Здравейте,
Ето моето виждане относно някои от мненията:
"Английският агресивно превзема света" - Недей моля те. Английския не завзема нищо. Един от основните похвати за успешна полит пропаганда (както е казал един мой любиимец и добър пропагандатор Гьобелс) е 1-во да се зъдаде чуство за страх и застрашеност от нещо и 2-ро да се обещае че ще ги защитим от него. Това е и тукашната политика. На всички се набива че английския напада. Естествено врага трябва да е "невидим" както каза и другаря Буш. Ами невидимия враг е най удобен за полит цели. Никой не го знае точно какъв е че да знае доколкко е опасен, на него може да се приписват какви ли не страхотии и най=вече той може да се експлоатира доста дълго време (неограничено). Та ето на комунистите обещаваха че ще спасят хората от "империалистическата угроза", която също "превземаше света", Бус си печели изборите обяснявайки колко е страшен невидимя враг и как ще защити хората, в Квебе избори се печелят пък с увещания за страхотията на "невидимия враг" англофонизациа и обещание за спасение от него. Именно същия този враг който не можеш да го видиш пипнеш или прецениш, тъй де можеш ли да пипнеш "англиския и виновниците за него". та мисълта ми е по Гьобелсово време може да бил модерен похвата но вече е изтъркан и инфантилен.
- " и отвсякъде, дори и отвътре, английският напада" - ето идеалната полит уроза. Особено ако им се каже на хората че има пробив отвътре от невидимия враг, че той ще разкъса гърдите на обществото, звучи страшно, но пък е прекрасна аналогия със Сталин.
Той (др. Сталин) нима не увещаваше народите за страшния "невидим враг", "С ПАРТИЕН БИЛЕТ" , тоест врага отвътре. Е това вече трябва много силно да притеснби електората защото му отнема и уютното чуство за сигурност на собствена територия. Идеогемата за врага разкъсващ ни ОТВЪТРЕ обикновенно идева на помощ за вземане на ндрастични мерки или за спечелване на загубен електорат. Предполага се че друга партийна сила го е пуснала отвътре.
Хммм ами че и Хитлер преди да бъде взето т.нар. "Окончателно решение" е разтръбявал идеогемата за врага отвътре , за "евреите ракъсващи германското общество отвътре". Та след наплашването за вътрешния враг политиците получават карт бланш за екстремни решенния.
- "за която са воювали неведнъж" (квебекоата). Това е вярно , абсолютно съм съгласен. Воювали са 2 пъти (но не се сешам за 2рия път). Един народ който си предава държавата за 15 мин битка явно не държи много на нея.
Мисълта ми е че при долините на Абрахам френските войски са имали стратегически игодна позиция и са покривали изцяло английския периметър от по висока позиция (мечтата на всеки военен) и все пак след 15 мин битка се обръщат в бяг.
НО тук има едно но, тези които се бият (по скоро бягат) са французи, ФРАНЦУЗИ, защитаващи една колония. Никога не е имало армия която да влезе в битка и да представлява нация наречена квебекчани. Ако можем да говорим за самосъзнание на нациа колкото и да е смешно , то това е след 19 век.
"ащо представителите на малък народ като нашият, който толкова дълго е отстоявал независимостта си, са толкова отрицателно настроени към идеите за независимост на Квебек"
Много настоявам да коментирам това. Не е верно, не всички са така настроени някои много я подкрепят тази идея. Според мен обаче: Аз като българин се идентифицирам с народа който е отстоявал независимостта си винаги с върха на меча и копието. Нашата независимост се е отстоявала по един път, след това е идвал период на разщирение и усилване на територията и монархията. Не бих принизил никога стремежите на монарсите ни с "отстояване на независимост". Независимостта при нас се е пазела, а в останалото време се е градяла държава, ханат, княжество, царство - империя. С битките които са многобройни колосални и често печелени. Защото аз се гордея с победите , а не със загубите (тях ги отдавам на слабо водачество , а не на коварен враг). Защото се идентифицирам с народ който се знае на света от хиляди години, който е имал силата у дързостта да създаде поне 4 държави по Евразия. Който е пазел независимостта си от Кипчакската орда, Хазарския хаганат, Източната Римска империя, Арабите, Кръстоносците, Латинската империя на Бодуен, Монголите на Ногай и Чингиз хан и я е опазил. Народ Който е наричал много от сегашните европейски държави "васали".
Ето за това не намирак стремежите на квебекчаните за сродни на българските исторически такива. Защото са хора незнайни никому и не са показали в историята си дързост и сила да създадат държава дори, камо ли да я извоюват и бранят. Защото те имат една битка която са загубили. Защото те се гордеят със загубата (обвинявайки врага че е коварен) а победа нямат.
Те с просто от другата страна.
И ако ние сме били превзети то аз пак не виня врага (ние бихме го превзели по същия начин) а недалновидността, и все пак ето ни на. Пак съществуваме.
И ако единсмешен неандерталец изпитва параноя че отатък говорят на еик който тои не разбира и се чуства подтиснат, аз пак не мога да го чуствам близък, защото народа към който съм аз е стоял 500 години в граници където е бил клан, разчекван и набучван на кол заради вярата и езика си, и който без закони за езикова чистота има и до ден днешен тази вяра и този език. И ако на тоя квебекчанин реччеш да му разкажеш, той няма да ти повярва защото нарциса му с нарцис той няма и да дпусне че някой може да е видял по тежко от неговите хора.
Защото знам кой съм и откъде иидвам ето затова аз не мога да им съчуствам. Защото едно малодушно племе като квебекчаните за мен олицетворява народите които ние сме присъединявали към териториите си, а не българите. Както казах , ние сме от другата страна.
И ако някой тръгне да прави трагедии, "какво правеим тук като сме толкоз велики" нека не се кахъри. Още от времето когато българите са описвани да яздят в хунските орди на Атила те са били емигранти, просто са се придвижвали в посоката където има повече ресурси за овладяване. Ето това правим тук, намираме нови ресурси за съществуването си.
А бе направо ми е абсурдно да съпоставям историческите ситуации, но не съм аз който го каза, само коментирам.
Хайде до скоро. Искрено се надявам някъде да има повече хора които споделят това чуство за самоидентификация, защото тия които жалят квебекчаните и ги намират за исторически братя, неволно правт точно това което правят и първите, забравят собствения си род. По им стават мили тези от оито чакат милостиня (то не бяха приказки че Квебек ни храни и че ни посреща, извинявайте но аз сам си изхранвам семиството а и плащам данъци за да храня още няколко квебкекчанина на социал) а забравят своите.

))))))))
Стига толкоз че писател станах.
Лека вечер