямаш друга работа) или пък разписание – « ферме от толкова до толкова часа ». Добре, че поне останалата част от семейството дойдоха някой друг месец по-късно, че и квартира да търсиш само след работно време не си е работа. Оттогава съм така.

Каква почивка, бееееееееееееееее? Гърч до дупка! Първите сто години е така. После - ще видим.

Я да ви поздравя с една бгпесничка (нали се сещате, че има звук ):

Igor написа:Напускайки една страна, в действителност напускаш и проблемите и задълженията които си имал там и последните месеци може да се появи едно усещане че си на една дълга почивка.

Споделете имали ли сте подобно усещане?

Az ne sym syglasen s tva.
Vqrvam v Karma i problemiete deto si imal tam moje da se vidoizmenqt no pak 6te gi ima6 tuk osven ako ne se zaeme6 seriozno s tva da gi premahne6, koeto e mnogo trudno.
Drug vypros e 4e ima hora deto ne sa napraveni za BG, po-to4no mnogo stradat v BG ( az naprimer ) no i tva si ima pri4ina i obqsnenie koito ne iskam da obsyjdam to4no sega i to4no tuk.
Ta ob6to vzeto Canada si e kupon, ako iska6 raboti, ako iska6 nedei.
Ako iska6 u4i ako iska6 nedei.
Pove4e ni hranqt otkolkoto v BG.
Kolite i benzina sa po-evtini kakto i vsi4ko ostanalo ( sravneno sys srednata zaplata ).
Ta ne mi se struva 4e e neobhodimo da se filosovstva po vyprosa na problemite.

Ciao & uspeh -:)

Nema takova useshtane ako si sas vsichkia si

Verno e po dobre, ama ne si v raia
Zivota nasekade iska borba.