Концертът беше ..... супееееер! Аз още реанимирам от снощи, не ме питайте в колко часа се прибрах и как изобщо додрапах дотам. Ние успяхме да си намерим перфектно местенце - централно срещу сцената, достатъчно близо, че да виждаме какво става там, достатъчно далече, че да оцелеем от тонколоните.
И емоцията беше нещо невероятно! Това ми беше първия (а най-вероятно и последния) рок-концерт в живота ми и просто... Абе нямам думи. Винаги, когато си пусна тяхна музика, имам желание да пея с пълно гърло, ама пусто всеки път като си отворя устатата, ще се намери някой да ме пита що вия. Снощи - рев, писъци, крясъци, а най-готиното беше, че никой не му прави впечатление
Разкошно!
А за Никълбек - да речем, че след снощния концерт може и да потърся албума им. Евентуално. Но техните фенове ужасно им се накефиха, всички около мен танцуваха, аз просто си седях на тревичката, кефех се на басите и събирах сили за ГОЛЯМОТО ШОУ. Което, бога ми, си заслужаваше и цената на билета, и пришките по стъпалата, и блъсканицата в метрото, че дори и неодобрителните погледи на колегите тая сутрин, когато със зор се довлякох в десет и половина.
I must not fear.
Fear is the mind-killer.
I will face my fear.
I will permit it to pass over me and through me.
And when it has gone past I will turn the inner eye to see its path.
Where the fear has gone there will be nothing.
Only I will remain.