Хубаво Нещо ли е Емиграцията ?
Публикувано на: Нед Фев 20, 2005 5:34 pm
Наскоро бях много впечатлен от следното, интересно мнение на един достатъчно ерудиран човек,
канадски адвокат, 2-ро поколение емигрант, познаващ доста добре нещата и тук и там и печелещ
достатъчно пари за да не бъде причислен към категорията "оцеляващи".
(Е... пак ще ме обвини някой в черногледство, така и така съм си черната овца, няма да е за първи път)
Принципно, ние, хората от "Източна" Европа, май не мислим точно така:
"Най-големите сътресения в живота на съвременния човек (някой им казват също "скръб" в широкото значение на думата), т. е
големите страдания, могат да се изброят така:
- да загубиш детето си
- да загубиш някой близък
- да се разболееш ти самия
- да прекъснеш връзката си (окончателна раздяла, развод)
- да емигрираш
Та ... питам се аз, след като не без основание, някои хора нареждат емиграцията именно в този списък,
какво толкова се радваме като на бенгалски огън и се кефим на тая шибана емиграция, като циганин на 5 лева.
Защо всъщност, през цялото време се опитваме да обясняваме каква хубава далавера е ?
Нима за да си повярваме самите ние че не е чак толкова голяма загуба ? Та почти в 100% от случаите, когато един човек напусне
корените си, в доста дълъг "първи" момент, той живее всъщност доста по-зле.
И защо се чудим, когато ни гледат понякога като люспи?
Та кой и защо напуска огнището си ей-така и отива за постоянно да живее другаде? Който е много велик ли?
Развили сме цяла машина за изнасянето на българите навън, голяма далавера, няма що.
Мда, аз отдавна си питам, та и този път пак...
Какво точно, честно и мое, съм спечелил от тази емиграция?
Понеже, все по-често взех да си давам сметка, че животът в "чужбината" не е нещо което може да се спечели, той си е бил тука и
преди мен, и тоя тукашен живот, май изобщо не е забелязал, че някой си му е дошъл "на крака" с идеята да стане част от него.
Дано да бъда разбран правилно за тези въпроси, и да не започнат отговори от рода на "ми като не ти харесва, връщай се".
Не е точно в това въпроса. Пък и всъщност, след 10-ина години живот "другаде", самото връщане не си ли е пак чиста емиграция?
Какво мислите за това?
канадски адвокат, 2-ро поколение емигрант, познаващ доста добре нещата и тук и там и печелещ
достатъчно пари за да не бъде причислен към категорията "оцеляващи".
(Е... пак ще ме обвини някой в черногледство, така и така съм си черната овца, няма да е за първи път)
Принципно, ние, хората от "Източна" Европа, май не мислим точно така:
"Най-големите сътресения в живота на съвременния човек (някой им казват също "скръб" в широкото значение на думата), т. е
големите страдания, могат да се изброят така:
- да загубиш детето си
- да загубиш някой близък
- да се разболееш ти самия
- да прекъснеш връзката си (окончателна раздяла, развод)
- да емигрираш
Та ... питам се аз, след като не без основание, някои хора нареждат емиграцията именно в този списък,
какво толкова се радваме като на бенгалски огън и се кефим на тая шибана емиграция, като циганин на 5 лева.
Защо всъщност, през цялото време се опитваме да обясняваме каква хубава далавера е ?
Нима за да си повярваме самите ние че не е чак толкова голяма загуба ? Та почти в 100% от случаите, когато един човек напусне
корените си, в доста дълъг "първи" момент, той живее всъщност доста по-зле.
И защо се чудим, когато ни гледат понякога като люспи?
Та кой и защо напуска огнището си ей-така и отива за постоянно да живее другаде? Който е много велик ли?
Развили сме цяла машина за изнасянето на българите навън, голяма далавера, няма що.
Мда, аз отдавна си питам, та и този път пак...
Какво точно, честно и мое, съм спечелил от тази емиграция?
Понеже, все по-често взех да си давам сметка, че животът в "чужбината" не е нещо което може да се спечели, той си е бил тука и
преди мен, и тоя тукашен живот, май изобщо не е забелязал, че някой си му е дошъл "на крака" с идеята да стане част от него.
Дано да бъда разбран правилно за тези въпроси, и да не започнат отговори от рода на "ми като не ти харесва, връщай се".
Не е точно в това въпроса. Пък и всъщност, след 10-ина години живот "другаде", самото връщане не си ли е пак чиста емиграция?
Какво мислите за това?