sasho71 написа:И аз пак питам някой бил ли е в частна клиника, колко е платил и колко е чакал? Примерно за едно MRI, или дребна операцийка. Аз за САЩ(Бъфало и Детройт) знам колко е, ама ми е интересно в Кебек как е, нито една клиника няма тарифите, ще взема да им звънна от любопиство

За много дребна операциийка платих 80 доларес. Въпреки, че си плащах, ми насрочиха среща с хирурга след 2 седмици, но аз не бързах. Два дни преди датата ми бяха оставили съобщение, че отменят срещата и ми оставят нова дата, която аз пък промених, щото не ми беше удобна. Цената не е висока, щото се касае за нещо изключително дребно. В деня на операцията имах температура и никак не ми беше добре, и съответно споменах за състоянието си на доктора, а той моментално реши, че се страхувам

и реагира с предложение да не я правим, ако не искам (направо обиден

). Аз взех да се обяснявам, че просто го информирам, защото според мен това е важно при пристъпването към операция, колкото и дребна да е тя, че не е породено от страх, а е въпрос на предоставяне на информация. Освен това съм алергична към определени медикаменти и всички тези въпроси трябваше той да ми ги зададе, щото навсякъде ми ги задават, заради упойките. Той не ми повярва и ми се смя, щото операцийката била много дребна.

След като се уточнихме, се пристъпи към действие, което не включваше нищо от това, което аз съм гледала по филмите по отношение на хигиенни изисквания и средствата за манипулация ми се видяха доста "полеви", от което аз мисля, че леко се ужасих и наистина се уплаших (щото много ме е страх от разни вируси, бактерии, всякакви паразити :smhair:, особено тук - голям страх ме гони). Докторът обаче компенсира с учудващ професионализъм (както казва една приятелка в България: "Като ми хване доктора ръката и съм здрава, дотогава умирам..."), щото почна да ми говори като на малко дете и толкова мило и гальовно ми говореше, че тоя му професионализъм компенсира всички подръчни материали, и аз замалко да му предложа да си легнем

(така ме беше омаял)

. Впрочем и работата му беше професионална, щото аз нищо не усетих, а като се има предвид техниката, с която боравеше, следва извода, че наистина е майстор.

Все още имам белег обаче (ще го скалпирам

). Няма да ви казвам и каква превръзка ми направи - беше си модел от фронта (и това при моя естетически усет, ужас

).
За други, дето за две минути ти правят преглед и все избягват антибиотиците, и ти се мъчиш като идиот, не съм на същото мнение. Щото се е налагало от БГ да ме лекуват, чрез обяснения по телефона. И имат един такъв незаинтересован вид, че на мен никак не ми е приятно.

Това, разбира се, лекарките от китайски произход.
troll написа:Невъзможно ми е да се въздаржа, да попитам оценяващите квалификацията на лекарите, как го правят точно?
Дано, като прочетат въпроса ми и преди да ми отговорят, да се замислят малко.
Здрасти, troll!
Quo vadis?
На тоя ти въпрос (ако питаш мен де) отговарям по следния начин. Квалификацията аз например я оценявам така - влизам в кабинета, заставам срещу доктора, дръпвам една майсторска пледоария, след което той ме преглежда на кушетката и по тоя начин разбирам дали е квалифициран.

След което влизам във втори кабинет - и пак същия подход.

И сравнявам. Всичко това го скривам зад изискани фрази - научила съм няколко медицински термини ...

Така пораждам у лекарското съсловие усещането, че си говорим литературно върху материята, а на мен всъщност девизът ми е: "Всички лекари в моя личен списък".

Щото аз в Канада на какво друго да се науча, освен на воденето на кифладжиийски тефтери.

Преди това обаче съм направила необходимото проучване като си сърфирам насам-натам из нета

:
http://www.dnes.bg/article.php?id=46839&page=1#comments . Математиците значително изостават и все още търсят формулата, пробвайки с различни уравнения.

Нищо ли не научихте от баба си Ана: "Тааазиии редиииица има граааницааа..."

"Тънката граница по острието на бръснача..."!
ПС: Пускам ви една еуфория. Я се поразкършете, че да ви минат всички болежки (двете сладурки горе)

. Айде, моите съседи винаги разбират кога съм си в къщи. Така им давам знак, че съм жива, понеже в това царство на духовете, дето живея, няма хич да разберат, че съм умряла и бързата помощ ще се оправдае с обстоятелството, че не е сезирана навреме. Затова им пускам по един екшън - до дупка. Според мен, обаче, те отдавна са умрели и аз напразно се старая.
http://youtube.com/watch?v=jZIoxw0ca9E
Joana