Канадски простотии

[roumensp]

My point exactly. Разликата между америкаската и канадската състема е кой плаща на лекаря за услугите, които предлага - частен или държавен застраховател

По основната разлика е че едната убива конкуренцията между лекари, клиники и болници за разлика от другата. А следствията са дълги wait lists и качеството на услугата, която получаваш. За сметка на това излиза по-евтино и всички имат “осигуровка” за бейсик сервизи (което включва и операции).

[kiro]

Впрочем не е и необходимо, сам можеш да си откриеш разликите между личния ти лекар и зъболекар.

Между личния лекар и зъболекар няма никаква разлика. На лекаря му плаща между 99-100% OHIP, на зъболякаря между 50-100% Manulife, останалото аз.

[roumensp]

Впрочем не е и необходимо, сам можеш да си откриеш разликите между личния ти лекар и зъболекар.

Между личния лекар и зъболекар няма никаква разлика. На лекаря му плаща между 99-100% OHIP, на зъболякаря между 50-100% Manulife, останалото аз.

За зъболекар никой не те задължава да имаш застраховка, нито пък данъците ми отиват за твоите зъби. А ако нямаш застраховка си плащаш от джоба. Между зъболекарите има конкуренция и няма никакъв проблем да ги сменяш всеки месец, ако искаш, докато при лекарите нещата не стоят точно така. Искам да ми обясниш как точно можеш да си избереш хирург и да го видиш в разумни срокове при сегашната система. Или как можеш да имаш MRI в разумни срокове, без да си платиш на частник.

А в нашата провинция има едно доста голямо недомислие - daily patient cap.

http://www.cbc.ca/news/canada/british-c ... -1.3945412"

Никой ли не се замисля, че има разлика между пациентите и че за някои трябват 5 минути, а за други 25 ... Когато искам апойнтмънт с личния лекар ми дават такъв за след седмица, ей затова предпочитам да ида в уолкин-клиник при непознат и да чакам на опашка. В САЩ нямаше такива простотии, можех да си видя доктора същия ден, ако беше спешно. Ей такива са някои от ефектите на факта, че провинцията ти е бос.

[speedy]

Впрочем не е и необходимо, сам можеш да си откриеш разликите между личния ти лекар и зъболекар.

Между личния лекар и зъболекар няма никаква разлика. На лекаря му плаща между 99-100% OHIP, на зъболякаря между 50-100% Manulife, останалото аз.

Разликата е че всички в Онтарио имат OHIP, финансирано от провинциалния бюджет. Това е обществено здравно осигуряване.

Планът на Manulife се финансира от клиентите на Manulife, включително от теб, и/или от работодателя ти. Това е групово или индивидуално частно здравно осигуряване.

[kiro]

Впрочем не е и необходимо, сам можеш да си откриеш разликите между личния ти лекар и зъболекар.

Между личния лекар и зъболекар няма никаква разлика. На лекаря му плаща между 99-100% OHIP, на зъболякаря между 50-100% Manulife, останалото аз.

За зъболекар никой не те задължава да имаш застраховка, нито пък данъците ми отиват за твоите зъби. А ако нямаш застраховка си плащаш от джоба. Между зъболекарите има конкуренция и няма никакъв проблем да ги сменяш всеки месец, ако искаш, докато при лекарите нещата не стоят точно така. Искам да ми обясниш как точно можеш да си избереш хирург и да го видиш в разумни срокове при сегашната система. Или как можеш да имаш MRI в разумни срокове, без да си платиш на частник.

А в нашата провинция има едно доста голямо недомислие - daily patient cap.

http://www.cbc.ca/news/canada/british-c ... -1.3945412"

Никой ли не се замисля, че има разлика между пациентите и че за някои трябват 5 минути, а за други 25 ... Когато искам апойнтмънт с личния лекар ми дават такъв за след седмица, ей затова предпочитам да ида в уолкин-клиник при непознат и да чакам на опашка. В САЩ нямаше такива простотии, можех да си видя доктора същия ден, ако беше спешно. Ей такива са някои от ефектите на факта, че провинцията ти е бос.

Това колко бързо ще те прегледа лекаря зависи от самия лекар. Точно това е конкуренцията. Моят лекар например ако кажа, че е спешно може да ме види същия ден, но знам че много други са бавни. Живея в даунтаун и уолк-ин клиники имам около 15 в радиус 10 минути пеша. В някои от тях ми пазят файл, колко пъти съм ходил при тях. За мен не е по-разично от посещението на личен лекар. Дори е по-лъскаво вътре в някои от тях. Никога не съм чакал повече от час и половина.

Ти какъв избор си имал в САЩ? Как си избират там хирург, ако е out of network, т.е. хирургът няма договор и не работи със твоя застраховател?

[kiro]

Впрочем не е и необходимо, сам можеш да си откриеш разликите между личния ти лекар и зъболекар.

Между личния лекар и зъболекар няма никаква разлика. На лекаря му плаща между 99-100% OHIP, на зъболякаря между 50-100% Manulife, останалото аз.

Разликата е че всички в Онтарио имат OHIP, финансирано от провинциалния бюджет. Това е обществено здравно осигуряване.

Планът на Manulife се финансира от клиентите на Manulife, включително от теб, и/или от работодателя ти. Това е групово или индивидуално частно здравно осигуряване.

Именно. Това са два вида осигуряване. Нито лекаря, нито зъболекаря са на заплата някъде

[roumensp]

Ти какъв избор си имал в САЩ? Как си избират там хирург, ако е out of network, т.е. хирургът няма договор и не работи със твоя застраховател?

Ако е "out of network" застрахователя пак плаща, но по-малко, защото провайдъра не е длъжен да се съобразява с някакви изисквания на застрахователя. В САЩ 3 пъти са ми вадили нерв на зъб и там това се прави единствено от ендодонтист. Никой от тия не беше част от никакъв нетуърк, защото не им беше изгодно, бяха редки и хората нямаха избор. Иншурънса ми покриваше около половината сума от тая, която плащах на ендодонтиста, а ако бяха част от нетуърка щеше да плати 80%.


Ти се опитваш да ни убедиш нещо, в което и сам не вярваш вероятно.
Аз ще ти дам истински пример (от Ванкувър) за разликата между държавно и частно:
1. На жена ми й трябва специалист - дават ѝ апоинтмънт след 1 година и 3 месеца.
2. На мен ми трябва същия специалист - плащам 800 кинта, виждам го следващата седмица, цената ми гарантира 1 час от времето му, а клиниката прилича на луксозен офис или хотел.

Тя е много недоволна от сервиза, аз съм доволен, въпреки че знам, че ако бях в САЩ част от тия 800 долара щяха да бъдат покрити от застраховката ми, докато в Канада нищо не се покрива, защото държавата ти е осигурила "безплатен" по тяхно усмотрение, нищо че може и да не доживееш да го видиш.

Трябва да има и двата типа услуга (1. и 2.) и всеки сам да си прецени кое го устройва, а проблема, за който говоря е, че Канада прави всичко възможно, за да пречи на доктори като тоя от точка 2.

[kiro]

Примера ти най-вероятно е за MRI, което е всеизвестно, че се чака дълго, ако не е спешно.


Аз знам за два сериозини случая в офиса ми - един инфаркт и един инсулт и двата получени на работното място. Бяха прегледани и лекувани незабавно в болници от световен клас. Никой не трябваше да преипотекира къщата.

Hip Replacement, друга колежка чакаше с месеци, но нейния кондишън не е спешен и тя е била така почти цял живот

[roumensp]

Примера ти най-вероятно е за MRI, което е всеизвестно, че се чака дълго, ако не е спешно.

Примерът ми е за невролог. А за хирург ми дадоха апойнтмънт "само" за след 4 месеца и докато минаха си излекувах проблема в частна клиника при китайци и го отказах. Когато си оперирах очите и си махнах късогледството също платих 3К от джоба си, нашата "универсална осигурителна система" не поема и стотинка за подобни операции ... а Манулайф ми покриха цели 100 кинта.

А MRI вече има под път и над път (частници), отделно и провинцията май плаща на частници да поемат част от потока.

ПП
Последното лято си скъсах сухожилие на пръст и след като бях в спешното на нашата болница (на няколко км от нас) ме пренасочиха да се разкарвам до болница на 50 км, няколко пъти. Е толкова ли нямаме в цялата болница специалист за такъв случай (доста елементарен) та трябваше да се мъкна на майната си няколко пъти ? Ако болниците наистина бяха частни, както твърдиш, никой нямаше да ме препрати при конкуренцията.

[Pyrelight]

Примера ти най-вероятно е за MRI, което е всеизвестно, че се чака дълго, ако не е спешно.


Аз знам за два сериозини случая в офиса ми - един инфаркт и един инсулт и двата получени на работното място. Бяха прегледани и лекувани незабавно в болници от световен клас. Никой не трябваше да преипотекира къщата.

Hip Replacement, друга колежка чакаше с месеци, но нейния кондишън не е спешен и тя е била така почти цял живот

Така е. Няма какво да се лъжем. Обслужването е според спешността, както казах по-горе.
Трудно е да има и двата вида услуги, защото лекарите в частните клиники при държавно осигуряване на практика не са никакви частници.
А държавата е твърде отворена към хората за да си позволи да изгуби контрола върху здравеопазването.
Хубаво в Щатите е изцяло частно, но по-добре ли е?
Докато си млад, осигурен и неболедуващ всичко е ОК, но идва момент, в който всички остаряваме. Този период общо взето за един среден американец съвпада с достигането на относителна финансова независимост, обаче хоп те събаря тежка болест и почваш всичко буквално от стартовата линия за да си покриеш здравните разходи. Ами по-добре сме в това отношение, ако се абстрахираме от чакането.
Досега не съм чул за някой наистина спешен, който е бил оставен да умре поради липса на апойнтмънт.

[miteto]

Примера ти най-вероятно е за MRI, което е всеизвестно, че се чака дълго, ако не е спешно.


Аз знам за два сериозини случая в офиса ми - един инфаркт и един инсулт и двата получени на работното място. Бяха прегледани и лекувани незабавно в болници от световен клас. Никой не трябваше да преипотекира къщата.

Hip Replacement, друга колежка чакаше с месеци, но нейния кондишън не е спешен и тя е била така почти цял живот

След като MRI е вид диагностика, а за някои случаи за да се прецени дали наистина си спешен или не, трябва прецизна диагностика - не се ли получава малко параграф 22 в тези случаи?

[Marto]

Примера ти най-вероятно е за MRI, което е всеизвестно, че се чака дълго, ако не е спешно.


Аз знам за два сериозини случая в офиса ми - един инфаркт и един инсулт и двата получени на работното място. Бяха прегледани и лекувани незабавно в болници от световен клас. Никой не трябваше да преипотекира къщата.

Hip Replacement, друга колежка чакаше с месеци, но нейния кондишън не е спешен и тя е била така почти цял живот

Абе преди няколко години в Ню Брънзуик един колега си такова коляното играейки ръгби на някаква поляна и му направиха MRI следвящия ден... щото лелката там била майка на негов авер, инае щяло да бъде месец(и). Хептен като при соца. Аз там години наред нямах семеен доктор, защото никой не приемаше нови пациенти. Позната имигрантка със семейна история на рак на гръдта няколко години не успя да се вреди за мамограма. Като навърши 50 вече й се полагаше, но беше късно. В САЩ дори и да нямаш застраховка, във всеки що-годе голям град има места, където ще ти направят дори и да нямаш пари.

И при канадската, и при американската система почти никой не плаща директно за медицински услуги, което изкривява пазарните сигнали. В САЩ ценоразписа за едно нормално хапче Тайланол в болница е 15 долара. В Ню Брънзуик когато си правих медицинското за имиграция беше 150 долара за доктора плюс още 500-600 за изследването на кръв/урина в зависимост от болницата (само там ги правеха). Чудя се какви цени чарджат правителството... Направих си екскурзия до Бостън и там всичкото струваше около 200.

Канадците не могат да мислят рационално по въпроса защото тая "безплатна" медицина е централна за националната им идентичност, а и ЦБЦ им наливат глупости в главите за това колко ужасно е било в САЩ.

[roumensp]

Хубаво в Щатите е изцяло частно, но по-добре ли е?
Докато си млад, осигурен и неболедуващ всичко е ОК, но идва момент, в който всички остаряваме. Този период общо взето за един среден американец съвпада с достигането на относителна финансова независимост, обаче хоп те събаря тежка болест и почваш всичко буквално от стартовата линия за да си покриеш здравните разходи.

При американските пенсионери системата е съвсем друга и се нарича Medicare.
А за социално слаби има Medicaid. Имах позната българка работеща на рецепцията на известна (и скъпа) болница в Сиатъл, която разправяше, че сума ти хора се възползвали от услугите на болницата безплатно.

Нито тяхната, нито канадската системи са идеални, аз съм за нещо като комбинация от двете.
Не е лесно да се измисли добра система и последния, който го осъзна е Тръмп.

[miteto]

Канадците не могат да мислят рационално по въпроса защото тая "безплатна" медицина е централна за националната им идентичност, а и ЦБЦ им наливат глупости в главите за това колко ужасно е било в САЩ.

[roumensp]

Канадците не могат да мислят рационално по въпроса защото тая "безплатна" медицина е централна за националната им идентичност, а и ЦБЦ им наливат глупости в главите за това колко ужасно е било в САЩ.

Така си е ... и доктори като тоя, при който бях и цитирах по-горе са считани за нездрави и алчни елементи, подобни на "частниците" по времето на соца. Дори в БГ разбраха, че доктор-частник не е мръсна дума, ама тука още има хора дето не искат да го приемат и се пречи по всякакъв начин на отварянето на частни клиники за специалисти. В същото време никой няма скрупули относно частните детски градини и да плащаш 1000 кинта на месец за дете си се счита съвсем нормално.