BgCanada

Хубава тема, на мен ми е интересна. За съжаление повечето от тези неща не са ни били преподавани в училище, когато учехме английски. Дори и в английската гимназия фонетиката се учеше предимно "по слух" А понякога трудно се "налучква", ако не знаеш къде бъркаш...

Моите "два цента":

- Прави ми впечатление, че на маса хора са им преподавали грешно още от училище кога двойното "оо" се произнася като късо и кога като дълго "у" и ефектът е доста объркващ. Дълго е например във food, fool, cool, а късо -foot, good, look, и т.н. Учи се с речник в ръка, когато четеш, и/или с внимателно слушане на улицата (внимание, звучната съгласна след него като във good "лъже" ухото, че звукът е по-дълъг. Не е.)

- Освен изредените по-горе "придихателни" съгласни, има разлика в "д" и "т". В българския, те се произнасят с допиране предната част на езика зад зъбите на горната челюст. Английските "д" и "т" са по-меки и се произнасят с опиране на средната част на езика малко по-назад на небцето, без да се докосва по никакъв начин до зъбите. (Точно обратното явление на Кебекарските д и т, които от много натиск върху зъбите с езика стават чак на "дз" и "ц" )

-За хората, които имат проблем с "th" между зъбите - сложна работа. Ако казвате нещо по-близо до "т" или "д" или "з" и "с", значи езикът е твърде назад или натиска зад горните зъби. Знам едно упражнение, което помага понякога. Номерът, ако не ви се плези пред огледалото, е да допрете показалец пред устни все едно шъткате на някого и да провбате така. Езикът ви трябва да мине между зъбите и да докосне пръста, когато казвате "th". Това е само упражнение, ефектът се получава леко преувеличен в сравнение с живота но като упражнение помага много да почувства човек произношението и да спре да казва "тейк дет"

ivandaman написа:Като отидеш в магазина и ти говорят на местният език, това не е ли "естествена среда"?

Не, не е. Те са длъжни да ми предоставят услуга, аз си плащам. Пълня количката, карам им я, "Здравей-Как си-Ми добре съм", "Торбичка искаш ли - Не". Какво да си говорим повече - за Живота ли?

ivandaman написа:Като пуснеш ТВто и ти говорят на местният език?

Говорят, ама аз не говоря - разбираш ли значи...

ivandaman написа:Като ходиш на работа и говориш на местният език?

Говоря - за работа. Напоследък даже си я създавам сам и никой не ме пита какво правя - нали е криза!

ivandaman написа:Като общуваш със съседите си на местният език??

Колумбиецът отляво работи нощни смени и не се засичаме. Самотната майка с детето, която живее отсреща не излиза никъде. За китайците от дясно няма да коментирам - нали са студенти докарали са си две китайки за икономия и си говорят само на китайски.

ivandaman написа:Като четеш вестници или каквато и да е литература на местният език??

Четенето не е говорене, засяга други области от мозъка

ivandaman написа:По естествена среда от тази в която живееш няма...

Абсолютно съгласен - няма!

В Америка често poor или името Moore се произнасят не с "у", а по-скоро с удължено "о".

Такъв перфекционизъм какъвто се опитвате да гоните е достоен за уважение... но няма кой знае какво реално приложение. Нещо като бодибилдинга - малко са професиите които изискват такова перфектно тяло. Иначе казано човека (или говедото) дето седи срещу теб ако иска да те разбере и има интерес да те разбере акцента ти няма ама никакаво значение. Ако обаче само се чуди как да те разкара и се прави че не те разбира щот езика ти не опира в точно оределен участък на небцето м/у 4-ти горен ляво и 6-ти горен дясно ... Ми казваш му Фак Ю и наблюдаваш реакция тва винаги го разбират.

Рал,
Варианта с "ф..к ю" съм го пробвал и си прав.. Рабират те.. но от това не се постига нищо освен да си поначешеш нараненото "мачо" его и да си затвориш вратите пред теб.

От друга страна (пак от личен опит)... хората забелязват и оценяват когато полагаш усилия да "постигнеш най-доброто" на което си способен. А истината е че всеки индивид ако се понапъне малко може да постигне нива на които не е предполагал че е способен. Страничният ефект на подобно усилие е, че често отваря "врати" и възможности които с "attitude" 'F....k You', никога не биха се отворили пред теб.

Една от целите на темата е да бъде полезна на новодошлите и тези които евентуално ще дойдат тук... Промяната на отношението и манталитета е в основата на една успешна адаптация в Канада, и според мен това е главната цел на повечето хора които решават да живеят в тази държава..

Rall написа:Такъв перфекционизъм какъвто се опитвате да гоните е достоен за уважение... но няма кой знае какво реално приложение. Нещо като бодибилдинга - малко са професиите които изискват такова перфектно тяло. Иначе казано човека (или говедото) дето седи срещу теб ако иска да те разбере и има интерес да те разбере акцента ти няма ама никакаво значение. Ако обаче само се чуди как да те разкара и се прави че не те разбира щот езика ти не опира в точно оределен участък на небцето м/у 4-ти горен ляво и 6-ти горен дясно ... Ми казваш му Фак Ю и наблюдаваш реакция тва винаги го разбират.

Не, аз му казвам или И** СИ М****ТА, или ГОВОРЯ ТИ НЕЩО, АМА КВО ЛИ Е (според настроението)......и му гледам кефа как се чуди дали не го псувам......хихиихи

Цензурирано от модератор.

ivandaman, определено си прав както казах стремежа към самоусъвършенстване е похвален, аз точно новите кандидат емигранти се опитвам да успокоя защото като четат темата да не останат с впечатление, че без правилното Оксфордско произношение немогат да си купят каса бира от супера...

Rall написа:...новите кандидат емигранти се опитвам да успокоя защото като четат темата да не останат с впечатление, че без правилното Оксфордско произношение немогат да си купят каса бира от супера...

Безспорно акцента е най-малкия проблем тук (е, не винаги, но...). Проблема е, че мнозина си мислят, че "на място" и "в средата" езика се учи най-добре и най-бързо и поради това си позволяват да дойдат тук с не достатъчно добра подготовка. Да, ама не. Вярно е, че езика се учи, но ако чакат да го научат достатъчно добре, за да си намерят прилична работа, ще си умрат гладни. Или поне ще имат всички поводи на света да са в категорията "разочаровани от Канада".
Тук официалните езици са английски и френски и ако някой се надява да го вземат на сериозно без да говори добре поне единият от тях, то е в много голяма заблуда. Разбира се, който може да си позволи 2-3 години само да учи език и да не се притеснява за насъщния, няма да има проблеми, но мисля че малцина могат.

hadministratora написа:Проблема е, че мнозина си мислят, че "на място" и "в средата" езика се учи най-добре и най-бързо и поради това си позволяват да дойдат тук с не достатъчно добра подготовка. Да, ама не. Вярно е, че езика се учи, но ако чакат да го научат достатъчно добре, за да си намерят прилична работа, ще си умрат гладни. Или поне ще имат всички поводи на света да са в категорията "разочаровани от Канада".

+1

ZanzibarHero написа: Пълня количката, карам им я, "Здравей-Как си-Ми добре съм", "Торбичка искаш ли - Не". Какво да си говорим повече - за Живота ли?

Говорят си, и още как... Ти само почни. ой къде почива в момента, къде е отишъл племенника и всичко дето му се е случило... Придружено с чурулиане и възклицания от двете страни. А ти чакаш с пълната количка, знаейки, че това ще се повтори още няколко пъти, докато ти дойде реда. Запазваш самообладание и се усмихваш, пускаш някое остоумие... А в по-малките магазинчета: има зевзеци-кибици дето стоят до щанда и поддържат огъня цял ден с обсъждане на всичко възможно...

Ходи по-често и при фризьор - там има какво да се научи за живота и бууства езика...

Джордж, Само дя поясня.
Цитатът горе е на Занзибареца не мой..

Не ме вкарвайте в интриги ако обичате..

Между другото като това е тема за езиците, ще питам тук (да не мърся форума с нови теми).

Тези които децата са ви се родили в чужбина как ги учите на български.. Аз моят калпазанин (на 4.5 години) го "изпуснах"..
Първо му говорих на Български, след това на английски и той накрая научи... испански.. Явно защото на този език си говорим с майка му..

Та сега баба му от Плевен я избива на садизъм и ме заплашва с физическо унищожение защото не могат да се разбират (с внука) по скайпа..
А като се събера тук с българи такова овикване ми се струпва че не е за разправяне.. Повечето са успели да научат децата си (поне на елементарен) български.. А и имат хората право защото нашенският е сложен език и ако някога ще се учи сега е момента.

Та искам да направя нещо по въпроса.. Дайте някакви идеи.. Мисля да му дръпна някои детски филмчета на БГ ама не съм в час кое е актуално в момента..

Не познавам деца на имигранти от различни държави, които говорят езика на бащата. Английски и този на майката - да.

Колкото до онези българи по сбирките... ми научи малкия на някоя звучна българка псувня, щото кво друго човек да им каже.

Ами пращай го на гости в България или покани българската баба на гости, иначе не виждам как, особено ако си говорите на испански вкъщи.

ivandaman написа:Между другото като това е тема за езиците, ще питам тук (да не мърся форума с нови теми).

Тези които децата са ви се родили в чужбина как ги учите на български.. Аз моят калпазанин (на 4.5 години) го "изпуснах"..
Първо му говорих на Български, след това на английски и той накрая научи... испански.. Явно защото на този език си говорим с майка му..

Та сега баба му от Плевен я избива на садизъм и ме заплашва с физическо унищожение защото не могат да се разбират (с внука) по скайпа..
А като се събера тук с българи такова овикване ми се струпва че не е за разправяне.. Повечето са успели да научат децата си (поне на елементарен) български.. А и имат хората право защото нашенският е сложен език и ако някога ще се учи сега е момента.

Та искам да направя нещо по въпроса.. Дайте някакви идеи.. Мисля да му дръпна някои детски филмчета на БГ ама не съм в час кое е актуално в момента..

Търси филмчета на Дисни с БГ аудио. Те са вечни - и от 60-та година и от 2010-та години анимациите на Дисни са жестоки.