То е ясно, че на тия големи специалисти в БГ всичко им пречи - системата, връзкарството, дупките, съседа и каквото там се сетите... Тук тия работи не им пречат, щото: ако кажат нещо за системата - не е от нея, те са криви, щото били гости, пък и ги е страх да не ги прочетат; ако кажат нещо за връзкарството, то ще е в духа, че канадското връзкарство си е напълно логично, щото е канадското (не, че аз съм против връзките, на мен не ми пречат - аз мога да ползвам успешно и двата метода, второто нещо след стажуването по специалността ми

, което направих в Канада, беше изграждането на резото - започнах на третия ден - от.... до..... - както обичам да правя

, и отдавна съм се съгласила да ползвам максимата "Влез първо през задния вход, пък ако се налага - влез през парадния...", обаче и това никой не ми го е подарил - името сама съм си го направила, тъй че все ми е двеста... ); за дупките по пътищата - пълно отричане, няма такива и няма (не, че за мен са важни, обаче не ми е ясно поради що се отрича напълно очевадното); съседа - естествено, че няма как да ти пречи, щото съсед нямаш (освен, ако не живееш в блока с българите и руснаците). Освен това в БГ доста ги е помързявало, там много кафенета, много чудо - що да работиш като може цял ден да плюеш. Кой ще ти каже нещо?! Никой. Тук каишът им е здраво стегнат около шията. А мръднеш, а... си увиснал... Ако видят кафене, то не е за дълго. Пък и как да обсъждат политика като нямат поглед - такива филми много рядко се прожектират.
Не, че съм съгласна с всичко в България, но не може България някой да ти я направи - ти да седиш само и да се почесваш или да заминеш за чужбина, да чакаш България да се оправи, да пускаш някакви линкове с глупости и все да разправяш "Ей ги тия там, гледайте ги, вижте, пак нещо не са направили както на мен ми изнася...", и като се оправи ти да се върнеш и да те направят най-малкото министър.

Ами поработи малко, пък после драскай... Ако си специалист, значи ще успееш. Ако не си, ей ти къде е Канадата - на една ръка разстояние, можеш веднага да си оставиш парите, няма да ти откажат да ти ги вземат...
За хората, които не са били на ниво в България, Канадата е супер. Тук личността няма никакво значение, на кой му пука кой си и с какво се занимаваш - важното е да си плащаш сметките плюс интереса.

Да влезе платец номер еди кой си... - "Бонжур..., Са ва?!..., Искате да работите по специалността си? Следвайте процедурата, ето ви това картонче, след няколко месеца ще ви се обадим, телефоните ни са включени от.... до..., благодаря, довиждане. Благодаря за чека. Бон жур (не). И да ни се обадите - за следващия чек, разбира се. ":lol:
Освен това, ако са толкова супер, не знам дали са толкова супер, както казва Ира. Щото аз такава мизерия каквато видях тука, никога в БГ не съм виждала. И тя е следствие на мизерното мислене, не толкова на липсата на средства. А това е отвращаващо. Лично мен ме отблъсква. Моят баща (с майка ми, разбира се) е отглеждал освен собствените си деца и едно чуждо, в дома му е ял и спал толкова много народ, колкото никой от вас не е помирисвал - по-беден от това не е станал и никога през живота си не съм го виждала да спори за 2 лева или да си брои стотинките. И до ден днешен хората продължават да изпитват огромен респект и уважение, да ходят в дома му и като му казват името да го казват с възхищение. А за мизерията тук нямам думи. Това е нещото, което продължава да ме потриса у канадските преуспели специалисти. "Боже, колко мизерия има по тоя свят, боже", би възкликнал един писател. А аз ще кажа - "Ужас, по-добре никога да не бях се сблъсквала с тази черта на човешката психология. Всички митове и легенди за човека у мен се сринаха.".

Халал да са и на Канадата тези специалисти.
Joana
"... и аз открих свободата, дивата соколова свобода, която ме остави без дъх, сякаш пред мен се откри един живот с вятър, слънце и гонени от вятъра облаци, живот, за чието съществуване не бях и подозирал." "Сенки в рая", Ремарк