joro написа:optics написа:Това съм го разправял и преди. В Кингстън си карах колело до работа и обратно. Често се прибирах към и след 10 вечерта. Беше една снежна зимна нощ когато си карах пак колелото. В пуста уличка, жена носеща куфар (кой знае от къде се прибираше и тя) ме погледна и поздрави. Това никога, повтарям никога не ми се е случвало в България нито по соц време, нито след това.
В София след 10 часа вечерта е пълно с народ по центъра, мъже, жени, дори деца се разхождат по улиците съвсем спокойно, вие в коя България сте живели?
На Таймс скуеър е още по-пълно, но ти отново не си схванал идеята, а се хващаш за нещо странично. Обяснявам като за малко дете:
Не става дума дали късно вечер има хора по дадени улици в България или няма. Става дума за такава ситуация -- в доста слабо осветено място, в късен час и така че накъдето и да се обърнеш не виждаш жива душа, направо го кажи като сцена за хорър филм - мъж задминава жена, тя го поглежда и поздравява все едно сме колеги дето сме се срещнали в коридора в работно време.
Ако жената беше живяла в квартал където стават страшни неща, може би въобще нямаше да е навън. Ако е навън, нямаше да мине точно оттам, ако не е можело да мине от другаде (в което силно се съмнявам) щеше да се озърта, щеше да вземе някакви мерки като види, че едър субект приближава - да си промени собствената траектория да не се пресича с неговата, да кривне, да забави, да забърза, да мине по-към светлото, по-към сгради където би могло да я чуе някой и в никакъв случай не би го поздравила дружески. Разбираш ли Жоре?