Ето едно стихотворение на български имигрант от Торонто публикувано във българо-канадския вестник "Пламък"... Това е идеално за надъхване на новите мераклии
Торонто
Стихотворение
Дончо Вакъвчиев от гр. Торонто
Какво си ти за мен Торонто?
Една мечта от мойто детство
Една изстрадана любов
Прикланям се пред теб, обич моя
От която съм в захлас.
Далеч, далеч на север
Под необятния син хоризонт
Там гдето волните птици летят
От брега на лазурното езеро
До гдето погледът стига
Вълшебен град се издига.
Град брилянт! Град мечта!
С приказни къщи в празнична
премяна
Където гирлянди наредени
По улици и магистрали
С паркове, училища, катедрали
И небостъргачи, подпрели облаците
бели.
Вечер, когато се мръкне
И тъмносив воал забули града,
Тогава по твоите булеварди
Потънали в мрак и оловни мъгли
Блясват реки златоструйни
И акорди на музика странна шептят
„Полети, полети, полети”
Град безкрай нашир и надлъж
Израстнал във ветрове и бури
Народ сърдечен и суров
Готов на смърт за бран на своята
земя
Земя на онзи дух закрилник
На Симко и Мак Доналд.
Летаха годините в труд и
надпревара
Израстваха завод след завод
Кръстосаха с железници земята
В гръдта й галерии прокопаха
И полетяха влакове с парни
машини
Започна векът на прогреса.
По небесните пътища
Дълги без край
Твоите стоманени птици
Мълвят присъда
Над вековни предразсъдаци и гнет
Какво са Токио или Пекин пред теб
Събрал в едно радостта и бърната
печал.
Какво е светата Мадона.
Приютил като нежна майка
И бели, и черни, и жълти
прокудени чеда.
И свой устрем към възход
На водещ град, на водеща страна,
Вървя с бодър стяг ведно с теб.
И аз горя, и моето сърце тупти,
Тупти с пулса ти неравен.
До сетния си дъх ще бъда винаги с
теб.
Величествен и неповторим
В твоята хубост ненагледна
С мечти за мир и свят свободен
По цялата планета
Блести окъпан в утрото
На светлий ден.
Зовът като камбанен звън
И твоят зов оковите троши
Торонто! Торонто!
Маяк на нов живот.