Среща в Русе!

[MarinaNik]

вчера пихме кафе с един съфорумец и точно това му казах - да организираме среща.
защото ние след 01.03.2011 - сме "невъзвръщенци"
така, че ще следя кога и къде се заформя купона, за да можем за последен път да бъдем с вас!

[bond007]

Здравейте пак на всички! Ние, новаците, предлагаме да се направи една среща примерно на 19.02. или на 26.02, 27.02., както кажете вие. Марина, ти ако можеш да дойдеш, ще ни помогнеш много с инфо. Както разбирам от поста ти, скоро заминавате и да не ви изтървем като хората с многото информация.

[MarinaNik]

За нас 19.02.2011 е по-добре.
Дано всички да са съгласни с датата (визирам работещите на смени - те си знаят кои са). Още повече, че през март започват интервютата на някои наши съграждани и мисля, че последната седмица от февруари ще се оттадат на френския.

bond007, не мисля, че мога да съм полезна с кой знае колко неща за процедурата, защото ние се отказахме още в началния етап (Виена). Мога да съм полезна с инфо за ЗК и интервюто в посолството на САЩ.

Хей, приятели, пишете дали 19.02.11 ви устройва като дата .... мястото си е подземието на "Приятели" в Родина, часа ще се уточни, след като се разберем за датата.

[hellstorm]

Само така съграждани!!! Спомням си срещата в Русе.... Успех на всички и си помагайте.... Да ставаме по много русенците тука в Монреал

[Ninushevi]

Нашето предложение е за 20 февруари(неделя) като часът ще се уточни по късно. Но така или иначе си мисля, че вече се събираме доста хора и може да го решим заедно. Предлагам всеки да пише кога му е удобно от двата дена и ще го направим.Гледам, че имаме нови последователи, което ме радва много. С радост ще споделим опита, който сме натрупали и инфото, което сме събрали досега! Целта си заслужава! Ще очакваме с нетърпение новата среща, която ще бъде последна за някои на родна земя!
Поздрави на всички! приятен уикенд, успешна следваща седмица и доскоро!!!

[Ninushevi]

Само така съграждани!!! Спомням си срещата в Русе.... Успех на всички и си помагайте.... Да ставаме по много русенците тука в Монреал

Благодая, Ванка! Надяваме се скоро да уголемим Русенската диаспора! Радвам се, че хвърляте по едно око тук от време на време! Специални поздрави!!

[bond007]

Приятно съм изненадана от раздвижването тук покрай нас. Преди да предложа среща на 19.02. получих на лични съобщение от thriller, че е съгласен да се срещнем и се уговорихме за тази събота 12.02. Но в такъв случай, след като има толкова хора, които искат да дойдат и да ни помогнат с инфо, ще направим срещата на 19.02. Ако е удобно на всички, разбира се. Много съжалявам, Нинушеви, но ние на 20.02. имаме един ангажимент точно следобед, когато правите срещите и няма да можем. Ако е в по-късен час на 20.02., примерно 19.00 - 20.00 ч. ще дойдем. Иначе да споделя още веднъж-много съм ви благодарна, че се съгласявате да ни помогнете, приятели!

[Ninushevi]

Ами предлагаме тогава да направим rendez-vous-то на 19.02. да речем от 16:30-17:00 ч. в "Приятели". Ние заплюхме 20-ти с идеята да се презастраховаме малко, защото четвъртък и петък ще сме в София по лекари и е вероятно да се приберем точно на 19-ти. Но не е сигурно. Дори и така да се случи, мисля, че ще можем да се класираме за уреченото време! Ще очакваме с нетърпение новата среща, за да посрещнем "новаците" в редиците ни и да видим как са останалите!

[MarinaNik]

става!

[bond007]

Благодаря за разбирането, Нинушеви, за 19.02. ние сме на линия. Пак ще пишем и ще се разберем допълнително и с другите.

[hadministratora]

За много години!
Еееех, че хубави бяха тези срещи - и на мен ми е приятно да си спомням за тях
Приятна среща и успех на всички, които ще са на интервю скоро!

[Phill]

...с посвещение на нашите кръстници - дъхът ми спря, след като отворих плика...

С малко радост и много тъга изрових тази тема за да ви напомня, че срещите са нещо много полезно и приятно. За съжаление ние вече няма да можем да присъстваме по обективни причини. Всички се надяваме, че сме се захванали с правилната кауза и залагаме живота си на това.
Когато направихме първата среща се събрахме няколко човека - съвсем непознати (с някои се оказа, че сме се познавали някога, но толкова отдавна, че сме се забравили), после дойдоха още и накрая се оформи група от семейства с деца, която почти всяка седмица беше заедно.
Никога няма да забравя пикника край река Лом - първия истински пикник. Всички, които бяхме там, в него момент бяхме подали първия пакет документи преди не повече от седмица. Никой не знаеше какво ще му случи, дали ще успее да научи езика, дали ще го викат на интервю, какво ще го питат на интервюто и т.н. Всеки беше ентусиазиран, всеки споделяше своите впечатления и натрупаните знания. Вече бяхме стигнали до извода, че никой не може да вземе мястото на друг и това ни направи искрени и отворени - направи ни приятели. После беше резервата Сребърна, пещера Орлова чука, Силистра и т.н. и т.н.
Няма да забравя срещите с хората от Пловдив, няма да забравя приятелите от Велико Търново, няма да забравя Карнобат...
Както се казва "хубавото време все някога свършва" - един по един нашите приятели започнаха да намаляват. В началото никой не можеше да разбере онази резервираност, онази неувереност и дори тъга на тези, които достигнаха до заветната цел преди другите. Тъгата настъпваше малко по-късно, когато на следващата среща усетиш липсата. Тъгата нарастваше с всяко заминало семейство. Колкото повече напредва времето, толкова по-близки стават хората, а колкото по-малко остават, толкова са по-сплотени.
Звучи невероятно, но хора, които преди това не са се познавали, след като заминаха се събраха отново оттатък "голяма вода" останах приятели и първите подадоха ръка на следващите.
... не харесвах, но не можех да пропусна всяка последна среща...

Ами... дойде и нашия ред... Е, нашия късмет не беше Канада, но за нас е добър. Ще съжаляваме само за това, че няма да сме отново заедно с нашите приятели, но живота е такъв - всеки върви по своя път, а той се пресича, обединява и разделя с много други пътища.
Яд ме е, че скапаните алчни политици, съдии, прокурори, държавни чиновници и вся остальная сволач, която живее на гърба на данъкоплатеца (всички нас) принудиха по-добрата, по-кадърната и по-интелигентната част от българите да изберат живот в чужбина. Твърдя, че по-голямата част от тези, които заминаха са именно такива, защото съм убеден във всяка дума за всеки един от тези, които познавам - Ванката и Диляна, Румен, Валентина, Светльо и Калинка, Нинушеви, Николай и Деси и т.н. да не изброявам всички. Дори и тези, които не успяха по една или друга причина според мен са част от по-добрата част. Тъпото и гадното е, че държавата ни обедини срещу себе си след като всеки един от нас години наред се е борил почти безуспешно да превърне по един или друг начин родината си в нормално място за живеене.
И въпреки, че ме е яд за гадната кауза, аз ви приканвам да запазите традицията. Събирайте се, бъдете отворени помежду си, приемайте леко и сърдечно новите хора, бъдете приятели! Подкрепяйте се, обменяйте информация, споделяйте, не бъдете егоисти!
Ние извървяхме нашия съвместен път и ние тъжно, че той свърши, но спомените които ни остават са безценни. Нищо нямаше да е същото ако не бяхме срещнали тези хора, дори кръстниците ни...

Желая успех на всички! И дано, когато тръгвате да ви е мъчно толкова, колкото на нас или повече. Това ще е знак за самите вас, че сте се запознали и сте били приятели с хора, които си заслужават.
"Живота не се измерва с броя на вдишванията, а с броя на моменти, в които ти спира дъха" - а той може да спре от много неща...

[Ninushevi]

...Ах....този пост направо ме съсипа емоционално!Това са най-истинските думи, които можете да прочетете. И понеже съм част от всичко това, се чувствам много тъжен в момента. Очите ми се пълнят със сълзи...чак не виждам буквите на клавиатурата...
Жалко е, но е факт-стойностните хора малко по малко напускат тази изстрадала, но все по-разпилявана страна-България!Повечето сме й отдали доста години, без да се е случило кой знае какво в положителна насока.Затова логичната посока на тректорияна на житейския ни път е презокеанско пътуване с еднопосочен билет!
Голяма част от НАШАТА сплотена група вече заминаха, след броени часове заминават и нашите кумци. Ние-последните от пионерите на групата-оставаме засега тук и ще продължаваме да организираме срещи с хората, които са осъзнали истините за нещата тук и искат да променят живота си. И ще помагаме на всеки с каквото можем, докато сме тук, за да бъдем максимално полезни. Защото знаем, че си заслужава всяка една дума и всяка подадена ръка по трудния път на емиграционната процедура.
Благодарим на Митко и Марина, че ги има, че ги познаваме, затова, ч са такива каквито са! Благодарим на всички наши приятели, които заминаха, за изживените невероятни мигове заедно! Щастливи сме, че ви познаваме, щастливи сме, че сте ни приятели!
Лек полет М&М и successfull landing in the great land! Ние продължаваме, докато успеем!

А на групата тук-очаквайте много скоро следващата страница от нашите срещи!

Много поздрави от нас и БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ!!!

...отивам да си поплача насаме със себе си...

Вярвайте, че ще успеете!

[MarinaNik]

тъжно е ... не мога да си намеря буквите ... няма да пиша

[sudju4e]

Еййй вие не требва ли вече да сте на летището???