statia za grad Kebek
Публикувано на: Сря Авг 17, 2005 5:17 pm
Statia za grad Kebek vav vestnik Politika, sedmichnik kam v. Monitor. Vestnikat niama sajt. V Monitor sahto puskat statii ot Kebek. Niakoi sa dostapni na sajta www.monitor.bg
Вестник ПОЛИТИКА
30 юли – 5 август 2005
Карин Веро, директор на Мултиетническия център в град Квебек, Канада:
В Квебек хората не живеят в общности
Весела Янева,
Квебек, Канада,
специално за в. “Политика”
Почти всяко българско семейство, което емигрира в град Квебек, ползва услугите на Мултиетническия център. Там получава безплатна помощ за намиране на квартира, прокарване на ток и телефон и съвети за по-бърза ориентация в новата обстановка.
Карин Веро е млада, динамична и работи в центъра от близо 4 години. По образование е антрополог. Казва, че е искала да се занимава с бежанци, но освен това работи и с имигранти. “Половината ми приятели са чужденци, но за мен никога не е било важно кой откъде идва и какъв акцент има”, казва тя.
165 млн. долара годишно харчи френскоезичната провинция за имиграция
- Г-жо Веро, каква е мисията на Мултиетническия център в Квебек?
- Центърът съществува от 1960 г., тоест през 2010 ще честваме 50 години от създаването му. Не сме агенция, а независима обществена организация, която няма никаква връзка с правителството. Занимаваме се с посрещане и настаняване на имигранти и бежанци и подпомагаме интеграцията им. Организираме обществено-културни събития, като например честване на Коледа и т. н.
- Има ли подобни структури в останалите големи градове на Канада?
- Да, има в Монреал и в други градове като Гатино и Шербрук. Всички центрове са с почти еднаква мисия. Но имат и големи различия помежду си, защото са автономни и сами решават с какво точно да се занимават. Например, ние не оказваме помощ за намиране на работа, но други го правят.
- Помагате на семействата да си намерят квартира, а понякога дори ги придружавате на оглед. Как стигнахте до това решение?
- Просто хората имат нужда от такова съдействие. Преди 10 години Мултиетническият център не е бил толкова активен в помощта си за търсене на жилища. Но днес много семейства ни казват, че не са успели да си намерят квартира. Когато един проблем се появи, се опитваме да му отговорим, защото през последните 3 години намирането на жилище в Квебек е трудна работа, а ако човек иска хубав дом - става още по-трудно. Особено за новопристигнали. Семействата срещат трудности и при намиране на място в детските градини. В Квебек записват детето на градина още преди да се роди, защото списъкът от чакащи е дълъг.
- Колко служители работят в Мултиетническия център?
- Само шест човека, което не е много. Те настаняват няколко стотици семейства на година. Работим според категорията имиграция. Например, с бежанците изпращаме винаги придружител, докато на независимите имигранти даваме информация и ги насочваме към правилното място. Бежанците ползват различен от имигрантите набор от услуги, защото идват от конфликтни точки не по собствено желание, а по силата на обстоятелствата. Често пристигат без никакъв багаж и предварителна подготовка. Не говорят езика. Тоест - става дума за много по-различна ситуация в сравнение с имигрант, който е избрал държавата доброволно.
- Въпреки че имигрантите са по-подготвени, те също срещат редица трудности в адаптирането си. Кои са основните според вас?
- Естествено, най-голямата е свързана с намиране на работа. Не става дума за каквато и да е работа, а за квалифицирана. Някои от хората тук имат някаква работа, но не са щастливи и дори съжаляват, че са дошли. Повечето от новодошлите са селекционирани, имат дипломи. В родината си са напуснали престижна и добре платена работа. Понякога обаче нивото им на френски език не е достатъчно, за да работят на добра позиция, да си намерят квартира и всички други “малки неща”. Затова друга трудност се оказва владеенето на френски на конкурентно ниво. Често хората са принудени да започнат от нулата. Но това е пазарът, защото става дума за частни компании, които имат право да назначават когото си поискат. Не винаги това е само изискване на фирмата. Просто системата тук е такава. Като общество не признаваме много уменията на хората. Така е и при смяната на работа. Опитът, придобит другаде, не се котира, дори има тенденция да се подценява. Причината е, че във всяка държава пазарът е различен, работната седмица варира, на отпуските не се отдава еднакво значение и т. н. Не винаги се познава методът на работа в страните, откъдето пристигат хората. Но в големите градове тези бариери все повече започват да падат.
- Според вас, колко време трябва на един имигрант, за да се интегрира и започне подходяща работа?
- Нямам идея, но има хора, които след година-година и половина, казват, че са намерили мечтаната работа и се чувстват вече като вкъщи. Трудно е да се каже кога един човек се е интегрирал. Въпросът е дали в приемаща държава може да се почувстваш като в родината си. Има хора, които не се чувстват като у дома си и след 15 години. Освен това, зависи и кой какво прави, за да се интегрира. Някои го възпремат като вид работа и действат непрекъснато в тази насока. Други са като че по-пасивни и чакат това да дойде от само себе си.
- Смятате ли, че обществото тук е добре запознато, че имигрантите не са гастербайтери, а имат висше образование и опит?
- Смятам, че не достатъчно, но в сравнение с други държави, които привличат чужденци, тук все повече хора осъзнават това. Да вземем едно предприятие. Когато работниците му чуват децата им да говорят за приятелите си от други държави, те го приемат нормално. Но на другия ден, когато чужденец иска да работи при тях, дали ще го приемат с отворени обятия? Все пак не е минало кой знае колко дълго време, откакто тук идват имигранти – само около 50 години.
Чужденците обаче не са много на брой за такъв голям град като Квебек, което е изненадващо. Но градът си е такъв - затворен вътре в себе си. А често е затворен и към хора от съседни градове. Например имам познати от северозападните райони на провинцията, които общуват предимно помежду си, феномен, характерен по-скоро при новопристигналите.
По принцип тук няма тенденция хората да живят в общности. Преди година и половина искахме да отбележим с празник притигането на първите босненци. Натоварени с организацията служители обаче ми заявиха, че босненци в Квебек почти не са останали. По мое мнение има поне 800. Всъщност проблемът беше как да ги намерим, защото не живеят в един квартал, а са разпръснати навсякъде. Вече са се социализирали, децата им нямат акцент. Затова и решихме да ги търсим по фамилия в телефонния указател.
- Напоследък тук идват много български семейства? С какво те са по-различни от останалите?
- Вярно е, че през последните 2 години има голямо увеличение на българи и румънци в града. Например през Мултиетническия център на година минават най-малко 60 семейства от вашата държава, докато преди години този брой беше в пъти по-малък.
Но не мога да дам точен отговор на въпроса. Когато чувам да се говори за хора с трудности, като че това са повече румънците, отколкото българите. Румънците като че са по-критични или повече се афишират от коя държава са. Коментари за българите не се чуват. Или защото всичко върви добре, или защото българите се оправят сами, не търсят промощ отвън. Не е ясно колко е точният им брой. Всички чужденци в града са около 3 процента от населението. Годишно пристигат около 1500 души.
- Колко харчи провинция Квебек, за да привлича чужденци?
- Това е много дискусионен въпрос. Правителството на Квебек е отговорно за имиграцията в провинцията, докато навсякъде в Канада тя е от компетентността на федералните власти. За да провежда политиката си, Квебек получава от Отава 165 млн. долара годишно. Но малка част от тези пари - 6 млн. Долара - се дават директно на общностите. Част от тях отиват за курсове по френски, поемане на разноски за училища, детски градини.
Снимка: Авторката
Вестник ПОЛИТИКА
30 юли – 5 август 2005
Карин Веро, директор на Мултиетническия център в град Квебек, Канада:
В Квебек хората не живеят в общности
Весела Янева,
Квебек, Канада,
специално за в. “Политика”
Почти всяко българско семейство, което емигрира в град Квебек, ползва услугите на Мултиетническия център. Там получава безплатна помощ за намиране на квартира, прокарване на ток и телефон и съвети за по-бърза ориентация в новата обстановка.
Карин Веро е млада, динамична и работи в центъра от близо 4 години. По образование е антрополог. Казва, че е искала да се занимава с бежанци, но освен това работи и с имигранти. “Половината ми приятели са чужденци, но за мен никога не е било важно кой откъде идва и какъв акцент има”, казва тя.
165 млн. долара годишно харчи френскоезичната провинция за имиграция
- Г-жо Веро, каква е мисията на Мултиетническия център в Квебек?
- Центърът съществува от 1960 г., тоест през 2010 ще честваме 50 години от създаването му. Не сме агенция, а независима обществена организация, която няма никаква връзка с правителството. Занимаваме се с посрещане и настаняване на имигранти и бежанци и подпомагаме интеграцията им. Организираме обществено-културни събития, като например честване на Коледа и т. н.
- Има ли подобни структури в останалите големи градове на Канада?
- Да, има в Монреал и в други градове като Гатино и Шербрук. Всички центрове са с почти еднаква мисия. Но имат и големи различия помежду си, защото са автономни и сами решават с какво точно да се занимават. Например, ние не оказваме помощ за намиране на работа, но други го правят.
- Помагате на семействата да си намерят квартира, а понякога дори ги придружавате на оглед. Как стигнахте до това решение?
- Просто хората имат нужда от такова съдействие. Преди 10 години Мултиетническият център не е бил толкова активен в помощта си за търсене на жилища. Но днес много семейства ни казват, че не са успели да си намерят квартира. Когато един проблем се появи, се опитваме да му отговорим, защото през последните 3 години намирането на жилище в Квебек е трудна работа, а ако човек иска хубав дом - става още по-трудно. Особено за новопристигнали. Семействата срещат трудности и при намиране на място в детските градини. В Квебек записват детето на градина още преди да се роди, защото списъкът от чакащи е дълъг.
- Колко служители работят в Мултиетническия център?
- Само шест човека, което не е много. Те настаняват няколко стотици семейства на година. Работим според категорията имиграция. Например, с бежанците изпращаме винаги придружител, докато на независимите имигранти даваме информация и ги насочваме към правилното място. Бежанците ползват различен от имигрантите набор от услуги, защото идват от конфликтни точки не по собствено желание, а по силата на обстоятелствата. Често пристигат без никакъв багаж и предварителна подготовка. Не говорят езика. Тоест - става дума за много по-различна ситуация в сравнение с имигрант, който е избрал държавата доброволно.
- Въпреки че имигрантите са по-подготвени, те също срещат редица трудности в адаптирането си. Кои са основните според вас?
- Естествено, най-голямата е свързана с намиране на работа. Не става дума за каквато и да е работа, а за квалифицирана. Някои от хората тук имат някаква работа, но не са щастливи и дори съжаляват, че са дошли. Повечето от новодошлите са селекционирани, имат дипломи. В родината си са напуснали престижна и добре платена работа. Понякога обаче нивото им на френски език не е достатъчно, за да работят на добра позиция, да си намерят квартира и всички други “малки неща”. Затова друга трудност се оказва владеенето на френски на конкурентно ниво. Често хората са принудени да започнат от нулата. Но това е пазарът, защото става дума за частни компании, които имат право да назначават когото си поискат. Не винаги това е само изискване на фирмата. Просто системата тук е такава. Като общество не признаваме много уменията на хората. Така е и при смяната на работа. Опитът, придобит другаде, не се котира, дори има тенденция да се подценява. Причината е, че във всяка държава пазарът е различен, работната седмица варира, на отпуските не се отдава еднакво значение и т. н. Не винаги се познава методът на работа в страните, откъдето пристигат хората. Но в големите градове тези бариери все повече започват да падат.
- Според вас, колко време трябва на един имигрант, за да се интегрира и започне подходяща работа?
- Нямам идея, но има хора, които след година-година и половина, казват, че са намерили мечтаната работа и се чувстват вече като вкъщи. Трудно е да се каже кога един човек се е интегрирал. Въпросът е дали в приемаща държава може да се почувстваш като в родината си. Има хора, които не се чувстват като у дома си и след 15 години. Освен това, зависи и кой какво прави, за да се интегрира. Някои го възпремат като вид работа и действат непрекъснато в тази насока. Други са като че по-пасивни и чакат това да дойде от само себе си.
- Смятате ли, че обществото тук е добре запознато, че имигрантите не са гастербайтери, а имат висше образование и опит?
- Смятам, че не достатъчно, но в сравнение с други държави, които привличат чужденци, тук все повече хора осъзнават това. Да вземем едно предприятие. Когато работниците му чуват децата им да говорят за приятелите си от други държави, те го приемат нормално. Но на другия ден, когато чужденец иска да работи при тях, дали ще го приемат с отворени обятия? Все пак не е минало кой знае колко дълго време, откакто тук идват имигранти – само около 50 години.
Чужденците обаче не са много на брой за такъв голям град като Квебек, което е изненадващо. Но градът си е такъв - затворен вътре в себе си. А често е затворен и към хора от съседни градове. Например имам познати от северозападните райони на провинцията, които общуват предимно помежду си, феномен, характерен по-скоро при новопристигналите.
По принцип тук няма тенденция хората да живят в общности. Преди година и половина искахме да отбележим с празник притигането на първите босненци. Натоварени с организацията служители обаче ми заявиха, че босненци в Квебек почти не са останали. По мое мнение има поне 800. Всъщност проблемът беше как да ги намерим, защото не живеят в един квартал, а са разпръснати навсякъде. Вече са се социализирали, децата им нямат акцент. Затова и решихме да ги търсим по фамилия в телефонния указател.
- Напоследък тук идват много български семейства? С какво те са по-различни от останалите?
- Вярно е, че през последните 2 години има голямо увеличение на българи и румънци в града. Например през Мултиетническия център на година минават най-малко 60 семейства от вашата държава, докато преди години този брой беше в пъти по-малък.
Но не мога да дам точен отговор на въпроса. Когато чувам да се говори за хора с трудности, като че това са повече румънците, отколкото българите. Румънците като че са по-критични или повече се афишират от коя държава са. Коментари за българите не се чуват. Или защото всичко върви добре, или защото българите се оправят сами, не търсят промощ отвън. Не е ясно колко е точният им брой. Всички чужденци в града са около 3 процента от населението. Годишно пристигат около 1500 души.
- Колко харчи провинция Квебек, за да привлича чужденци?
- Това е много дискусионен въпрос. Правителството на Квебек е отговорно за имиграцията в провинцията, докато навсякъде в Канада тя е от компетентността на федералните власти. За да провежда политиката си, Квебек получава от Отава 165 млн. долара годишно. Но малка част от тези пари - 6 млн. Долара - се дават директно на общностите. Част от тях отиват за курсове по френски, поемане на разноски за училища, детски градини.
Снимка: Авторката
о
, а не колко харчат за тях, защото разликата е космическа 
. Та отидохме в този център и ги питахме, какво да правим, за да излезем от този омагьосан кръг. Обадиха се в банката и нещата се уредиха.
