прочетете го, много е готено. обезателно обаче ЗАЕДНО С КОМЕНТАРИТЕ, които са жива илюстрация на написаното.
Конспиративният българин и неговият свят
19.12.2013 12:40;
ИВО СИРОМАХОВ
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2662788"
Сега въпроса е ...
Re: Сега въпроса е ...
егото е нетърпеливо, защото знае, че времето му е ограничено. комунизмът е търпелив, защото знае, че е вечен.
венсеремос, другари!
венсеремос, другари!
-
roumensp
- Мнения: 15285
- Регистриран на: Сря Мар 28, 2007 7:38 pm
- Местоположение: Далеч от наполеонки и дзифт
Re: Сега въпроса е ...
Наистина е добро, но не е нужно да чета коментарите, защото си имаме съфорумници, чиито коментари са още по-добра илюстрация.спиро написа:прочетете го, много е готено. обезателно обаче ЗАЕДНО С КОМЕНТАРИТЕ, които са жива илюстрация на написаното.
Конспиративният българин и неговият свят
19.12.2013 12:40;
ИВО СИРОМАХОВ
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2662788"
-
optics
- Модератор
- Мнения: 11764
- Регистриран на: Пет Юли 23, 2004 6:39 am
- Местоположение: Victoria, BC
Re: Сега въпроса е ...
добро е но коментарите не ме грабнаха, освен за бялото пиле
Аз нямам нищо против да има научно технически прогрес, но той да е рзумен.
Този матреиализъм не може да продължи, защото планетата е с крайни размери и не може да увеличава размера си и повърхността си.
2 юни 2012, budtel
Този матреиализъм не може да продължи, защото планетата е с крайни размери и не може да увеличава размера си и повърхността си.
2 юни 2012, budtel
Re: Сега въпроса е ...
Иво: Мисли, читателю, мисли!
Читателят: Мразим да мислим па и не можем!
Заключение: http://www.youtube.com/watch?v=MTRDw4znH4A"
Коментарите си ги бива.
Читателят: Мразим да мислим па и не можем!
Заключение: http://www.youtube.com/watch?v=MTRDw4znH4A"
Коментарите си ги бива.
”Do not be wise in your own ieyes”
Solomon the son of David, king of Israel
и кинг на пра, пра,...пра дядото на Пумпи,
внук на Леон
Solomon the son of David, king of Israel
и кинг на пра, пра,...пра дядото на Пумпи,
внук на Леон
Re: Сега въпроса е ...
Специален коментар -
Коледна песен за Тони Джентълмена
23 December 2013
Автор Венци Мицов
Трябва да е било някъде през 1986 година, на същата дата – 23 декември. Аз и тате седяхме на Централна гара и чакахме пиянския влак за Кюстендил. Това беше един забележителен влак, който вършеше немислимото – вземаше разстоянието от 80 километра до родния ми град за скромните 4 часа и половина. Но това бе последната възможност за закъснели пътници като мен и баща ми (лека му пръст), за да се приберем ден преди Бъдни вечер у дома и да помагаме на мама с покупките и приготовленията.
Настанихме се в купето, в което имаше още двама души. Тъкмо подхванахме някакъв разговор – не помня точно какъв, тогава аз бях 8-и клас и разговорите на възрастните не винаги ми се струваха интересни.
В този момент купето се отвори и вътре влезе най-странният човек, който някога съм виждал.
- Свободно място има ли, батковци – попита човекът – извинявайте, ама съм сляп, пуста орисия.
В миг всички мъже в купето скочиха и взеха да помагат на човека да седне.
- Сядай тука, приятелю – рече един от мъжете – за къде пътуваш?
- От Кюстендил съм, батко – отвърна човекът – казвам се Тони. Тони Джентълмена. Сляп съм, работя в кооперацията на слепите, знаете ли я?
- Знам я – отвърна тате – ти по каква работа в София?
- Един приятел, който вижда малко, прочете в един вестник, че сляпо момиче от София си търси приятел. Обадих се по телефона и си определихме среща. Днес дойдох да се видим – отвърна Тони.
„Да се видим“... По-късно щях да разбера, че незрящите също „виждат“. Един незрящ приятел ми казваше – „гледах те по телевизията“. Щях да разбера, че често незрящите виждат по-добре от нас. Но тогава бях малък, извадих някаква книга („Храбрият войник Швейк“ на Хашек, беше ми любима) и се зачетох как Балоун обяснява, че прасенцето трябва да бъде сготвено с повече „соус“.
А Тони Джентълмена разказваше ли разказваше. Тръгнал към София самичък. С бастунчето – на автобус номер 6 до гарата. Оттам – на влака. На централна гара се придвижил с помощта на различни хора. Качил се на трамвая и право в ж.к. Толстой, където живеело момичето.
Срещнали се. Пили по кафе. Обаче не се харесали.
- Тя не ме хареса, батко – обясняваше Тони на един от пътниците – а и аз съм от провинцията, има къде-къде по добри партии от мене.
Влакът за Кюстендил пътуваше и спираше на всяка възможна спирчица – Волуяк, гара Метал в Перник, Калища, село Ръждавица.
В ужасната скука и досада на социалистическата железопътна идилия преди Коледа Тони разказваше истории за себе си. А петима корави и обрулени от малоумието на соцреализма мъже слушаха с интерес какво е битието на различния човек.
Тони си купил телевизор. „Не го виждам, но го слушам. И си представям как изглеждат хората в телевизора. Така гледах целия сериал „Изаура“. Стана ми много тъжно за горкото момиче.“ – разказваше Тони.
По едно време стана въпрос за мен, клетият новобранец в СМУ „Л. Пипков“ в София. Тате, горд с мен, каза, че съм музикант, приели са ме в училището и свиря на пиано.
И тогава Тони светна!
- Батко, аз много обичам да пея. Искаш ли да ти изпея една песен?
И без да ме пита, запя!
Гласът му! Боже, гласът му бе едно от най-красивите неща, които съм чувал до ден днешен в живота си. Мощен, плътен баритон. Глас на човек, който, когато пее, е отдаден само на пеенето, без да го разсейват нещата, които може да улови с очи.
Изпя някаква народна песен. „Йовано, Йованке“ или пък „Назад, моме Калино“. Не помня точно. Но го изпя по такъв начин, че всички в купето замлъкнаха!
Беше 23 декември, някъде към 23:40 часа. Влакът спря на гара Кюстендил.
- Тони, искаш ли да ти помогнем да се прибереш – попита тате.
- Батко, не се притеснявай, аз ще се прибера по-бързо от теб – отвърна Тони Джентълмена и зачатка с бастунчето си по плочките на гаровия площад, придвижвайки се с огромна увереност и сериозна бързина.
Никога повече не чух и видях Тони Джентълмена.
Отминаха години, тате си отиде от тоя свят – работата му като майстор на банички го съсипа, брашното, което произвежда хляб и закуски, му докара рак на белия дроб. Времената се промениха, през 1989 година социализмът си замина, кооперациите на слепите хора се разпаднаха – пазарната икономика удари най-напред пенсионерите, хората в неравностойно положение и хората на изкуството.
В София, някъде около 1990 – 1991 година разтуриха ансамбъла на слепите и по улиците се появиха незрящи хора, които пееха и свиреха на китари и акордеони, просейки от нас, зрящите, милостиня.
Нещата се завъртяха, аз учих, ходих в казарма, ожених се и ми се роди син.
Синът ми влезе в музикалното училище, повтаряйки моята история по някакъв свой начин.
Докато снощи...
Снощи, гледайки двама герои – единият – доскорошният ни премиер Бойко Борисов, а другият – сегашният ни премиер Орешарски, обладан от пълно малоумие, реших да се разровя в библиотеката си, за да поизмия малко това чувство на безсилие пред наглостта, която струи от екрана.
И попаднах на оная стара книга за „Храбрият войник Швейк”.
Отваряйки я на оная страница, в която Балоун говори за приготвянето на добър „соус“, попаднах на една малодийка, нахвърляна от мен онази вечер във влака.
Наивна мелодийка в размер четири четвърти, ла минор. 8 тактова секвенция, изключително елементарна, наивна.
Засвирих я на пианото.
- Тате, какво е това – попита синът ми.
Не можах да му отговоря точно. Отгоре, над мелодията се мъдреше заглавие: „Коледна песен за Тони Джентълмена“
- Хубаво е. Но звучи малко тъжно – каза синът ми, след което отиде да доиграе „Assassin's creed”на плейстейшъна си.
А аз затворих капака на пианото и върнах листчето от нотната тетрадка на оная същата страница в книгата.
Честита Kоледа, Тони!
Не знам какво си видял тогава, в оная вечер, в оня влак от София към Кюстендил.
Знам, че слепите се оказахме ние!
Затова искам да те помоля! Запей!
Ние ще се ориентираме по твоя глас, приятелю.
http://www.lentata.com/page_5613.html"
Коледна песен за Тони Джентълмена
23 December 2013
Автор Венци Мицов
Трябва да е било някъде през 1986 година, на същата дата – 23 декември. Аз и тате седяхме на Централна гара и чакахме пиянския влак за Кюстендил. Това беше един забележителен влак, който вършеше немислимото – вземаше разстоянието от 80 километра до родния ми град за скромните 4 часа и половина. Но това бе последната възможност за закъснели пътници като мен и баща ми (лека му пръст), за да се приберем ден преди Бъдни вечер у дома и да помагаме на мама с покупките и приготовленията.
Настанихме се в купето, в което имаше още двама души. Тъкмо подхванахме някакъв разговор – не помня точно какъв, тогава аз бях 8-и клас и разговорите на възрастните не винаги ми се струваха интересни.
В този момент купето се отвори и вътре влезе най-странният човек, който някога съм виждал.
- Свободно място има ли, батковци – попита човекът – извинявайте, ама съм сляп, пуста орисия.
В миг всички мъже в купето скочиха и взеха да помагат на човека да седне.
- Сядай тука, приятелю – рече един от мъжете – за къде пътуваш?
- От Кюстендил съм, батко – отвърна човекът – казвам се Тони. Тони Джентълмена. Сляп съм, работя в кооперацията на слепите, знаете ли я?
- Знам я – отвърна тате – ти по каква работа в София?
- Един приятел, който вижда малко, прочете в един вестник, че сляпо момиче от София си търси приятел. Обадих се по телефона и си определихме среща. Днес дойдох да се видим – отвърна Тони.
„Да се видим“... По-късно щях да разбера, че незрящите също „виждат“. Един незрящ приятел ми казваше – „гледах те по телевизията“. Щях да разбера, че често незрящите виждат по-добре от нас. Но тогава бях малък, извадих някаква книга („Храбрият войник Швейк“ на Хашек, беше ми любима) и се зачетох как Балоун обяснява, че прасенцето трябва да бъде сготвено с повече „соус“.
А Тони Джентълмена разказваше ли разказваше. Тръгнал към София самичък. С бастунчето – на автобус номер 6 до гарата. Оттам – на влака. На централна гара се придвижил с помощта на различни хора. Качил се на трамвая и право в ж.к. Толстой, където живеело момичето.
Срещнали се. Пили по кафе. Обаче не се харесали.
- Тя не ме хареса, батко – обясняваше Тони на един от пътниците – а и аз съм от провинцията, има къде-къде по добри партии от мене.
Влакът за Кюстендил пътуваше и спираше на всяка възможна спирчица – Волуяк, гара Метал в Перник, Калища, село Ръждавица.
В ужасната скука и досада на социалистическата железопътна идилия преди Коледа Тони разказваше истории за себе си. А петима корави и обрулени от малоумието на соцреализма мъже слушаха с интерес какво е битието на различния човек.
Тони си купил телевизор. „Не го виждам, но го слушам. И си представям как изглеждат хората в телевизора. Така гледах целия сериал „Изаура“. Стана ми много тъжно за горкото момиче.“ – разказваше Тони.
По едно време стана въпрос за мен, клетият новобранец в СМУ „Л. Пипков“ в София. Тате, горд с мен, каза, че съм музикант, приели са ме в училището и свиря на пиано.
И тогава Тони светна!
- Батко, аз много обичам да пея. Искаш ли да ти изпея една песен?
И без да ме пита, запя!
Гласът му! Боже, гласът му бе едно от най-красивите неща, които съм чувал до ден днешен в живота си. Мощен, плътен баритон. Глас на човек, който, когато пее, е отдаден само на пеенето, без да го разсейват нещата, които може да улови с очи.
Изпя някаква народна песен. „Йовано, Йованке“ или пък „Назад, моме Калино“. Не помня точно. Но го изпя по такъв начин, че всички в купето замлъкнаха!
Беше 23 декември, някъде към 23:40 часа. Влакът спря на гара Кюстендил.
- Тони, искаш ли да ти помогнем да се прибереш – попита тате.
- Батко, не се притеснявай, аз ще се прибера по-бързо от теб – отвърна Тони Джентълмена и зачатка с бастунчето си по плочките на гаровия площад, придвижвайки се с огромна увереност и сериозна бързина.
Никога повече не чух и видях Тони Джентълмена.
Отминаха години, тате си отиде от тоя свят – работата му като майстор на банички го съсипа, брашното, което произвежда хляб и закуски, му докара рак на белия дроб. Времената се промениха, през 1989 година социализмът си замина, кооперациите на слепите хора се разпаднаха – пазарната икономика удари най-напред пенсионерите, хората в неравностойно положение и хората на изкуството.
В София, някъде около 1990 – 1991 година разтуриха ансамбъла на слепите и по улиците се появиха незрящи хора, които пееха и свиреха на китари и акордеони, просейки от нас, зрящите, милостиня.
Нещата се завъртяха, аз учих, ходих в казарма, ожених се и ми се роди син.
Синът ми влезе в музикалното училище, повтаряйки моята история по някакъв свой начин.
Докато снощи...
Снощи, гледайки двама герои – единият – доскорошният ни премиер Бойко Борисов, а другият – сегашният ни премиер Орешарски, обладан от пълно малоумие, реших да се разровя в библиотеката си, за да поизмия малко това чувство на безсилие пред наглостта, която струи от екрана.
И попаднах на оная стара книга за „Храбрият войник Швейк”.
Отваряйки я на оная страница, в която Балоун говори за приготвянето на добър „соус“, попаднах на една малодийка, нахвърляна от мен онази вечер във влака.
Наивна мелодийка в размер четири четвърти, ла минор. 8 тактова секвенция, изключително елементарна, наивна.
Засвирих я на пианото.
- Тате, какво е това – попита синът ми.
Не можах да му отговоря точно. Отгоре, над мелодията се мъдреше заглавие: „Коледна песен за Тони Джентълмена“
- Хубаво е. Но звучи малко тъжно – каза синът ми, след което отиде да доиграе „Assassin's creed”на плейстейшъна си.
А аз затворих капака на пианото и върнах листчето от нотната тетрадка на оная същата страница в книгата.
Честита Kоледа, Тони!
Не знам какво си видял тогава, в оная вечер, в оня влак от София към Кюстендил.
Знам, че слепите се оказахме ние!
Затова искам да те помоля! Запей!
Ние ще се ориентираме по твоя глас, приятелю.
http://www.lentata.com/page_5613.html"
егото е нетърпеливо, защото знае, че времето му е ограничено. комунизмът е търпелив, защото знае, че е вечен.
венсеремос, другари!
венсеремос, другари!
Re: Сега въпроса е ...
Специален коментар
...имате ли няколко минутки???
13 January 2014
Тука е много по-важно какво е ял вчера Сергей Станишев в един столичен ресторант от това, че едно българско момиче спечели голям тенис турнир.
Тук, в страната на вълшебната дъга на мисълта, е много по-важно какво ще каже черната Златка от това какво е написал Йордан Радичков...
Но Йордан Радичков не е обект на вълшебната дъга на мисълта и ако споделите негов текст, той едва ли ще помогне на бедните женици в Сандански да си купят нови обувки.
Така че да се придържаме към идеята на текста. Започвайте да го споделяте и ви гарантирам, че до 2 месеца ще спечелите от тотото.
А до 4 месеца ще получите писмо, че сте наследили богат чичо някъде далеч в Америка.
А сега ви оставям, защото няколкото минути вече изтекоха.
Желая ви една вълшебна седмица, изпълнена с много позитивни емоции.
А ако не ви е позитивно, просто си купете някоя книга на Джон Кехоу, накъсайте я на дребни парченца и я изяжте.
И ако ви кажат, че това е тъпотия, просто отговорете, че сте приели буквално съвета ми – „Изяжте тази книга с кориците!“.
Venci Micoff
...имате ли няколко минутки???
13 January 2014
Тука е много по-важно какво е ял вчера Сергей Станишев в един столичен ресторант от това, че едно българско момиче спечели голям тенис турнир.
Тук, в страната на вълшебната дъга на мисълта, е много по-важно какво ще каже черната Златка от това какво е написал Йордан Радичков...
Но Йордан Радичков не е обект на вълшебната дъга на мисълта и ако споделите негов текст, той едва ли ще помогне на бедните женици в Сандански да си купят нови обувки.
Така че да се придържаме към идеята на текста. Започвайте да го споделяте и ви гарантирам, че до 2 месеца ще спечелите от тотото.
А до 4 месеца ще получите писмо, че сте наследили богат чичо някъде далеч в Америка.
А сега ви оставям, защото няколкото минути вече изтекоха.
Желая ви една вълшебна седмица, изпълнена с много позитивни емоции.
А ако не ви е позитивно, просто си купете някоя книга на Джон Кехоу, накъсайте я на дребни парченца и я изяжте.
И ако ви кажат, че това е тъпотия, просто отговорете, че сте приели буквално съвета ми – „Изяжте тази книга с кориците!“.
Venci Micoff
егото е нетърпеливо, защото знае, че времето му е ограничено. комунизмът е търпелив, защото знае, че е вечен.
венсеремос, другари!
венсеремос, другари!
Re: Сега въпроса е ...
"О, скрити вопли на печален странник" май беше от Димчо Дебелянов. Какво удоволствие изпитват някои хора да си изплакват мъката, мале!!!
Специално за Цвети Пиронкова- гледахме двубоя директно в едно кафе, бяха пуснали вътре мониторите и цялото заведение беше пълно, хората се радваха, не знам някой по това време да се е интересувал от Сергей Станишев, стига вече с това черногледство, и на чужденците вече взе да им писва от българския нихилизъм!
Специално за Цвети Пиронкова- гледахме двубоя директно в едно кафе, бяха пуснали вътре мониторите и цялото заведение беше пълно, хората се радваха, не знам някой по това време да се е интересувал от Сергей Станишев, стига вече с това черногледство, и на чужденците вече взе да им писва от българския нихилизъм!
"Което не става с кубатура, става с обороти"- девиз на японската фирма Кавазаки
Re: Сега въпроса е ...
Geri Turiyska
И аз имам няколко предложения към правителството, които вярвам ще им допаднат. Отнемане правото но глас на жените НЕЗАБАВНО, военно училище от 5ти до 8ми клас, след което да се държи изпит-задължителна стрелба на стена. Отличниците да бъдат изпращани в професионални военни школи. Също така заливане на Витоша с бетон и изграждането на поправителен център за тия дето са много отворени и по цял ден кесят пред парламента, за да "протестират". Обиск на апартаментите на чужденци и конфискация на вещите им за пълна анти-шпионажна проверка. И не на последно място да се вдигне паметник, може на мястото на тоя тъпия кон пред Народното събрание, който да илюстрира как Путин бие хомосексуалист. На 1 май ще му поставяме цветя.
И аз имам няколко предложения към правителството, които вярвам ще им допаднат. Отнемане правото но глас на жените НЕЗАБАВНО, военно училище от 5ти до 8ми клас, след което да се държи изпит-задължителна стрелба на стена. Отличниците да бъдат изпращани в професионални военни школи. Също така заливане на Витоша с бетон и изграждането на поправителен център за тия дето са много отворени и по цял ден кесят пред парламента, за да "протестират". Обиск на апартаментите на чужденци и конфискация на вещите им за пълна анти-шпионажна проверка. И не на последно място да се вдигне паметник, може на мястото на тоя тъпия кон пред Народното събрание, който да илюстрира как Путин бие хомосексуалист. На 1 май ще му поставяме цветя.
егото е нетърпеливо, защото знае, че времето му е ограничено. комунизмът е търпелив, защото знае, че е вечен.
венсеремос, другари!
венсеремос, другари!
Re: Сега въпроса е ...
егото е нетърпеливо, защото знае, че времето му е ограничено. комунизмът е търпелив, защото знае, че е вечен.
венсеремос, другари!
венсеремос, другари!
-
optics
- Модератор
- Мнения: 11764
- Регистриран на: Пет Юли 23, 2004 6:39 am
- Местоположение: Victoria, BC
Re: Сега въпроса е ...
Кофти личност е тая Рут. Отблъскващ характер (апа и физиономия също)
За пеенето не знам. Иначе вярно е казала за свалянето на правителството и мърморенето при задръстване.
Но има и много плява омешана в същото изказване.
За пеенето не знам. Иначе вярно е казала за свалянето на правителството и мърморенето при задръстване.
Но има и много плява омешана в същото изказване.
Аз нямам нищо против да има научно технически прогрес, но той да е рзумен.
Този матреиализъм не може да продължи, защото планетата е с крайни размери и не може да увеличава размера си и повърхността си.
2 юни 2012, budtel
Този матреиализъм не може да продължи, защото планетата е с крайни размери и не може да увеличава размера си и повърхността си.
2 юни 2012, budtel
Re: Сега въпроса е ...
рухт коледа, optics е еманацията на посткомунистическата изразна елеганция. къци вапцаров на джазовата промишленост в бг. иначе съм позитивис де.
егото е нетърпеливо, защото знае, че времето му е ограничено. комунизмът е търпелив, защото знае, че е вечен.
венсеремос, другари!
венсеремос, другари!
Re: Сега въпроса е ...
много готен проект на турийска:
ПОЩЕНСКА КУТИЯ ЗА ПРИКАЗКИ - ЕМИЛ ДЖАСИМ
Тема: НИЩО ЛИЧНО
Автор: Емил Джасим
Sofia Live Club
11.02.2014г.
ПОЩЕНСКА КУТИЯ ЗА ПРИКАЗКИ - ЕМИЛ ДЖАСИМ
Тема: НИЩО ЛИЧНО
Автор: Емил Джасим
Sofia Live Club
11.02.2014г.
егото е нетърпеливо, защото знае, че времето му е ограничено. комунизмът е търпелив, защото знае, че е вечен.
венсеремос, другари!
венсеремос, другари!
-
Bistra
- Напуснал форума
- Мнения: 8801
- Регистриран на: Сря Яну 19, 2011 12:19 pm
- Местоположение: Rive-Sud de Montréal
Re: Сега въпроса е ...
На мен въпросът ми е: Що няма някаква система за оценяване на безсмислени теми? 
Примерно да слагаме минусчета. Обичам минусчетата! 
Имаше едно предаване навремето ...Кефеше ме страшно тъпанарското му започване "плюс -минус - плюс- минус"...изпискано с фалцет. 
Примерно да слагаме минусчета. Обичам минусчетата! Имаше едно предаване навремето ...Кефеше ме страшно тъпанарското му започване "плюс -минус - плюс- минус"...изпискано с фалцет. Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята. ("Алиса в Страната на чудесата")
Re: Сега въпроса е ...
маменце, да не ми правиш намеци......., нещо ?
егото е нетърпеливо, защото знае, че времето му е ограничено. комунизмът е търпелив, защото знае, че е вечен.
венсеремос, другари!
венсеремос, другари!
-
Bistra
- Напуснал форума
- Мнения: 8801
- Регистриран на: Сря Яну 19, 2011 12:19 pm
- Местоположение: Rive-Sud de Montréal
Re: Сега въпроса е ...
Е, па то не е ли видно? Сам си задаваш въпроси, сам си отговаряш. 
Малко като преизпълняване на петилетка звучи. Рекох да те поразнообразя, че само копи-пейст-копи-пейст...Никакъв коментар. Не знам...ти си знаеш, де. 
Малко като преизпълняване на петилетка звучи. Рекох да те поразнообразя, че само копи-пейст-копи-пейст...Никакъв коментар. Не знам...ти си знаеш, де. Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята. ("Алиса в Страната на чудесата")