anxeli написа:
....Нетуъркинга работи здраво, обаждания съм имала много и съм се обаждала, за да си кажа мнението за някой с който съм работила или да дам идея за някой. Това не гарантира позицията,
но дава предимство на интервюто. И аз го намирам за прекрасно.
... Но ако се поставиш на мястото на мениджъра ще предпочетеш някой с проверени качества. Равноправието е хубаво нещо, но хората предпочитат да стане бързичко и он дъ сейф сайд

... В реалния живот

.
Точно така ! Дава предимство ! Или с други думи всички са се наредили на опашката, но някои се предреждат. Или както се казваше преди - всички сме равни, но някои сме по-равни.
Ами да ! Защо мениджъра да се хаби да търси а и да поема сам отговорност за новоназначения ? Много по-лесно е да каже : Този човек е препоръчан от еди кой си - той носи отговорността ако нещо не върви както трябва.
Накратко казано, тази система съществува, защото има условия за нейното съшествуване. Това в никакъв случай не означава, ще тя е най-удачната или най-обективната.
Един от негативните резултати от тази толкова лесна за hiring managers система е, че способни и свестни хора биват измествани от далеч не толкова кадърни кандидати, САМО защото не познават никого във фирмата.
От това което чувам от мои познати в САЩ, при тях всяка една информация предоставена от кандидата се проверява щателно. Почти е невъзможно да си съчиняваш разни неща. И това работи много добре там.Не случайно връзките са много по-малко разпространени ж САЩ. Един факт само : По официални статистики така наречения hidden market - или необявявани работни места , са 40 % в САЩ и 80 - 90 % в Канада. Как работодателите намират хора за места , които никога не са обявени ? Ами с познати, как иначе ? Понякога се чудя защо въобще има обяви по търсачките и от какво рекрутерите си изкарват хляба.
Относно hiring managers: Това са наемници, които вервайте ми, не милеят много за благото на фирмата. Техния личен интерес е нещата да ИЗГЛЕЖДАТ добре,, а не да СА наистина добре. Друга основна грижа на такъв manager е да наеме някой, който няма да му създава проблеми. Например: Ще прави без много да умува всичко каквото му се каже. Няма да е заплаха за мястото на manager-а. Няма да проявява излишна инициативност. С две думи : може да е малко не до там квалифициран и умен, но е страшно важно да бъде лесно управляван, т.е. удобен за manager-а, не за фирмата. Всъщност е много важно да бъде видимо по-долу от въпросния manager за да не му вземе мястото.
Както се вижда от по-горното, интересите на наемните manager-и често се разминават съществено от интересите на фирмата ( а именно да има продуктивни служители ).
Няма нищо лошо в това да се правят професионални препоръки. Но често пъти това са препоръки на хора които НЕ познават професионално кандидата. Нещо по-лощо : Вместо препоръките да бъдат проверени на една крайна фаза на подбора, се започва именно с тях. Някой се обажда на друг и ходатайства за кандидата още преди въпросния да е бил селекциониран на основата на CV-то си. Ето един интересен сценарий: Двама кандидати подават CV-та. Единия е по-малко квалифициран, но с малко повече усилия ( и може би не малко средства дадени от фирмата) ще се справи в близкото бъдеще. Другия кандидат е достатъчно добре квлифицирамн и може да започне почти веднага да върши работат на високо ниво. Добре но първия кандидат има познат, който от своя страна познава този , който ще прави предварителната селекция. Нека допъня, че става въпрос за добре платена позиция, за която има поне оше 20 камдидати. И така, кандидата с връзките бива селекциониран "по документи" и продължава напред. Другия понеже е "неоправен" и не си и е създал връзчици, просто отпада.
Най-накрая, при тукашните условия интерес от тази ситема имат само маките шефчета от една страна и от друга, хората свикнали да постигат всичко с връзки ( защото не биха могли по-друг начин).
Успех на всички, които не са имали щастието да си завъдят връзчици !