.
Благодаря на всеки поотделно за мнението му. Всяко от тях освети под различен ъгъл темата и беше полезно само за себе си. Разнообразието (конкуренцията) раждали подходящия избор.
Лично благодаря на Коко-той неслучайно е модератор на този сайт. Усеща се желанието и мотивацията да го прави.
А някои откровено черногледи и злобни мнения потвърждават тезата ми, че има хора, които нищо не може да накара да се чувстват доволни и щастливи.
Ами, к'во да ви кажа?! Малко ми се поизясниха нещата, но оттук не мога да преценя доколко бих бил щастлив там с моята натура. По принцип лесно се адаптирам, млад съм (28г.), езиците сами ми се "лепят" и съм общителен и контактен. А щом като съм се нагодил към условията в БГ, то не виждам защо да не го направя и в Канада. Работил съм в Чужбината-знам как е. Не се съмнявам, дали ще се уредим в Канада, а дали ще бъдем удовлетворени от живота ни там. Какво имам впредвид ли?
Ами, нека всеки, който желае, да напише с няколко реда какво го кара да се чувства (или не) доволен и щастлив от живота там; какво го е мотивирало да замине; кои неща пък са го задържали. Даже, ако искате, може да отворим нов постинг. Мисля, че би било полезно за всички...
А и прословутия "УСПЕХ" е твърде противоречиво нещо. За някой това може да е да има хубаво и сплотено семейство, за друг-да има пари, за трети - да е уважаван и почитан и пр. и пр.
А мен останаха да ме притесняват някои неща:
1. Студения климат там;
2. Непризнаването на дипломите ни (което си е нормално). Все пак сме учили по 17-18 години вече и лично на мен ми е втръснало. Искам вече да се развивам професионално, а не академично;
3. Тази работа, която ще правя тук, ме удовлетворява напълно. Отговаря на професията ми (архитектура), на характера ми, на разбиранията ми за живота. От години искам да развивам собствен бизнес (предприемачество) и сега намерих условия да го направя, пък защо не и в БГ. Ето, затова е дилемата ми - има конфликт между две мои големи мечти: Канада и да работя това което ми се удава и харесвам. Те, в крайна сметка не се взаимно-изключват, но и птичката на късмета не каца често на едно и също рамо.
Идеята ми е, че тук съм достигнал някакъв етап на развитие и в Канада трябва да се върна почти отначало. Заслужава ли си? Заради какво? Кога ще мога да достигна това ниво там?...Май се опитвам "и вълка да е сит и агнето-цяло", но...Убедете ме!
А колкото до МОТИВАЦИЯТА. Как да обединя целите си, след като личността ми е разкъсвана от противоречия? А и тази мудна и обидна, според мен процедура за емиграция, смачка постепенно мотивацията ми. Убеден съм, че и там има некомпетентност както и тук, след като даже служителите, на които това им е работата, не познават условията в България.
С това по никакъв начин не искам да омаловажа или обидя избора, който е направил всеки от вас. Аз, като че ли през цялото време изтъквах, защо ми се иска да остана в България и това е нормална реакция, тъй като гледам на нещата едностранчиво-оттук. От вас очаквам да ми покажете "нещата от другата страна"!
Просто, в дискусията се ражда истината.
В крайна сметка "и най-лошото решение е по-добро от липсата на решение".
Всяко мнение е ценно.
БЛАГОДАРЯ
