BgCanada

и аз да си кажа лайняното мнение, пък после нека ме плюе който иска:

Първия месец мина в избиране на квартира и след като се установихме дойде ред да запишем малчугана на училище.

обяснете ми моля по какви точно критерии я търсихте тази квартира и не ви ли мина за секунда през ума, че трябва да се мисли за училище на детето.

Да кажем, че ви липсва опита от тукашния училищен "пейзаж' и не сте били наясно колко фрапираща е разликата от училище до училище ( визирам казаното по-горе за диалекти, въшки, "путин"...) Форумът дава доста ясна представа за "качеството" на образованието, но да кажем че по някакво невнимание сте пропуснали тези теми. (Отново липса на заинтересованост за образованието на детето!!!)

И сега да закова пирона на ковчега си - т.е. в очакване да ме оплюят. Моята баба казваше "дете се възпитава до 7 години, после вече си го изтървал" И аз нали все слушам старило и патило та реших моите деца още на 4 години да ги пратя в частно школо (за ужас и пълно недоумение на някои форумци) и да плащам като "поп" . Но не мога да се съглася че "първите 3-4 години нищо не учат". напротив. Точно тези години са най-важните за дисциплината и възпитанието на едно дете. Или ще твърдите, че едно дете на 12-13 - когато влиза в секондер, е по-податливо на възпитание??!! Ами то е почти в пубертета и само който няма деца може да твърди подобна глупост. Искам да видя как се възпитава дете на 13 години!!! Аз с мойте на 7-8 години вече не мога да се надприказвам - такива аргументи вадят, че хем онемявам, хем ми е кеф като гледам колко са "напред с материала"!!

Много се отплеснах, но да резюмирам като един симпатяга всяка сряда във вестник "Сега": Става дума за: първо - приоритети - добро образование за детето или някаква квартира (която при всички положения ще бъде сменена някой ден). И второ - да инвестирам ли в образование, когато детето е податливо на възпитание (4-7 годинки) или да чакам да дойде пубертета и после да се вайкам "що стана така, че наш Ванка не ще да учи"! Край на резюмето

anxeli написа:С това вземане на деца наистина прекалявате, защо плашите новопристигналите? На някой от вашите познати българи да сте чули да му вземат децата ? Да, ще се обадят и ще дойдат може би у вас ако имат сигнал, но да проверят що за хора сте и дали наистина детето е занемарено или бито, а не да го отведат! Хората се оплакват, децата се оплакват, знам за хоpа дето са идвали у тях защото бащата "помогнал" на хлапето да влезе в автобуса защото не искало да се качва , друго пък се оплакало че го бият защото го пернали зад врата за ненаписани домашни. Неходене на училище също сигурно ще проверят, учителката на която е записано сама може да се обади. Но да го вземат едва ли, само ще изнасят лекции на родителите.
А да не се ходи зимата наистина е несериозно. Като оздравее, пуснете го да свиква с децата и да наваксва. Зимата не е трагедия, а просто половината от годината. Трябва да се пренастрои мисленето .

Е не, мен не са ме уплашили .
Все пак е добре да се знае от тези на които предстои да дойдат. Това със вземането на деца го има в приказките за Торбалан и понякога се случва в някои скандинавски страни.
Въпросът е приключен засега. Детето от два дни ходи на училище.
Бях се примирил с това че няма да има училищен автобус за него още като отворих темата. От друга страна си държахме твърдо на решението да тръгне на училище когато на нас ни е удобно, според възникналите обстоятелства.
В определен момент директорката усети че заплахи от рода на: "Искам да го видя още утре в училището или ще се наложи да докладвам еди-къде си!" не вършат работа и не е това начина. Затова реши да смени тона и случайно откри че имало свободно място в единия от бусовете им. С условието че ако се появи ученик живеещ по-далеч от нас ще трябва да му преотстъпим мястото се разбрахме да започне училище от сега. Струва 5 долара на месец, но какво от това. Не пропусна да отбележи няколко пъти, че се прави голям компромис специално за нас .
Всичко това го казвам за протокола и се надявам историята да е полезна за някои.
Не сме дошли тук с намерението да се караме с институциите или да се инатим на властите. Но в случая усетих че наистина имаше опити за сплашване и оказване на натиск и не беше добре да отстъпваме мекушаво. В крайна сметка нещата се изгладиха след разумни компромиси и от двете страни.