Страница 1 от 1

Синдром на дългата почивка при емигрантите

Публикувано на: Пон Юли 31, 2006 9:26 am
от Igor
Наскоро се чух с един стар познат в Канада и той за пореден път ми зададе съвсем очаквания въпрос "Ти няма ли да идваш вече...".

Имам виза от декември 2005 и никога не сам се чувствал по добре. През последната година обиколих цяла България и ми беше много забавно. Работата не я възприемах много на сериозно, то и шефа много не разчиташе на мен :D . Връзките ми с българия са прекъснати в смисъл че плановете ми са свързани с Канада. Каквото и да правя, гледам или чета, винаги е с мисълта че след септември 2006 няма да съм тук.

Споделих всичко това със старото си другарче, и той ми разказа неговата история. Когато те преди 12 години получили канадските визи, продали всичко, къщата и колата, и цялото семейство временно се преместило при неговите родители. Обаче на жена му толкова и харесало при свекъра и свекървата (пу, пу, пу, опазил господ :D ) че почнала да бие спирачки за оставане. Тогава той я смъмрил и и обяснил че усещането е фалшиво заради напускането на страната, и че тяхното бъдеще е свързано с Канада.

Напускайки една страна, в действителност напускаш и проблемите и задълженията които си имал там и последните месеци може да се появи едно усещане че си на една дълга почивка.

Споделете имали ли сте подобно усещане?

Публикувано на: Пон Юли 31, 2006 9:37 am
от bravo
Kato za po4ivka, ne, rabotih do posledno / 2 dni predi poleta/, no ina4e se distancirah ot vsiakakvo ejednevie, problemi imam predvid. Ni6to ne be6e v sastoianie da mi iztrie dobroto nastroenie, a use6taneto, 4e skoro niama da me ima tam, be6e prekrasno.

Публикувано на: Пон Юли 31, 2006 9:51 am
от Vodolei
И ние получихме визите през септември, но заминахме през май. Само, че последната година беше най-тежката в живота ми. Работа по 12-13 часа на ден, тичане по клиенти, като прибавим ученето на френски и грижите по две деца, не ми оставаше време да мисля за никаква Канада :D До такава степен бяхме ангажирани, че багажа го стегнахме през нощта преди да отпътуваме :D
За мен почивката започна като дойдох тук :D След последната година в България, Канада ми се видя рая на земята :D

Публикувано на: Пон Юли 31, 2006 10:44 am
от bis
Vodolei написа: За мен почивката започна като дойдох тук :D След последната година в България, Канада ми се видя рая на земята :D
Твърдението изцяло важи и за мен. Като ме питат как се чувствам -отговарям че трета година съм във ваканция.

Е в началото - шок това онова, ама като свикнеш да не ти пука и да не се ядосваш за неща които не можеш да промениш, започва да ти харесва канадския начин на живот та и го прилагаш.

Лично за мене - такова спокойствие никога не съм имала. Всъщност за това дойдохме, и не съжалявам.

:lol: :lol: :lol: :lol:

Публикувано на: Пон Юли 31, 2006 2:58 pm
от Angie
Igor много си прав :beer: :roll: И аз се чувствам по същия начин - в смисъл странно щастлива в България както никога досега не съм била, но не съм съвсем сигурна дали защото визата значи в известен смисъл сбогуване с българските ни проблеми или защото когато има избор човек по-осезателно разбира, че в тази игра с еми- / имиграцията, човек за да спечели нов живот, губи стария си такъв и в известен смисъл се сбогува с част от себе си. Сякаш сетивата му се изострят да възприеме по-друг, по-положителен начин живота в БГ :beer:

Публикувано на: Пон Юли 31, 2006 7:27 pm
от survivor
Никаква почивка не беше за мен преди да замина. Напуснах работа 1 месец по-рано, по цял ден нещо уреждам или купувам и всеки ден се прощавах с един от близките си. Много ми беше мъчно :(

Публикувано на: Пон Юли 31, 2006 8:14 pm
от MrGeek
Хм, странно. При мен изобщо го нямаше този синдром. До последно бях на такова напрежение, че щяха да ми изпушат бушоните. Когато седнах в самолета и усетих ускорението по пистата, чак тогава успях да въздъхна и да рабера, че всичко остава някъде долу. Почивката започна след това - два месеца и половина, докато започнах работа. :lol: :beer: :beer:

Публикувано на: Вто Авг 01, 2006 2:24 am
от Valerydi
Имахте ли усещането че няма да можете да се оправите? :oops:

Публикувано на: Вто Авг 01, 2006 4:51 am
от totev
без това чувство няма да е интересно :wink:
естествено, всеки малко или много се е притеснявал, но след 4-5 месеца като посвикнеш, ти става смешно за какво си се кахърил.
Преди да хванем пътя за чужбина, напуснах работата си в България един месец по рано, тъй като съм си безделник, се отдадох точно на това-ходене по кафета, бирарии и т.н.Първите десетина дни бяха страхотни, после забелязах колко е скучно и безмислено е ежедневието на малцината безработни познати.Изобщо не е лесно нищо да не правиш, ако някои има възможност да напусне работа малко преди да замине на някъде, две седмици са му достатъчни, ако са повече се изнервя с всеки изминал ден..
Късмет Igor :beer:

Re: Синдром на дългата почивка при емигрантите

Публикувано на: Вто Авг 01, 2006 5:04 am
от bp_de
Igor написа:
Напускайки една страна, в действителност напускаш и проблемите и задълженията които си имал там и последните месеци може да се появи едно усещане че си на една дълга почивка.

Споделете имали ли сте подобно усещане?
Да такова несто има.
Ама то това е 1 от хубавите неста на иммиграцията.

Оба4е после се разбира 4е просто са заменени 1 вид проблеми и задължения от 1 място -с други такива на друго място -понякога много по кофти и сериозни от първона4алните...ама такаъв е живота.
Завиждам на тези дето не го разбират това несто -ама какво да се прави -еднакви хора няма.

Публикувано на: Вто Авг 01, 2006 11:10 am
от Maria
Последният ми работен ден в България беше 30-ти април (петък). Пристигнах в Канада на 6-ти май (четвъртък). На 10-ти май (понеделник) бе първият ми работен ден тук. Нямах щастието да страдам от въпросния синдром. Дори ми се налагаше в обедните почивки да тичам да уреждам документи. Едно мога да кажа – от тази гледна точка, свалям й шапка на системата – нито едно учреждение не беше затворено наобед, никъде не висеше бележка на вратата « ще се върна след 15 мин » …. (чакай като си нямаш друга работа) или пък разписание – « ферме от толкова до толкова часа ». Добре, че поне останалата част от семейството дойдоха някой друг месец по-късно, че и квартира да търсиш само след работно време не си е работа. Оттогава съм така.

Публикувано на: Вто Авг 01, 2006 12:14 pm
от Ivet
Каква почивка, бееееееееееееееее? Гърч до дупка! Първите сто години е така. После - ще видим. :P

Я да ви поздравя с една бгпесничка (нали се сещате, че има звук :lol: ): :D

Re: Синдром на дългата почивка при емигрантите

Публикувано на: Пет Авг 25, 2006 12:01 pm
от Marginal39
Igor написа:Напускайки една страна, в действителност напускаш и проблемите и задълженията които си имал там и последните месеци може да се появи едно усещане че си на една дълга почивка.

Споделете имали ли сте подобно усещане?
Az ne sym syglasen s tva.
Vqrvam v Karma i problemiete deto si imal tam moje da se vidoizmenqt no pak 6te gi ima6 tuk osven ako ne se zaeme6 seriozno s tva da gi premahne6, koeto e mnogo trudno.
Drug vypros e 4e ima hora deto ne sa napraveni za BG, po-to4no mnogo stradat v BG ( az naprimer ) no i tva si ima pri4ina i obqsnenie koito ne iskam da obsyjdam to4no sega i to4no tuk.
Ta ob6to vzeto Canada si e kupon, ako iska6 raboti, ako iska6 nedei.
Ako iska6 u4i ako iska6 nedei.
Pove4e ni hranqt otkolkoto v BG.
Kolite i benzina sa po-evtini kakto i vsi4ko ostanalo ( sravneno sys srednata zaplata ).
Ta ne mi se struva 4e e neobhodimo da se filosovstva po vyprosa na problemite.

Ciao & uspeh -:)

Публикувано на: Съб Авг 26, 2006 11:16 am
от some
Nema takova useshtane ako si sas vsichkia si
:)
Verno e po dobre, ama ne si v raia ;)
Zivota nasekade iska borba.