


Сега малко за нас. Аз водеща-34г.нива фр.6/7 и анг.3/4 (фр.ез. два курса ИЧС 1и2 ниво и от 01.01.07г. работа с ч.учител) никакви познания по езика до момента. Анг.ез. в у-ще 5-6 кл. след това немски.Съпруга ми -40г. фр.5/6 и анг.3/3 (без курсове само ч. учител).
Няма да описвам мадам, вече ясно е описана, дори ние имахме вече представа за нея.
Въпреки че минахме успешно,не мога да ви кажа че мадам е супер. Държи се нормално, спокойна , по-скоро сериозна, търпелива , слуша внимателно и кима утвърдително.
Започна с уводната си реч от която можах да разбера всичко, а именно това беше решаващо за мен ,защото се успокоих,че ще успея да я разбирам. И до края нямаше проблеми,само помолих да повтори един въпрос,не хванах някаква дума,но мадам изцяло зададе въпроса си по разбираемо.
Започна с документите : Вашите паспорти на децата(те нямаха),личните им карти(и такива нямаха) затова поиска актовете за раждане,акта за брак.Попита омъжвана ли съм повече от един път(съпруга ми също).Какво зная за Квебек и откъде имам тази информашия.Споменах и от приятели-последва къде живеят с какво се занимават какви трудности са срещали при остановяването си.Поиска и от двамата да разкажем с какво е свързана работата ни и да обясним нашите функции.Попита ме говоря ли анг. ез., казах,че съм наблягала основно на фр. Въпросите на анг.ез.: Как се казвам, години, имам ли деца и тел. ми номер.Справих се но тя леко се усмихна защото започнах от номера а не от кода на страната и т.н.
Въпроси към съпругът ми: Къде е завършил инж.обр., какви предмети е изучавал и понеже работим на смени с регламентирана почивка: какво правим през свободното време (на който въпрос се включвахме и двамата) , а също и какво смятам да работя аз в Квебек.
Найстина мадам говори с малко по-различно произношение,но нямах никакъв проблем да я разбера . За финал поиска док. за фин. незав. и ме попита къде съм учила фр. ез.
Обясни ни че въз основа на интервюто е формирала точките за нашата селекция и ни каза че сме приети.Мисля че още когато поиска док. за фин. незав. го осъзнахме и едвам сдържахме сълзите от вълнение. Благодарим на Jeкov 35 за успешната щафета и на семейството след нас които ни пожелаха успех. Късмет на всички останали и най-важно е да не се оставяте на страха и притеснението да ви обсебят. Ще се справите защото „L’homme est si grand que la grandeur de ses rêves „.