Еми радвайте се че бърнват оут толкова бързо канадците.Какво толкова ги жалите? Да ходят да се каляват или да гледат филма "Как се каляваше стоманта". Това че бърнват оут е от добре та даже по добре за нас имигрантите.
Хълман ги прецени канадците че не могат да му стъпят на малкия пръст още на 3-тя ден в Канада. Още тогава реши че са слаба ракия и за тях никога няма да работи а ще работи за себе си.
Такава закалка като спортно училище, тренировки по 2-ва пъти на ден до изнемогване, военно обчуение без баня за мъжете ( имаше само "стая на девойката" заклевам се че така се казваше където девойките се подмиваха а ние мъжете си ходихме вмирисани и некъпани цели 2 седмици ), казарма в която се става в 5 часа сутринта, спалните помещения са студени, сутрин се бръснеш със студена вода, не е за подценяване и не сме минали през тази закалка за да им слугуваме на канадците като бели роби.
Хълман ако ще е бърнвал оут още в БГ преди и по време на казармата да бе бърнал.
За последно се убедих че от канадците нищо не става в колежа. Трябваше да се правят разни асайменти и да се предават резултатите ама условието беше да се работи в тийм по 4 човека. Разделихме се в класа и аз се паднах в група с още 3-ма местно родени канадци. Пълни шушумиги. Заради тях трябваше да ходя до колежа в библиотеката бяха срещите в извън часово време за да сме целия тийм заедно което много ме дразнеше. Ако си върших асаймента сам щях да го направя в къщи за 1/3 от времето което губих с тия шушумиги.
Винаги имаше някакъв проблем или закъсняваха, или си бяха забравили някакви листове с решение на задача или PC файлове. Все нещо се оправдаваха с времето, със снега, с трафика, с бойфренда като че ли аз не идвам като тях от в къщи а живея в библиотеката.
Събереме се, покажа им моите решения на задачата а те почват да бучат че това не било така, онова било грешно, не можели да разберат как така съм я решил задачата. Оставям ги да смятат заедно понеже или не са го направили в къщи или са си забравили листовете. Казвам че за мен задачата е решена и друго решение няма.
Надуваха ми главата с глупости, накрая се скараме като им кажа че не са прави и има грешка при тях. Проблема беше че не може да има две решения, те са трима а аз сам. Накрая нямам избор и поради мажоритарност се предаваше документа с тяхното решение. След 2-ва дни като ни го върне преподавателя и каже че не е вярно цялото или частично решение се разбираше чак тогава че моето решение е било вярно. Скъсаха ми нервите и заради тях поплучавах по нисък % на оценката.
Питах 100 пъти дали не може индивидуално ама не можело беше отговора на преподавателя. Тогава се заклех че завърша ли колежа не искам и да чувам за тийм уорк с Канадци.
Като са им слаби нервите да ходят да си ги лекуват.
да кажем на работното място, вследствие на което изперкват.