Страница 4 от 12
Re: Да Ви питам и Вас същото
Публикувано на: Пет Окт 24, 2008 8:42 pm
от krimon
Kiwi написа:daisy_32 написа:...
Поздравления за бебока. Бащата трябва да знае. Не би ти го простил когато разбере. А това не значи че трябва да е причина да се съберете. Живота е пред теб. Леко раждане, здраве и успехи.
аз съм на същото мнение
Познавах една жена, която също се беше разделила с бащата на детето си поради някаква съвсем странична причина, а не техен личен конфликт. Не му беше казала, че е забременяла поради някакъв вид гордост и така докато детето не започна да я пита къде е татко и кой е татко. Тя не искаше да го лъже, отиде при бащата /в друг град/ и след години му казала "Така и така, обаче аз нищо не искам от теб." /в смисъл издръжка или каквото и да е - да помагаш с гледане и т.н./. И си тръгнала преди той да си отвори устата. После ревеше, че той не се обадил да види поне дъщеря си или да иска да я извежда на разходка веднъж в месеца ...
Уточни си първо какво искаш - да го информираш за реалността или посредством нея да си го върнеш. Това, че е баща на детето не означава също, че трябва да бъде твой съпруг. В крайна сметка един съпруг не напуска жена си по такъв драстичен начин, зарязвайки я сама в чужда държава, защото не му издържали ангелите ... Аз гласувам против съпруга и "за" бащата. Нека да знае, пък ще видиш дали ще стане и истински освен биологичен баща ... ако започне с грозни подмятания, че детето едва ли е от него - веднага го отписвам завинаги от родителството.
Публикувано на: Пет Окт 24, 2008 8:47 pm
от danielle
c200 написа:Дейзи69, влизам като c200 и в двата форума, другото са фантазии на Молядругарката. Дреме ми на гъза за неродения ти Петко и за риалити-графоманите, които се упражняват на мислене. Дано ме прочетеш преди да ме изтрият (защото мислят че пише булката)

Аве кавалджията...и на мен не ми дреме на Катинкинaта кви ги плещиш, ама я се скрий и остави жената на мира. Кво ти е виновна, че твойта не те е..ва за слива. И ника е daisy_32,а не Дейзи69...

Много ти се щат 69-ки да практикуваш, ама няма кой да ти ги прави нещо

нещастник..
Публикувано на: Пет Окт 24, 2008 9:56 pm
от Жени
daisy_32, Аз вярвам, че отговорите на всичките въпроси, които някога може да си зададем, са в сърцето ни! Ако човек умее да слуша сърцето си, никога няма да сбърка! Това обаче наистина е трудно, защото понякога сърцето говори едно, а разумът друго и човекът се обърква!
Ето ти още един похват, за да успееш да вземеш решение! Постави се на мястото на съпруга си и си отговори как би желала с теб да се постъпи в тази ситуация. Би ли искала да знаеш или не? Би ли се върнала обратно в Канада? Би ли се опитала да запазиш семейството си?
Ако си отговаряш с Да на тези въпроси, е доста вероятно ти самата да решиш в един момент да се върнеш в БГ при съпруга си!
Компромисите в живота особено в семейния са от изключителна важност и това не са компромиси със себе си, а заради себе си, съпруга ти и бъдещото ви детенце! Все неща, които вярвам, че обичаш и си струва да се направи компромис заради тях по мое мнение!
В живота никой не е застрахован от превратностите на съдбата!
Бъди здрава и не загубвай себе си!

Публикувано на: Пет Окт 24, 2008 10:18 pm
от CFS 801
Дайси ,аз ти зададох косвенно един въпрос на който не отговори,отговорът на който е много важен за да формирам мнение около твоя случай и да го изкажа ,ако изобщо имаш за цел да чуеш и другата гледна точка.
Сега ти го задавам съвсем директно и в прав текст ,Канада ли ви раздели или сте имали други интимни проблеми за разрешението на които Канада е била само катализатор.
Ако е първото предположение ,няма какво да се замисляш ,не бъди овца и се прибирай в България при съпруга си и не ти трябва да слушаш вредните мнения какво щастие дава Канада разпространяващи се като масова психоза тук във форума.
Ако е второто,това са си лични отношения за които рецепта няма и всяко изказано мнение тук по скоро би те объркало още по вече отколкото да ти помогне ,а тук както забелязваш на чужд гръб помагачи много ,но мен лично най много ме дразнят тия които омешват тия две различни неща и за да съм си аз и не изневеря на себеси ще кажа съветниците ти да го духат.

Публикувано на: Пет Окт 24, 2008 10:44 pm
от silva_na
Дейзи, ще си позволя да ти задам един въпрос.
Твоят беше дали да кажеш на съпруга си, че си бременна (тоест, че ще става баща).
Отговорите тук 100% бяха "ЗА" това да му кажеш.
И оттук въпросът ми: Защо изобщо седи тази дилема пред теб, след като е толкова логично за всички да му съобщиш? Кое те кара да мислиш, че не трябва да му кажеш?
Ако наистина въпросът е дали детето ще ви събере, не мисля че има еднозначен отговор, тъй като 1. само ти познаваш съпруга си що за чешит е; 2. едва, когато му споделиш ще разбереш какви са намеренията му. Тук и да бистрим по въпроса, все тая...
Напълно се приобщавам към мнението на CFS 801
Смело напред, нищо не губиш
Публикувано на: Пет Окт 24, 2008 11:14 pm
от trans
Здравей daisy_32 Аз също смятам че е редно бащата да знае за детето
Каквото и да решиш ти желая леко бпеменеене и здраво бебче.
С200 заедно със съпругата му Баба Кенга трябва ве4е да им се сложи ban.
Нека направим този форум едно място в което пи6ат нормални, културни хора, а не ниско интелигентни злобни индивиди с очевидно безпочвено самочувствие, търсещи място да се изходят.
Публикувано на: Съб Окт 25, 2008 12:17 am
от c200
На кака Дннллле ще отговоря така:
В края на 80-те години настъпиха мащабни социални и икономически промени в България. Образуваха се сериозни частни компании, във всички сфери на икономиката.
ДЕЙЗИ 69 беше една от тях. Тя "запълни" нишата в пазара на компютри и компютърна техника в България. Основните дейности бяха внос, асемблиране и продажба на компютри и модули, както и всякаква офис техника.
С помощта на задълбочени проучвания, внимателен подбор и на търговските партньори, ДЕЙЗИ 69 успя да предложи на клиентите си високо качество на достъпни цени, както и минимално време за доставка на техниката.При тези условия се постигна изключително висок темп на развитие. Компанията зае лидерска позиция на българския пазар.
На Трансграничните Мазнини мога да кажа, че Себрингът не е за скръндзи които дирят евтинджоса и няма как да е истински мъж, защото сигурно не пуши същата марка цигари като мен.
На Молядругарката ще подскажа че иде реч не за мамешкия форум, а за едно друго място откъдето изхвърча тя самата за добра служба.
Властите ще помоля да не ми слагат бан, защото чат-пат си преглеждам ЛС. Иначе обещавам да не пиша повече, за да не преча на културните и нормални индивидууми да обменят информация за публисака и лавалските молове.
Благодаря за вниманието през последните 3 години на всички мои приятели от форума. Благодаря все пак и на мизерниците, които са имали нещастието да са били несъгласни с мен за каквото и да било. Ако някой иска да се съобщава с мен, може да пробва и на c200 <at> абв.бг
Поздрави
c200
Публикувано на: Съб Окт 25, 2008 1:14 am
от tosterami
1.Не му казвай, щом е напуснал веднъж, повече няма да се върне.
2.Разведи се с него, щото все още се водиш женена, а като самотна майка ша имаш бая шансове за социални придобивки.
3.Огледай си всички варианти за това как ще го отгледаш, колко ти е сигурна работата, има ли кой да ти помогне докато си в трудно-подвижно положение и т.н... Ако си абсолютно сама, ще ти е наистина много трудно.
4.Един последен съвет, внимавай със форумците

Публикувано на: Съб Окт 25, 2008 2:59 am
от danielle
c200 написа:На кака Дннллле ще отговоря така:
Поздрави
c200
А сега кака ти Даниелка да ти отговори така: Виж кво мисля за твоити умо-помрaчителни заключения
Поздрави
danielle
Публикувано на: Съб Окт 25, 2008 7:03 am
от Marginal39
Публикувано на: Съб Окт 25, 2008 7:04 pm
от daisy_32
CFS 801 написа:
Сега ти го задавам съвсем директно и в прав текст ,Канада ли ви раздели или сте имали други интимни проблеми за разрешението на които Канада е била само катализатор.
Здравей CFS 801, аз мисля, че Канада не е катализатора за нашата раздяла, нито пък интимния ни живот. Когато решихме да пуснем документите за имиграция, от една страна тези наши приятели ни повлияха в избора ни, но мисля, че те не взеха под внимание факта, че моя съпруг е бил готов някога на такава стъпка, по причина от проста по проста - винаги е бил някак си подвластен от мнението на неговите родители, пък и като добавя факта, че той е единствен син и през целия му досегашен живот не е бил лишаван от нищо ( тук отварям лека скоба, за да посоча, че родителите му са хора с възможности и много голяма част от парите за процедурата и парите, с които пристигнахме, бяха дадени от тях, друга, по-скромна част - от моите родители).Когато дойдохме тук, в началото му беше интересно ( държеше се като турист, без големи перспективи), но след няколко месеца започна да му омръзва - както от не голямата приятелска среда, от която бяхме заобиколени, но и и от живота като цяло - липсваха му неговите приятели от България, социалния му кръг, дори и ако щете нощните посещения по дискотеките. Няма какво да крия, той обичаше да копунясва, да бъде душата на компанията. И като се вземе впредвид факта, че ние много дълго отлагахме този момент с детето,излиза, че ангажиментите ни се свеждаха до минимум. Пък и майка му винаги му е давала този "добър" майчински съвет : да не сме избързвали, че едно дете е огромна отговорност. Приятели, нямате си на представа какво облекчение получих, когато той първо се съгласи да имигрираме, и най-вече когато дойдохме тук. През тези няколко месеца се почуствах наистина оттърсена от нейната сянка и ако не ме лъжеше сърцето, той също. Докато дойдоха моментите на дългите телефонни разговори и решението му да се завърне. Разбира се, той ми постави директен ултиматум или съм с него или ако искам оставам тук и продължавам своя си живот. Три седници след като той се прибра, факта беше на лице. Първият симтом - всеки го знае, но аз в началото си помислих, че е от стреса, от скандала м/у нас. Две седмици по-късно започна да ми се гади и тогава моята приятелка ми каза, че аз съм бременна. Изсмях и се. Не можех да повярвам, че Oнзи от горе е решил да ме подложи на такова изпитание. Тогава се колебаех дали да направя аборт или да го оставя и да му кажа. Затова и пуснах тази тема в онзи другия форум, където някои от драгите съфорумци откликнаха веднага и ми казаха, че ще съм луда, ако го махна. Знаете ли, тези няколко дена си мислих, дали да не му напиша едно писмо и да споделя, както споделям с Вас, едни напълно непознати хора, как се чувствам и това че реших да задържа детето.Пък нека да видим какво ще се случи, след като го прочете. Ако той ме е обичал през тези наши общи години ще вземе правилнoто решение и аз ще го чакам.
Това е засега. Денят днес е чудесен и аз ще изляза да му се насладя. Направете го и Вие. Поздрави от мен, Daisy

Публикувано на: Съб Окт 25, 2008 7:13 pm
от Sunny boy
Daisy-to вече е Dazed & confused

Сега 801 ще откликне "бащински"

Публикувано на: Съб Окт 25, 2008 7:15 pm
от Marginal39
Маргаритке.
Твоя мъж е мамино детенце + тва разглезено ...
Та аз ако бях на твое място бих си намерил друг ...
Канада не е страна на купонджии, виж, ако бяхте в Куба би било съвсем различно.
Та кажи му за детето и виж кво ше каже, ма мене нещо не ме кефи.
Разбира се че ще си запазиш детето, то ти (ви) е дар Божий.
Айде със здраве и кажи ако можеме да ти помогнеме и с нещо друго.

Публикувано на: Съб Окт 25, 2008 7:17 pm
от Marginal39
Слънчо, я не се ебавай с момичето, не виждаш ли че се е скапала.
Вместо тва, земи я покани на кафе или ресторант да земе да се отпусне малко.
Публикувано на: Съб Окт 25, 2008 7:21 pm
от Sunny boy
Marginal39 написа:Слънчо, я не се ебавай с момичето, не виждаш ли че се е скапала.
Вместо тва, земи я покани на кафе или ресторант да земе да се отпусне малко.
Айде със здраве и кажи ако можеме да ти помогнеме и с нещо друго.

ОК.Само ,ако ми кажеш какво беше първото с което сте помогнали,че сега следва "нещо друго"
