ArchTyrael написа: [ ... ]doktore imam edin vapros kam teb, shtoto gledam 4e se se obajdash nepodgotven
"bulgariq nqma da se opravi"
Kakvo razbirash pod opravqne ?
И по-горе във форума:
Nqma po-hubavo mqsto ot rodnoto !
Home Sweet Home
nikoga nqma da haresam kanada. nqma dori EDNO neshto koeto da mi dopada
molq vi kajete mi pone edno neshto koeto bi me sprqlo da ne se varna v bulgariq pone edno 
Е, щом като така настойчиво питаш – ще се опитам да ти кажа – няколко неща; а ти, те моля, после ми отговори: там ли искаш да се върнеш. И така:
ДЕ Е БЪЛГАРИЯ?
Антиутопия, 2005.
“И те ходеха често на брега на Дунава и гледаха зелените хълми на България. Нà, тя е там, усмихва им се, вика ги, говори им, показва им небето си, показва им огнищата им, възпоминанията им, мечтите им… Дунавът величествено и тихо се синее между тях и нея, като една бара. Една крачка само – и в нея са; един вик само – ще ги чуе. Как е близко и как е далеко! О, Българио, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно…! “ – писа
Вазов за времето, когато беше един от хъшовете в Браила.
Де е днес България? – Земята, където сме родени и
“първо мляко засукали” …
Тия дребни мазни политичета – с вечните си ежби и интриги, дотолкова затънали в корупция и преследване на личните си интереси, че това вече не им прави впечатление, продали страната и народа си, дотолкова прегърнали лъжата и сами повярвали си, че са благодетели за отечеството – те ли са България?!
Обрекли родителите ни на открит геноцид – те ли са България?!
Те, които прокудиха цвета и бъдещето на нацията да си търси препитание другаде – и там, по чужди държави, оказали се по-добра почва за това от собствената Родина, да се бори да оцелее и реализира – те ли са България?!
Които убедиха пословично трудолюбивия българин, че с един честен труд не можеш нищо постигна и че единствено можеш да се надяваш на избавление на Господа и на … лотарията – я на тотото, я на тая за Зелената карта – те ли са България?!
Които накараха пословично обичащата децата си българска майка, готова да даде живота си за тях, да се радва, когато успее да ги изпрати далече от себе си, през девет земи в десета – често доживот и да остане да кара дните си самотна, само със спомена за тях и гласовете им, загубила надежда да ги види някога, а не ли - да живеят пак заедно, – те ли са България?!
Дребни душици, и род, и Родина продали за 30 сребърника, исполичари нещастни, пасмина, НЕ-българи, сган родоотстъпници, за които и най-силните думи са слаби да предадат народното презрение, единствено за което са достойни!
Ако бе огън ненавистта ни, да ги бе изпепелила!
Може ли да просперира една страна, а да мизерства народът й?
А народът на България днес е загубил вяра, че нещо в нея може да се оправи.
И живее ден за ден. Без бъдеще. Просто чака да му дойде края. И животът му е такъв, че това не му се струва голяма загуба.
Защото бъдещето в България е
абстрактно понятие.
И това не е моята България.
И нищо повече тук не ме задържа. Освен една голяма мъка, насъбрала се вътре и неможеща да излезе, заседнала като буца в гърлото.
Всичко е прегоряло.
Кое прави една страна единствена?
Хотелите? – на мен хотелите не ми говорят нищо.
И не могат да ме накарат да липсва на сърцето ми.
И не могат да ме задържат да остана в нея.
Да я бленувам в сънищата си, където и да съм по света, колкото и да съм щастлив.
И да не намери покой душата ми, докато не се върна точно в нея да умра.
Това, което дава смисъл на живота, дава смисъл и на смъртта.
Не тази България е това, което днес ме води напред – а напротив, въпреки нея ще успея или ще умра. Но ще умра борейки се, а не оставил се да бъда погълнат от това блато.
Човек може да бъде унищожен, но не победен.
И аз отказвам да съм
ратай на тези нисши духом днешни господари на България, сами раздирани от долни страсти.
Това не е моята България.
Няма я България вече на тоя полуостроя, наречен Балкански, където 13 века винаги я е имало.
Остана завинаги само в спомените ни.
И както Христос за нас е не толкова в храма, а повече в душите ни, така и България е все повече не там – в оная поробена и изтерзана от собствените си ненаситни управници и групировки земя, а вътре в нас, в сърцата.
Защото няма вече такава страна. Или ако има, то това не е моята държава.
Защото аз съм емигрант в собствената си Родина. И моят живот – и на когото и да е било другиго, не струва и пет пари за нея.
С какво тогава би могла да бъде по-лоша емиграцията за мен – в една друга държава, която не би била настроена така враждебно към мен? И надявам се – би била грамотна поне колкото оня обикновен пастир, който от опит знае, че освен да стриже и дои стадото си, трябва и по малко поне да се грижи за него…
*
* *
И защо тогава дори да не
възкликна:
Не питай какво е направила Canada за теб! – кажи ти какво си направил за Canada…
*
* *
Пък, кой знае? – може и да възкръсне един ден нашата България, на това или на друго място, като птица Феникс, от пепелта…
Нали затова я носим в душите си – независимо дали си го признаваме или не на сами на себе си – където и да ни завее вятърът по света.
Само че кой ще напои с кръвта си птицата и ще я храни с месата си, за да политне тя от Долната към Горната Земя? – ако не аз и не ти…
Установявай се там където си щастлив, ко си заревал по форумите като магарето от Шрек 
