Снег се сипе на парцали.
Щом се сипе, значи вали.
И е пухкав, и е мек,
точно като снег!
Мисля че оценката за почистването на снега е субективна и много зависи от разбирането на всеки кой доколко му е длъжен. Може би аз нямам обективна преценка, защото съм спартански възпитан, не съм придирчив и гледам винаги позитивно на нещата, но на другия полюс са хората, които са убедени, че всички са им длъжни. Този тип хора черпят енергия, като я изсмукват от другите(т.нар. енергийни вампири)

. Това става като принуждават околните да се чувстват постоянно виновни за нещо (непрестанни упреци, оплаквания,вечно заемане на позицията на "ощипана мома на хорото"

) Този тип хора виждат нещата в черни краски или поне се оплакват, че всичко е в черно. Моето мнение е, че този подход носи повече негативи, отколкото има положителен ефект. Това ми напомня една приказка, която според мен е много поучителна за емигрантите и най-вече за кандидат-емигрантите от България. -
"Седял си един дядо пред портите на един град (например Монтреал) и кротко се препичал на слънце. На влизане в града един пътник го заговорил:"Добър ден. Искам да ви попитам какви са хората в този град?" Дядото поздравил и на свой ред попитал:"А,вие от кой град идвате?"-"От София", отговорил пътникът. Дядото попитал:"Как бяха хората в София?"-"Бяха много слънчеви и лъчезарни, много добри хора. Имах много приятели, всички бяха много мили и любезни. Имаше хора, които бяха сърдити, но това е заради мизерията, иначе сигурно сърцето им е добро. Та , с две думи всички бяха много добри хора, изпратиха ме със сълзи на очи и ми казаха, че винаги ще ме посрещат с отворени обятия".
Дядото се усмихнал и казал:" И тук в Монтреал хората са много добри, ще видите, всички до един са много мили и сърдечни". Пътникът пожелал лек едн и продължил към Кот де Неж.
Само след десет-петнадесет минути друг пътник на влизане в града заприказвал същия дядо. Поздравил и попитал какви са хората в Монтреал. Дядото на свой ред попитал от кой град идва пътника и какви са били хората в този град. Пътник номер 2 отговорил:" Идвам от София. Никъде няма толкова злобни и завистливи хора като там. Аз съм много способен, но не ме оцениха. Всички са много зли и пакостливи. Най-лошото са връзките-не можеш да направиш нищо, ако не си син или братовчед на някой

С две думи в София хората са лоши".
Дядото се усмихнал и казал:"За съжаление и тук в Монтреал хората са много лоши, завистливи и мързеливи (особено тези, които чистят сняг, те са една пасмина, мани-мани). Най-лошото са връзките-има едно момче Филипне, той може с дни да ти разказва за това каква шуробаджанащина е в Монреал. Сигурно хората в Монтреал ще ви се сторят по-лоши и от тези в София"..............