BgCanada

Здравейте,

Искам да попитам има ли някои информация (по-подробна) какви са шансовете, лсед като вече сте със статут на постоянно пребиваващи в Квебек, да кандидатстващ за магистратура или PhDв университет. Може ли да се спечели стипендия. Може ли да работиш и да учиш? Кой е по-добрият вариант - френски университет или английски? Магистратурата, получена там, не давали много по-големи шансове за квалифицирана работа?

Благодаря за съдейсвтието предварително!

Vsichki kato dojdat i se lujat da zapochnat maitrise ili doktorat stoto akademichno ni priznavat diplomite do niakude.

No zavisi kakvo iskash da rabotish. Kazvat che tezi stepeni sa akademichni i sa nujni v povecheto sluchai ako ostavash da rabotish v universiteta.
Za druga rabota tova e absolutno izlishno stoto to i s bakaloreat si v grafata na très scolarisé, a kakvo ostava za drugite.

Do sega ne sum sreshnala i edna oiava da iskat maitrise.

Znachi tuk za vsiaka profesia si ima isiskvania za obrazovanie i ako se iska samo bak - nikoj nikoga niama da te vzeme s po-visoka stepen.

Taka che si napravete smetkata za kakvo uchete.
Niakoi uchat stoto se davat stipendii i zaemi, naprimer niakoi si karat doktorata desetina godini ako se dokopat do stipendia i im davat po niakoj kurs da vodiat, drugi za udovolstvie, no ako konkretno se orientirash za dadena profesia e po-dobre purvo da vidish kakvo se iska za neia i posle da se uchi.

A sto se otnasia do ang. ili fr. uni, az lichno niamam poznania.

Здравейте,
шансовете ви са съвсем реални. Просто си кандидатствате. Хубавата новина, ще плащате ниски цени за образование (около 600 - 700$ на семестър).

Що се отнася до кандидатстването много зависи в какава област ще правите степен. Ако магистратурата (за доктората такава възможност няма) е такава която може да се придобие само с курсове (по рядко), то тогава получаването на стипендиа и нисколихвен банков заем гарантиран от правителството е просто въпрос на кратка процедура.

Ако придобиването на научната ви степен е свъзана с изследователска работа, то тогава в общия случай не трябва да се притеснявате за работа, тъй като това Е работа и за нея се получава заплата. Размера на тази заплата зависи изцяло от човека за който правите тези изследвания (има по-щедри и по-не... именно затова кандидатстването в този вариант е по скоро работно интевю, отколкото "подадох си документите и сега чакам" - това поседното не работи), а също така и от правилата на съответния университет.
Ако получите право да водите упражнения (за магисттър) и/или курсове (за докторант) това ще е една значителна надбавка над заплатата ви.

За по добър университет вярвам че и двата английски университета в този град има значително по сериозна репутация и сила в изследователските дейности. Но вие също може да се убедите лесно, просто се вмъкнете ня някоя конференция във вашата област (където естесвено има представящи от университетите, които ви интересуват) и направете разликата в сериозността и значимоста на представените работи. Отворете архивите на научните издания в областа ви и пак погледнете колко значими изследвания са публикувани от учени от даден университет. Смятам това е най-добрия начин да разберете...
Имайте предвид че всеки изследовател е различно известен и това според мен е най-добрия критерий (естествено добрите изследователи рядко битуват в лоши университети).

Шансове за работа? Разбира се. Пак искам да подчртая, че никакк не препоръчвам магистратура базирана на курсове ( за док вече писах, нямате избор). В нормалния случай придобиването на степен си е работа, заплатата може да е подобаваща и ако сте окомуш ще сложите и някоя парична награда отгоре (NSERC, FCAR т.н.) и никак няма да ви е зле.
Образованието винаги дава по големи възможности, въпроса е човек да знае как да ги реализира. Най-малкото ще влезете в една професионална среда и ще създадете контакти в широк диапазон. Не е рядко завършилият степента си студент да започне веднага работа подшушната му от колеги или научен ръководител. И пак зависи дали искате да работите в индустрията или изследователска работа.

Не съм съгласен с бис за това че образованието ще ви пречи. Много високо образовани българи тук се смачкват и падат от нивото си учейки за разни сертификати, техникуми или бакалавърски степени (след като вече са имали магистратури напр.) Това са мен е самопотъпкване на собствяеното достойнство и постижения... и принизяване до моралните стандарти на местната дребна класа (а те както може да съдите не са никак високи). Осъзнаването на това е само още една причина да продължите напред от там докъдето сте стигнали а не да се връщате назад.

Нещо друго и много важно според мен, което ви дава доброто образование е гъвкавостта и счупването на съзнанието на крепостен селянин, че сте прикована в квебек (или алберта или където и да е). Възможностите и изискванията ви ще станат по високи. Предлагането на работа за висококвалифицирани (и наистина добри) кадри на континента не се оплаква от слабост. В този аспект препоръчвам и английското образование и заради езика.
Затова вярвам че човек се образов за да бъде по-НЕЗАВИСИМ (не само за удоволствие и/или пари) като работен кадър и с по богат избор за развитие.
В противен случай човек се обрича да е закрепостен към локанлия работен пазар и да трепери и козирува на изискванията му.
... но всеки сам прави изборите си. Успех!

колегата Хемоглобин е абсолютно прав и точен в анализа си. само да добавя че след като врътнеш PhD tuka света се отваря за теб, постдок позиции с лопата да ги ринеш и тука, и в щатите, и в Англия. Все пак имам в предвид в областта на биохимията, молекулярната биология и генетиката. Така че ако си в тази област смело напред давай.

Saglasna s gornite dvama kolegi, sas zabelejkata che post-dotsite s lopata da gi rinesh shtot nai-chesto predstavliavat zle platena rabota (15-17/h) do izgarbvane za parvoklasni, super obrazovani mozatsi. Na vsichko otgore se plashta (v povecheto sluchai) ot grandove t.e. nikakvi benefits (zabi, pensia - nishto), nenormirano rabotno vreme i dogovorite ti sa za godina, ako si kasmetlia...kato izteche granta - ia kamilata, ia kamilaria...i bez zastrahovka srshtu bezrabotitsa...Ne che e losho ima si i niakoi predimstva...

Ama ako se iska na banitsata mekoto: a) akademichna kariera b) asotsiiran izsledovaten na postoianna pozitsia c) laborant klas 4 i nagore v universitet ili d) 'uchen' v goliama kompania. za vsichko tova se iziskva Ph.D. i plashtat PONE 50% nad postdocova zaplata...

Haide sas zdrave i napred che naukata e slantse!

BabaPena написа: asotsiiran izsledovaten na postoianna pozitsia c) laborant klas 4 i nagore v universitet ili Haide sas zdrave i napred che naukata e slantse!

Колежке, я ми обясни по-подробно за това- винаги съм се чудил що за птица е Research associate / преполагам това имаш предвид асоцииран иследовател/. За мене е нещо като ...нищо, ни риба ни рак завършен докторант, ама не е на постдок позиция, нито е Assistant Professor, ами нещо по средата , така ли май такъв аналог в БАН няма, както пък тези нямат D.Sc. , а само PhD.
A kakwo e лаборант 4 клас?

Да се включа и аз в биоатаката . Сашо, вземи да си поръчваш по-често пици в Торонто да видиш колко Ph.D.-та работят като деливъри. Защо? Ами или нямат работа, или вземат малко на час, или работят малко часове...И трите не са весели. Винаги е имало разлика между теоритичната и практичната версия на нещата. Ако си твърдо решен да првиш Ph.D. и да си намериш работа съм убеден, че рано или късно ще стане. Въпросът е каква е цената и готов ли си да я платиш!? То зависи и какво ти е Ph.D.-то де. Ако е в областта на ентомологията или ботаниката например, т.е. на област която не е в разцвета си в момента, то нещата не са розови! Така че внимателно!

Taka e St.Anger. Аз умишлено не споменах ботаниката и зоологията защото е ясно че никои няма да дава пари да иследваш популацията на катерицата примерно. Виж ако е нещо свързано с фармацията и биотехнологиите - демек с много пари, тогава нещата стават съвсем други

Здравейте,
Благодаря за изчерпателните отговори и напътствия....много са полезни наистина. сега се сещам за още няколко въпроса...

Вярно ли е, че студентска виза се получава много по-трудно, отколкото - емигрантска за Квебек.

Има ли някой, който учи или е учил в MCGill - Political Sience departement - напр. International relations или подобно нещо.

Всички ли получават стипнедия, които са приети в Graduate studies или не? И какви са шансовете да преживяваш със стипендията си?

До скоро

St.Anger написа: Сашо, вземи да си поръчваш по-често пици в Торонто да видиш колко Ph.D.-та работят като деливъри.

Колко Ей ти го на Сашето - PhD та дрънка, пък пиците ги лапа, а не ги доставя. Освен това мнооо ми е интересно как се научават такива неща - примерно звъни ти деливърито, подава пицата и казва: "Добър вечер, ето Вашата поръчка, $12.95. А да, и между другото, аз съм PhD по ботаника!"

Добър вечер, ето Вашата поръчка, $12.95. А да, и между другото, аз съм PhD по ботаника!"

sasho71 написа:

BabaPena написа: asotsiiran izsledovaten na postoianna pozitsia c) laborant klas 4 i nagore v universitet ili Haide sas zdrave i napred che naukata e slantse!

Колежке, я ми обясни по-подробно за това- винаги съм се чудил що за птица е Research associate / преполагам това имаш предвид асоцииран иследовател/

Tova imam pred vid Mai prevoda mi e dalech ot idealnia, ama kFo da pravish - mejdu tsentrofugata i HPLCto - tolkoz

Taka kato gledam, vaprosnite research associate tadiava si jiveiat jivota - plashta im universiteta (t.e. ili sa na postoianni pozitsii ili na 3-5 godishni dogovori), zashtiteni sa ot nekaF tam sindikat, osigurovkite im varviat vkl 1500-2000 CAD na godina za zabi...rabotiat po 35 h/sedmichno, imat 5 (pet!) sdmitsi otpuska...i nai-vajnoto - nikoi ne gi goni da poblikuvat kat smahnati, shtot se zanimavat i s prepodavane (ot tam i dopalnitelni sredstva). T.e. za niakoi s umereni ambitsii (i osobenno za jena det i se nalaga da se griji i za 2,3 detsa) tova si e idealna rabota...

Haide sas zdrave!