На въпроса защо на емигрантите им е по-трудно, да отговоря с въпрос:
Ако ви трябва да си оправите жиците в къщи и отворите жълтите страници, вие лично на коя фирма ще звъннете първо - на Ал-Мушараф Електрик или пък на Армстронг Електрик, половин страница по-надолу в списъка?
Как се справят имигрантите в Канада: Статистика
Здрасти АлексАА, Никак даже не съм позасилила описанието на духовната мизерия в Канада, напротив - опитвам се да не съм толкова строга в оценката си. Но за съжаление, с две ръце се подписвам, че тя съществува и то в най-лошото си проявление. И те уверявам, че е много по-голяма от тази в България. Аз бях тотално шокирана, защото такава масовост в безумно мислене, въздигнато в нормално, не бях срещала. Не съм живяла чак под такъв похлупак в България, срещала съм най-различни хора, с различно финансово положение и ти казвам, че такъв тотален упадък на личността не съм срещала - за хората там продължава да бъде въпрос на чест да не са толкова брутално материално цинични каквито за съжаление са представителите в Канада и то на едно безумно ниско ниво. Това са моите наблюдения, може от твоя гледна точка да не са верни, но аз съм ги видяла, иначе никога нямаше да ги напиша. И вярвай, много съжалявам, че съм ги открила. За всяко нещо, разбира се, има решение - човек може да се обгради със стени и като си зарови главата в пясъка да се окаже, че нищо не вижда. Наздраве. 
Митето, аз съм "акула" и сама съм постигнала всичко, което съм постигнала, но държавата ми е създала условия, от които съм се възползвала, грабнала съм ги и съм се развила. Ако не беше тази държава, аз нямаше да съм родена - това е самата истина. Образованието в България съм получила безплатно, но естествено никой не ми го е набутал в ръцете. Ти колко плати за твоето българско образование? Доколкото знам успешно се възползваш от него в Канада. И не само ти, много други. Дотук тази държава само ми е взела - всичко, което с години съм създавала в България. И непрекъснато ми създава бариери, може би си мисли, че и секунда не трябва да се отпускам и винаги трябва да съм в добро бойно настроение. Нареждането ми сред тези, които не са по-добри от мене - вервай ми, щото съм имала възможност да се докосна до кръга им, ще ми струва много кинти. Но, понеже аз съм "акула" ще изям всички бариери и ще стигна там, където съм тръгнала, ако действително го поискам. Освен това, едно много важно нещо, България ми е дала много ценен опит и аз се и ще се възползвам от него. Което никак, ама никак не е малко. Това с американеца, което цитираш, е пълно безумие - това беше похват, с който усмивах някои недъзи и дразнех някои потребителки, на които това е голямата цел в живота. Аз никога не съм била придатък, винаги съм била личност. Един американец трябва да притежава много качества, за да ме впечатли с нещо. Освен това, ако аз си отворя устата, Митето, което никак не смятам да правя, мога да ти говоря с факти, а това, което ти можеш да приказваш са само някакви прочетени в книги случки. Моите познания са винаги на база преки впечатления, на събития, на които съм била център, а не придобити чрез снимки от медии или по разкази на бай ти Генчо.
На Гийка какво да му кажа друго освен, че никога и по никакъв начин не съм и не бих отъждествявала държавата с определен тип партийни лидери. Познавам всички типове партийни функционери, мисля много по-добре от тебе. Не коментирам и не смятам да коментирам нито едните, нито другите, нито третите, нито четвъртите. Тъй, че не се напрягай да ме изненадваш точно в тая сфера - ще прозвучиш най-малкото смешно. И не знам що непрекъснато говорите за партийна линия, обаче почвам съвсем да се уверявам, че някои тук наистина са с поръчение, със сигурност обаче не тези, които набедявате. Порицание няма как да получа, щото не дължа никому обяснения – ще взема да си спретна една партия и да спечеля управлението. Кебек вече започва да ме почита – днес едно семейство кебекоа, много развълнувано, дойде лично да ме информира, че малката им внучка носи съвсем моето име (истинското, не Джоаниното) – много жоли било, много руско и цялото семейство (баш кебекоа) много го обичали. Айде, Гийка, като почнат в Канада канадците да кръщават с твоето име, звънни едно телефонче да ми се похвалиш. Ще ги превзема аз отвътре и това е... А ти можеш да играеш само поддържаща роля. 
Ха, и още една случка - специално за Гийка. Тъй и тъй, идва днес един човек на работното ми място и започва да си приказва с мене. И така сладкодумно на канадскопрофесионална основа аз го омайвам и той ми задава въпроса - "От коя точно държава в Източна Европа сте?". И аз гордо заявявам - "България". Той: "Обичате ли България?" Аз: "Обожавам я. В Канада дойдох по еди какви си причини." И той: "Oт колко време сте в Канада?", дъра -бъра, обичайните въпроси, след което ме пита: "Мислите ли да се връщате в България?". И аз: "Много сериозно. Там имам професия, която тук към момента не мога да упражнявам. Придобиването на възможност ще ми отнеме много време и средства. Не съм сигурна, че си заслужава." И той: "Колко?" И аз отговарям. Човекът ме погледна и каза точно следното: "Вие имате целия потенциал да постигнете успех и да практикувате професията си, навместо да се занимавате с нещо, което не е вашето призвание. Но това са големи бариери, поставяни пред хора, от които страната има нужда. Аз ще участвам в изборите и ще го повдигна." Дръъъъън. Гийка, да не вземеш да се гътнеш от яд. Това, разбира се, са предизборни обещания, но интересното беше, че човекът не започна да ми обяснява как като не ми харесва, следва да си стегна куфарите и да си замина, и че следва да съм изключително благодарна, затова, че са ми дали достъп до територията и някаква работа, поради което не следва да предявявам претенции. Това е вторият кебекоа, който е разсъждавал с мен точно в тази насока. Счетох за ненужно да му обяснявам, че българските имигранти не желаят да си търсят правата - те държат да си останат черноработници, които се съгласяват с всичко. 
Айде, чао. Не стана по-кратко. Освен това, така и не успях да заобичам Стайнбек, и това е...
Joana
Митето, аз съм "акула" и сама съм постигнала всичко, което съм постигнала, но държавата ми е създала условия, от които съм се възползвала, грабнала съм ги и съм се развила. Ако не беше тази държава, аз нямаше да съм родена - това е самата истина. Образованието в България съм получила безплатно, но естествено никой не ми го е набутал в ръцете. Ти колко плати за твоето българско образование? Доколкото знам успешно се възползваш от него в Канада. И не само ти, много други. Дотук тази държава само ми е взела - всичко, което с години съм създавала в България. И непрекъснато ми създава бариери, може би си мисли, че и секунда не трябва да се отпускам и винаги трябва да съм в добро бойно настроение. Нареждането ми сред тези, които не са по-добри от мене - вервай ми, щото съм имала възможност да се докосна до кръга им, ще ми струва много кинти. Но, понеже аз съм "акула" ще изям всички бариери и ще стигна там, където съм тръгнала, ако действително го поискам. Освен това, едно много важно нещо, България ми е дала много ценен опит и аз се и ще се възползвам от него. Което никак, ама никак не е малко. Това с американеца, което цитираш, е пълно безумие - това беше похват, с който усмивах някои недъзи и дразнех някои потребителки, на които това е голямата цел в живота. Аз никога не съм била придатък, винаги съм била личност. Един американец трябва да притежава много качества, за да ме впечатли с нещо. Освен това, ако аз си отворя устата, Митето, което никак не смятам да правя, мога да ти говоря с факти, а това, което ти можеш да приказваш са само някакви прочетени в книги случки. Моите познания са винаги на база преки впечатления, на събития, на които съм била център, а не придобити чрез снимки от медии или по разкази на бай ти Генчо.
На Гийка какво да му кажа друго освен, че никога и по никакъв начин не съм и не бих отъждествявала държавата с определен тип партийни лидери. Познавам всички типове партийни функционери, мисля много по-добре от тебе. Не коментирам и не смятам да коментирам нито едните, нито другите, нито третите, нито четвъртите. Тъй, че не се напрягай да ме изненадваш точно в тая сфера - ще прозвучиш най-малкото смешно. И не знам що непрекъснато говорите за партийна линия, обаче почвам съвсем да се уверявам, че някои тук наистина са с поръчение, със сигурност обаче не тези, които набедявате.
Порицание няма как да получа, щото не дължа никому обяснения – ще взема да си спретна една партия и да спечеля управлението. Кебек вече започва да ме почита – днес едно семейство кебекоа, много развълнувано, дойде лично да ме информира, че малката им внучка носи съвсем моето име (истинското, не Джоаниното) – много жоли било, много руско и цялото семейство (баш кебекоа) много го обичали. Айде, Гийка, като почнат в Канада канадците да кръщават с твоето име, звънни едно телефонче да ми се похвалиш. Ще ги превзема аз отвътре и това е... А ти можеш да играеш само поддържаща роля. Ха, и още една случка - специално за Гийка. Тъй и тъй, идва днес един човек на работното ми място и започва да си приказва с мене. И така сладкодумно на канадскопрофесионална основа
аз го омайвам и той ми задава въпроса - "От коя точно държава в Източна Европа сте?". И аз гордо заявявам - "България". Той: "Обичате ли България?" Аз: "Обожавам я. В Канада дойдох по еди какви си причини." И той: "Oт колко време сте в Канада?", дъра -бъра, обичайните въпроси, след което ме пита: "Мислите ли да се връщате в България?". И аз: "Много сериозно. Там имам професия, която тук към момента не мога да упражнявам. Придобиването на възможност ще ми отнеме много време и средства. Не съм сигурна, че си заслужава." И той: "Колко?" И аз отговарям. Човекът ме погледна и каза точно следното: "Вие имате целия потенциал да постигнете успех и да практикувате професията си, навместо да се занимавате с нещо, което не е вашето призвание. Но това са големи бариери, поставяни пред хора, от които страната има нужда. Аз ще участвам в изборите и ще го повдигна." Дръъъъън. Гийка, да не вземеш да се гътнеш от яд. Това, разбира се, са предизборни обещания, но интересното беше, че човекът не започна да ми обяснява как като не ми харесва, следва да си стегна куфарите и да си замина, и че следва да съм изключително благодарна, затова, че са ми дали достъп до територията и някаква работа, поради което не следва да предявявам претенции. Това е вторият кебекоа, който е разсъждавал с мен точно в тази насока. Счетох за ненужно да му обяснявам, че българските имигранти не желаят да си търсят правата - те държат да си останат черноработници, които се съгласяват с всичко. Айде, чао. Не стана по-кратко. Освен това, така и не успях да заобичам Стайнбек, и това е...
Joana
"... и аз открих свободата, дивата соколова свобода, която ме остави без дъх, сякаш пред мен се откри един живот с вятър, слънце и гонени от вятъра облаци, живот, за чието съществуване не бях и подозирал." "Сенки в рая", Ремарк
Ето, специално за Иванка, малко да си свали червените очилца. Публикувано е в днешния брой на в-к Капитал.
Могилино в Европейския Парламент
16:49 от Ирина Новакова СВЯТ
Фотограф: "Амнести Интернешънъл"
Това е е-мейл, който от няколко дни циркулира в Европейския парламент и други европейски институции. Отнася се за България и съдейки по отзивите, предизвиква остро възмущение и недоумение. Получен е от повече от половината евродепутати, включително българските.
Уважаеми Дами и Господа,
Пиша ви от Обединеното Кралство като човек, изключително загрижен за отношението към децата в Дома за сираци в Могилино. Документален филм, показан по BBC Four на 13 септември показа отношението към децата в този дом. Продуцентът Кейт Блует е снимала там в продължение на девет месеца, през които е наблюдавала системния тормоз и пренебрежение на безразличният, безхаберен персонал към тези деца. Този "дом за социални грижи" не е нищо по-малко от концентрационен лагер! Децата, които са настанени тук с нормално тегло по същото време, когато снимките са започнали, изглеждат недохранени до смърт в края на филма. Няколко деца са умрели по време на снимките на филма. Персоналът и директорът на дома настояват, че това се дължи на неизлечимите заболявания на децата. Те настояват също, че за децата се полагат добри грижи, защото ги хранят и мият. Това са грижи за животни, не за хора. Там не се провеждат никакви занимания с децата, те не излизат навън и през повечето време седят голи на тоалетната и се клатят напред и назад защото нямат нищо друго за правене. Те не могат да говорят и никога никой не им е говорил. Нямам търпението да опиша всички ужаси които видях в документалния филм, но знам, че от както го гледах, загубих съня си и искам нещо да се направи по този въпрос. България трябва да се чувства привилегирована да е част от Европейския Съюз. Като гражданин на друга страна-членка се чувствам отвратена от начина, по който българската държава се отнася към своите деца.
Факт е, че в България има повече институционализирани деца с физически и умствени недъзи отколкото във всяка друга европейска страна.
Защо? Веригите на Съветския Съюз ги няма отдавна и няма никакво извинение за тази ситуация. България се радва на голям туристически интерес и доста европейци купуват ваканционните си домове там, затова не могат да се оправдават с бедност. Авторът на документалния филм изразява загрижеността си от ситуацията в писмо до българското посолство в Лондон и отговорът е абсолютно неадекватен. Можете да го видите на този линк:
http://www.bbc.co.uk/bbcfour/documentar ... tter.shtml
Писах на моят местен евродепутат Бил Нютън Дън, на 16 български евродепутати, британския Премиер Гордън Браун, Външния Секретар Дейвид Милибанд и няколко британски депутати, както и изпратих молба на БиБиСи да пусне филма отново за да може да го видят повече хора. Никое човешко същество не заслужава отношението, на което са подложени тези деца. Трябва да не си човек, за да не искаш дапредприемеш нещо, Умолявам ви от името на страната си да вземете спешни мерки.
С уважение,
Анет Габард
Нотингам
Великобритания
Могилино в Европейския Парламент
16:49 от Ирина Новакова СВЯТ
Фотограф: "Амнести Интернешънъл"
Това е е-мейл, който от няколко дни циркулира в Европейския парламент и други европейски институции. Отнася се за България и съдейки по отзивите, предизвиква остро възмущение и недоумение. Получен е от повече от половината евродепутати, включително българските.
Уважаеми Дами и Господа,
Пиша ви от Обединеното Кралство като човек, изключително загрижен за отношението към децата в Дома за сираци в Могилино. Документален филм, показан по BBC Four на 13 септември показа отношението към децата в този дом. Продуцентът Кейт Блует е снимала там в продължение на девет месеца, през които е наблюдавала системния тормоз и пренебрежение на безразличният, безхаберен персонал към тези деца. Този "дом за социални грижи" не е нищо по-малко от концентрационен лагер! Децата, които са настанени тук с нормално тегло по същото време, когато снимките са започнали, изглеждат недохранени до смърт в края на филма. Няколко деца са умрели по време на снимките на филма. Персоналът и директорът на дома настояват, че това се дължи на неизлечимите заболявания на децата. Те настояват също, че за децата се полагат добри грижи, защото ги хранят и мият. Това са грижи за животни, не за хора. Там не се провеждат никакви занимания с децата, те не излизат навън и през повечето време седят голи на тоалетната и се клатят напред и назад защото нямат нищо друго за правене. Те не могат да говорят и никога никой не им е говорил. Нямам търпението да опиша всички ужаси които видях в документалния филм, но знам, че от както го гледах, загубих съня си и искам нещо да се направи по този въпрос. България трябва да се чувства привилегирована да е част от Европейския Съюз. Като гражданин на друга страна-членка се чувствам отвратена от начина, по който българската държава се отнася към своите деца.
Факт е, че в България има повече институционализирани деца с физически и умствени недъзи отколкото във всяка друга европейска страна.
Защо? Веригите на Съветския Съюз ги няма отдавна и няма никакво извинение за тази ситуация. България се радва на голям туристически интерес и доста европейци купуват ваканционните си домове там, затова не могат да се оправдават с бедност. Авторът на документалния филм изразява загрижеността си от ситуацията в писмо до българското посолство в Лондон и отговорът е абсолютно неадекватен. Можете да го видите на този линк:
http://www.bbc.co.uk/bbcfour/documentar ... tter.shtml
Писах на моят местен евродепутат Бил Нютън Дън, на 16 български евродепутати, британския Премиер Гордън Браун, Външния Секретар Дейвид Милибанд и няколко британски депутати, както и изпратих молба на БиБиСи да пусне филма отново за да може да го видят повече хора. Никое човешко същество не заслужава отношението, на което са подложени тези деца. Трябва да не си човек, за да не искаш дапредприемеш нещо, Умолявам ви от името на страната си да вземете спешни мерки.
С уважение,
Анет Габард
Нотингам
Великобритания
Не нам, аз прочетох прочетох първите 3-4 изречения и се отказах да чета натам като видах колко verbal diarrhea следваkrimon написа:обаче правиш сериозни опити във виртуалната романистикаJoana написа:Освен това, така и не успях да заобичам Стайнбек, и това е...
Joana
Кой мислиш ще прочете и половината от това, което си изписала
Аз лично видях само последният ти ред и затова го коментирам
Тоя път другарката Иванка направо утрепа коча с лопатата, ма кво да се прави сигурно и е останал навика да разпъва безсмислици от курсовите работи по История на БКП 
Joana написа:Здрасти АлексАА, Никак даже не съм позасилила описанието на духовната мизерия в Канада, напротив - опитвам се да не съм толкова строга в оценката си. Но за съжаление, с две ръце се подписвам, че тя съществува и то в най-лошото си проявление. И те уверявам, че е много по-голяма от тази в България. Аз бях тотално шокирана, защото такава масовост в безумно мислене, въздигнато в нормално, не бях срещала. Не съм живяла чак под такъв похлупак в България, срещала съм най-различни хора, с различно финансово положение и ти казвам, че такъв тотален упадък на личността не съм срещала - за хората там продължава да бъде въпрос на чест да не са толкова брутално материално цинични каквито за съжаление са представителите в Канада и то на едно безумно ниско ниво. Това са моите наблюдения, може от твоя гледна точка да не са верни, но аз съм ги видяла, иначе никога нямаше да ги напиша. И вярвай, много съжалявам, че съм ги открила. За всяко нещо, разбира се, има решение - човек може да се обгради със стени и като си зарови главата в пясъка да се окаже, че нищо не вижда. Наздраве.
Митето, аз съм "акула" и сама съм постигнала всичко, което съм постигнала, но държавата ми е създала условия, от които съм се възползвала, грабнала съм ги и съм се развила. Ако не беше тази държава, аз нямаше да съм родена - това е самата истина. Образованието в България съм получила безплатно, но естествено никой не ми го е набутал в ръцете. Ти колко плати за твоето българско образование? Доколкото знам успешно се възползваш от него в Канада. И не само ти, много други. Дотук тази държава само ми е взела - всичко, което с години съм създавала в България. И непрекъснато ми създава бариери, може би си мисли, че и секунда не трябва да се отпускам и винаги трябва да съм в добро бойно настроение. Нареждането ми сред тези, които не са по-добри от мене - вервай ми, щото съм имала възможност да се докосна до кръга им, ще ми струва много кинти. Но, понеже аз съм "акула" ще изям всички бариери и ще стигна там, където съм тръгнала, ако действително го поискам. Освен това, едно много важно нещо, България ми е дала много ценен опит и аз се и ще се възползвам от него. Което никак, ама никак не е малко. Това с американеца, което цитираш, е пълно безумие - това беше похват, с който усмивах някои недъзи и дразнех някои потребителки, на които това е голямата цел в живота. Аз никога не съм била придатък, винаги съм била личност. Един американец трябва да притежава много качества, за да ме впечатли с нещо. Освен това, ако аз си отворя устата, Митето, което никак не смятам да правя, мога да ти говоря с факти, а това, което ти можеш да приказваш са само някакви прочетени в книги случки. Моите познания са винаги на база преки впечатления, на събития, на които съм била център, а не придобити чрез снимки от медии или по разкази на бай ти Генчо.
На Гийка какво да му кажа друго освен, че никога и по никакъв начин не съм и не бих отъждествявала държавата с определен тип партийни лидери. Познавам всички типове партийни функционери, мисля много по-добре от тебе. Не коментирам и не смятам да коментирам нито едните, нито другите, нито третите, нито четвъртите. Тъй, че не се напрягай да ме изненадваш точно в тая сфера - ще прозвучиш най-малкото смешно. И не знам що непрекъснато говорите за партийна линия, обаче почвам съвсем да се уверявам, че някои тук наистина са с поръчение, със сигурност обаче не тези, които набедявате.
Ха, и още една случка - специално за Гийка. Тъй и тъй, идва днес един човек на работното ми място и започва да си приказва с мене. И така сладкодумно на канадскопрофесионална основа
Айде, чао. Не стана по-кратко. Освен това, така и не успях да заобичам Стайнбек, и това е...
Joana
Следват бурни ръколяскания, викове Ура и вечна дружба!
Всички бяха умилени колко преуспяла и умна е другарката Джо!
-
Странджата
- Мнения: 3606
- Регистриран на: Вто Дек 12, 2006 10:00 pm
- Местоположение: Хъшия
звинявай, на Иванка драскулките са на 2 теми: "колко е велика държавата-партия-майка-баща" и "колко велика сам аз" кво да и чета?bateto написа:умно пише Джоана и съм убеден ,че потребителки като Браво са и препрочели мнението поне няколко пъти преди да се направят на ущипани моми.
Не ме влекат партийки с родители ятаци, които без партията биха пасли патки, друго си е московска партийна школа!
Което ме навежда на мисълта, че да е така надъхана булята, е поне на 40 и много кусур. Млад човек няма такъв точно изказ, също така е неомъжена и живота за нея е спрял на камто 25, затва и си мисли, че все там седи....-
Странджата
- Мнения: 3606
- Регистриран на: Вто Дек 12, 2006 10:00 pm
- Местоположение: Хъшия
Това какво е казал някой заблуден канадец, няма да промени отношението ми към емиграцията. Те не могат да си представят, че даже големите специалисти в БГ може и да взимат по-малко пари от някой заварчик, например. И като се реализираш да работиш по специалността, Joana нали същата "нищета" ще те заобикаля пак от всякъде, що се нъпъваш тогава?
Всеки един, като не му харесва тук, трябва да си зададе въпроса - каква ми е другата възможност, и да я реализира, ако може. Не е лоялно да плюеш, но да се възползваш от благата и възможностите на Канада.
Да, нещата тук не са същите, за които сте мечтали от БГ. Значи сте имали слабо проучване, малко информация. Не сте чели форума
.
Не зная що се напъвам да пиша нещо, щото всеки сигурно ще си остане на мнението. Може би за новите кандидат-емигранти. Тя, емиграцията, наистина далеч не е за всеки. Те тия с повече опит тука, не четат форума, не пишат, а просто си живеят живота и не се терзаят с излишни главоболия, щото той си минава и всеки ден е уникален.
Като гледам що народ, млади семейства с деца са се изсипали във Ванкувър, на онова видео...
Всеки един, като не му харесва тук, трябва да си зададе въпроса - каква ми е другата възможност, и да я реализира, ако може. Не е лоялно да плюеш, но да се възползваш от благата и възможностите на Канада.
Да, нещата тук не са същите, за които сте мечтали от БГ. Значи сте имали слабо проучване, малко информация. Не сте чели форума
.Не зная що се напъвам да пиша нещо, щото всеки сигурно ще си остане на мнението. Може би за новите кандидат-емигранти. Тя, емиграцията, наистина далеч не е за всеки. Те тия с повече опит тука, не четат форума, не пишат, а просто си живеят живота и не се терзаят с излишни главоболия, щото той си минава и всеки ден е уникален.
Като гледам що народ, млади семейства с деца са се изсипали във Ванкувър, на онова видео...
-
Linko
- Напуснал форума
- Мнения: 4846
- Регистриран на: Вто Яну 13, 2004 3:36 pm
- Местоположение: Montreal
- Обратна връзка:
Напълно съм съгласен с казаното по-горе. Като не изключвам възможността тук да пишат и хора със значителен опит и успехи зад гърба си, но само ако естеството на работата им е свързано с компютри и интернет и ползват форума за забавление при наличие на пролуки в работното време. Другите сме... Айде без обобщения.7George написа:Да, нещата тук не са същите, за които сте мечтали от БГ. Значи сте имали слабо проучване, малко информация. Не сте чели форума .
Не зная що се напъвам да пиша нещо, щото всеки сигурно ще си остане на мнението. Може би за новите кандидат-емигранти. Тя, емиграцията, наистина далеч не е за всеки. Те тия с повече опит тука, не четат форума, не пишат, а просто си живеят живота и не се терзаят с излишни главоболия, щото той си минава и всеки ден е уникален.
В момента работя във фамилна фирма на българи, които са тук от преди повече от 17 г. и които от сутрин до вече бачкат здраво и нито са чували нито ги интересуват такива щуротии като форуми, приказки, хвалене, плюване, критики и т.н. Гледат си бизнеса и живота хората и толкова. При това дават хляб и на много такива умници като мен и доста хора от този форум.
Като дойде денят, в който ще влизам тук само за забавление а не за инфо и за сравнения или пък въобще ще съм забравил за форума, то ще означава че вече нещата са ми съвсем наред.
Il vaut mieux vivre avec des remords qu'avec des regrets!!