apple написа:... билингвист ......
Преди врме бях пуснал тема "Ние, нашите деца и езика, на който общуваме".
Доколкото разбрах, някой с някого се скарал и темата изчезна безследно.
Аз съм отраснал с два езика: български и арменски.
Съпругата ми е отраснала с два езика: български и руски.
Децата ми са отраснали с по два езика: български и руски.
Съпругата ми говори свободно български, руски, английски, немски и френски.
По-голямото ми дете говори български, руски, френски, английски и се справя и на испански. За него български, руски, френски и английски са равнопоставени. Все пак признава, че най-добре се изразява на български.
По-малкото ми дете говори български, руски и френски. Казал съм му, че ако не проговори английски, ще се преместим в Торонто. При него има начало на "превод" от френски на български - все пак по-голямата част от времто му минава във френска среда.
Не знам доколко си права за това, че детето трябва да знае, с кого на какъв език да говори.
Баща ми не знае арменски, но пък майка ми говори и български.
За руски и български при съпругата ми да не говорим.
Аз мисля, че възможността за усвояване на езици е дарба, която не всички я притежават.
Повече от 35 години не съм говорил арменски и в момента буквално нищо не разбирам
Но основната причина, поради която избрахме Кебек е възможността да научим и френски.
За мен най-доброто, което мога да дам на децата си е възможността, да говорят на няколко езика - поне четири или пет.
Баща ми има три години в Англия и близо 15 години в САЩ, но дори и аз мога да му намирам грешки буквално във всяко изреение.
Не веднъж съм казвал, че не съжалявам за трите години мизерстване на социал:
В момента работя за фирма, в която официалният език е френски.
Част от работата е свързана с комуникация на английски.
Така че, аз вече мога да комуникирам на френски и на английски

Доволен съм!