BgCanada

YOUPPI написа: Ти имаш ли деца? Да си чувал понятието "ОТИТ" на ухото на 4 годишно дете? Виждал ли си как плаче и се държи за ушето? Чувал ли си как казва "Боли ме ушето"? Това не е предлог за среща с лекар и може да изчака 10-12 часа, нали?

Що се отнася до това "какво предлагаш", пусни го горе да тези оптимистите, дето чакат визи. Те са готови за разбият пазара със знания, умения е невиждани способности

Имам - тамън две. С едното съм чакал в Монреал с отит (беше на 3 и половина) в болница като нов имигрант през май 2004 - около 2 часа за една рецепта, която днес си изписвам сам, а тогава бях достатъчно тъп да не взема антибиотик от България. Сметката за болницата - около 600 кинта, платени от застраховката. Едва когато дойде тази сметка, зазбрах от приятели, че в walk in clinic е щяло да стане малко по-бързо и е щяло да ми струва 80 кинта. Не ми пукаше, не го плащах аз. Тогава се и научих....

и BTW отит не е спешно състояние, много е болезнено, ужасно изпитание за всеки един от нас, особено ако си родител и не можеш да помогнеш на това малко човече, което те гледа и скимти от болка, но за съжаление не е "спешно състояние" и няма нищо, което един спешен лекар може да направи за да го облекчи. Като малък бяхме на почивка на Семково с нашите и си спомням само болки и майка ми топлеща един шал цяла нощ на една печка на дърва и слагаща го на ухото ми. Не помня да ме е водила в Пирогов за това.

Също така в аптеките продават капки за уши за такова състояние, облекчават болката, мотрин вътрешно и антибиотик, когато можеш да вземеш рецепта. Има един телефон 811 за такива случаи.

Тройно не на всичко, но на доста неща. Провери едно свинско месо колко скочи само за последните 12 месеца. Аз статистиката си я гледам през собствените покупателни способности. И през цените които намерих, когато дойдох и цените сега. Единственото което падна е бензина. Всичко друго е горе. Официалните данни са само предлог, за да ти дадат смешно увеличение на заплатата.

Избери си няколко стоки и провери колко от тях си можел да си купиш с един час минимална заплата през 2000 - 2005 - 2010 и сега. Покупателната способност намалява. Ако някой твърди обратното, ще го помоля да докаже.

YOUPPI написа:Избери си няколко стоки и провери колко от тях си можел да си купиш с един час минимална заплата през 2000 - 2005 - 2010 и сега. Покупателната способност намалява. Ако някой твърди обратното, ще го помоля да докаже.

Ако е само да си избера няколко стоки то в Доларама има много такива които не са мръднали и с цент за последните 14 г. въпреки увеличението на заплатите. Това значи ли че са поевтиняли?

Минималната заплата според мен не определя нищо значимо. Надявам се ние да не сме дошли за да се измерваме с нея. Би трябвало за себе си поскъпването на живота да го мериш спрямо увеличението на твоя доход, а за повечето хора по нивото на средната заплата. Идеята е да сме много над нея за да не ни боли много в периоди на криза. Ако не си достигнал добро ниво през годините ето ти едно поле за изява. Винаги има начин, но трябва да се потърси.

През последните 12 години живота в Канада поскъпна ужасно много, заплатите не могат да наваксат. Здравеопазването също не е на ниво, преди 2 месеца 7 -месечната племенница на мой колега почина след 8 часа в спешното. Въпреки всичко смятам, че е по- добре от България, но по - зле от културната част на Европа. Това за Квебек, остатъка от Канада мисля, че е по добре, поне липсва тукашната отявлена дискриминация на базата език.

Тези дни ходих да се видя с финансов съветник, за някакви варианти за пенсионно инвестиране. Според него на всеки 20 години, парите се обезценяват на половина, тоест със същите 100 долара, можеш да си купиш половината от същото нещо. Спомням си, когато работех в Монреал като хигиенист съм гледал картоните на зъболекаря, за който работех:
през 1973 е взимал 16 долара, за нещо, за което взимаше 250 през 2006 - смятайте за какво става дума ???

pumpy написа:Тези дни ходих да се видя с финансов съветник, за някакви варианти за пенсионно инвестиране. Според него на всеки 20 години, парите се обезценяват на половина, тоест със същите 100 долара, можеш да си купиш половината от същото нещо. Спомням си, когато работех в Монреал като хигиенист съм гледал картоните на зъболекаря, за който работех:
през 1973 е взимал 16 долара, за нещо, за което взимаше 250 през 2006 - смятайте за какво става дума ???

"The rule of 72"
Нека се включат финансистите да го обяснят

yahoo написа: Ако е само да си избера няколко стоки то в Доларама има много такива които не са мръднали и с цент за последните 14 г. въпреки увеличението на заплатите. Това значи ли че са поевтиняли?

Мисля, че си вкара автогол. Попреди 5-6 години, всички цени в Доларама бяха 1$. Сега е пълно със стоки по 3$. Ще ти дам 10$ за всяка намерена от теб в Доларама стока, която през 2004г, 2009г и през 2014г струва една и съща цена. За един и същи артикул и една и съща бройка (грамаж) в опаковка.

YOUPPI написа:

yahoo написа: Ако е само да си избера няколко стоки то в Доларама има много такива които не са мръднали и с цент за последните 14 г. въпреки увеличението на заплатите. Това значи ли че са поевтиняли?

Мисля, че си вкара автогол. Попреди 5-6 години, всички цени в Доларама бяха 1$. Сега е пълно със стоки по 3$. Ще ти дам 10$ за всяка намерена от теб в Доларама стока, която през 2004г, 2009г и през 2014г струва една и съща цена. За един и същи артикул и една и съща бройка (грамаж) в опаковка.

Ти наистина говориш съвсем наизуст. Отиди пак в Доларама и си направи статистика колко стоки нямат изобщо етикет за цена и по колко имат цени $1.25, $1.50, $2 и $3. Ще видиш че тези без етикет, т.е. по $1 са поне 30% от всичката стока и съвсем малко са тези по $3. Ако всичко се е утроило изобщо нямаше да можеш да видиш стока под $3, а то изобщо не е така. $3 са най-скъпите стоки които по-рано въобще не са продавани понеже не можеха да се вместят в $1. Тези условия за грамажи и разфасовки ги пробутвай на някой друг, но имам запазени още много неща от 2000г. така че ако искаш ще мерим и ще теглим Със сигурност ще направя пачка от такива изхвърляния, казвай кога започваме

yahoo написа:

YOUPPI написа:

yahoo написа: Ако е само да си избера няколко стоки то в Доларама има много такива които не са мръднали и с цент за последните 14 г. въпреки увеличението на заплатите. Това значи ли че са поевтиняли?

Мисля, че си вкара автогол. Попреди 5-6 години, всички цени в Доларама бяха 1$. Сега е пълно със стоки по 3$. Ще ти дам 10$ за всяка намерена от теб в Доларама стока, която през 2004г, 2009г и през 2014г струва една и съща цена. За един и същи артикул и една и съща бройка (грамаж) в опаковка.

Ти наистина говориш съвсем наизуст. Отиди пак в Доларама и си направи статистика колко стоки нямат изобщо етикет за цена и по колко имат цени $1.25, $1.50, $2 и $3. Ще видиш че тези без етикет, т.е. по $1 са поне 30% от всичката стока и съвсем малко са тези по $3. Ако всичко се е утроило изобщо нямаше да можеш да видиш стока под $3, а то изобщо не е така. $3 са най-скъпите стоки които по-рано въобще не са продавани понеже не можеха да се вместят в $1. Тези условия за грамажи и разфасовки ги пробутвай на някой друг, но имам запазени още много неща от 2000г. така че ако искаш ще мерим и ще теглим Със сигурност ще направя пачка от такива изхвърляния, казвай кога започваме

Колегата е прав за съжаление , цените се вдигат а качеството и грамажа намалява !
За справки почти всичко на пазара !

yahoo написа:
Ти наистина говориш съвсем наизуст. Отиди пак в Доларама и си направи статистика колко стоки нямат изобщо етикет за цена и по колко имат цени $1.25, $1.50, $2 и $3. Ще видиш че тези без етикет, т.е. по $1 са поне 30% от всичката стока и съвсем малко са тези по $3. Ако всичко се е утроило изобщо нямаше да можеш да видиш стока под $3, а то изобщо не е така. $3 са най-скъпите стоки които по-рано въобще не са продавани понеже не можеха да се вместят в $1. Тези условия за грамажи и разфасовки ги пробутвай на някой друг, но имам запазени още много неща от 2000г. така че ако искаш ще мерим и ще теглим Със сигурност ще направя пачка от такива изхвърляния, казвай кога започваме

Нещата по 1$ се броят на пръсти. Отделно някога имаше и много стоки, които бяха 2/1$ и 3/1$. Сега забрави. Може да е останала същата цена на някой плик с китайски шоколд, но това е за сметка на намаления грамаж.
Пачка, забрави! Няма да намериш и една стока. ПовЕрвай ми!

И пак казвам. Въпросът не е в средната класа. Въпросът е в намаляване покупателната способност на тази средна класа. Цените сериозно надбягаха повишаването на заплащането. Да, който е кадърен може да си намира всяка година ново работно място с по 20-40% по-високо заплащане. Ама тук идва въпроса. Колко са кадърните???

Надявам се да отсяваш кое казвам сериозно и кое на шега. Не отричам увеличенията и намаленото качество, но искам да съм обективен в големината на средното увеличение на цените. Затова и дадох примера с Доларама където е най-ниското качество на най-ниските цени и няма къде повече да се пада. За да има средно тройно увеличение на всичко при толкова стоки с максимално удвоена цена значи трябва да има и много такива с много по-голямо от 3 пъти увеличение. В действителност много от скъпите неща дори поевтиняха (най-вероятно заради по-ниската покупателна възможност и намалено качество) като коли, много от електроника и др. Това доведе обаче до закриване на много фирми или изнасяне на производството в Мексико и Китай. Затова ти казах че повече се радвай че все още имаш работа защото много хора и това загубиха.

Както винаги, автора на темата отдавна е загебил интерес към нея, но умниците се надпреварват(ме) със съвети..

При вас, Монреал, се чакало много в спешното - ами идете в някоя извънградска болница. При нас в типичния случай се чака минути преди да те приемат на рецепция, а в най-новата, най-периферно разположена болница (Сетън) положението било най-разредено по статистика.

Заплатите не се вдигали. Ми то затова е измислена емиграцията - за да има повече евтина работна ръка, и квалифицирана също. Който не му харесва, да почва собствен бизнес. В Канада не обичат парашутистите - дошъл от майната си и веднага с висока заплата и придобивки... не така. Трябва да се пълзи по кариерата, и малко преди пенсиониране .. може би, ама не е сигурно.

Абе вие затова ли дойдохте в Канада, да пазарувате в Доларамата и да смятате как се променя покупателната способност на средната класа ? Човек трябва да се интересува предимно от своята лична ситуация, не от тенденциите. Животът поскъпва, да, но това е глобална тенденция и единственото, което можеш да направиш е да намериш начини да го компенсираш. Аз знам, че по настоящем семейството ми живее доста по-добре, отколкото преди 5, 10 или 15 години и за мен това е достатъчно, това е основната тенденция, която ме интересува, колкото и егоистично да изглежда на някои.

roumensp написа:Абе вие затова ли дойдохте в Канада,....... Животът поскъпва, да, но това е глобална тенденция и единственото, което можеш да направиш е да намериш начини да го компенсираш. Аз знам, че по настоящем семейството ми живее доста по-добре, отколкото преди 5, 10 или 15 години и за мен това е достатъчно, това е основната тенденция, която ме интересува, колкото и егоистично да изглежда на някои.

roumensp написа:Абе вие затова ли дойдохте в Канада, да пазарувате в Доларамата и да смятате как се променя покупателната способност на средната класа ? Човек трябва да се интересува предимно от своята лична ситуация, не от тенденциите. Животът поскъпва, да, но това е глобална тенденция и единственото, което можеш да направиш е да намериш начини да го компенсираш. Аз знам, че по настоящем семейството ми живее доста по-добре, отколкото преди 5, 10 или 15 години и за мен това е достатъчно, това е основната тенденция, която ме интересува, колкото и егоистично да изглежда на някои.

Не е егоистично и всеки първо това гледа когато вече живее тук. Но темата беше за фактите представени за тези които още не са тук и тогава личните постижения през годините нямат особена значимост, а по-достоверни са статистическите средни стойности за обезценяване на живота, което средно е само 30% за 14г, а не 300% както се твърдеше (което е над 20% инфлация всяка година). Всеки има правото на избор да приеме текущото положение и да продължава да се оплаква или да си пробва възможностите да го подобри.