BgCanada

plamsht написа:

horhe75 написа:

ablood написа:

kapitan написа:Двамата съм убеден,че изкарвате хубави заплати,а щом имате собствен апартамент,не на кредит на изплащане,не виждам за какво ще имигрирате? Нищо по-различно от това,което имаш във Варна,няма да постигнеш в Квебек.

Това, че не разбираш някого не означава, че той бърка.

horhe75, много от нас просто тракат глупости по клавиатурата от скука. Подбирай информацията!

Благодаря за съвета , ablood !
Това мнение за мен окуражаващо !

Опитвай се да бъдеш обективен! В поста на Танграта нямаше нищо враждебно.Ако ти се иска да четеш само позитивни мнения, това е друг въпрос.Най-вероятно преди да дойдеш ще избягваш всички негативни мнения а после ще четеш само тях
Не забравяй също така, че Канада и САЩ са "имигрантски" държави и ако хорицата от Близкия Изток или Африка те плашат, то тук ще ги има даже в повече.

Не говоря за нормалните емигранти с редовни документи и пр. нямам нищо против тях,не съм расист. Говоря за всички които минават с фалшиви документи уж от Сирия и стотиците нелегално преминаващи границата на България с незнайно какви цели и амбиции. Ето ви красноречив пример за какво става въпрос :
http://www.blitz.bg/news/article/366288"

А относно това да ли съм обидил някого, ако има такъв, то моля да приеме моите извинения.

Пич, аз съм 11 години емигрант.
Първите 3, бяха ми мили и близки всички българи, които срещам.
Следващите 3, бяха ми мили и близки всички балкански и източно европейски народи, които срещам.
Следващите 3, бяха ми мили всички европейски народи, които срещам.
Сега, чувствам близък всеки бял човек, стига да не ме мрази по дефаулт. При кебеците често се среща това явление.
А ти ми говориш за Варна и Бургас!
Нерде Ямбол, нерде Стамбол!

После ми говориш, една баба казала, клетки на Идил!
Абе пич, аз всеки ден съм свидетел, като съм бил в университета, и после фирмите, където работя хората си мият краката с чорапите в тоалетната и се готвят за молитва. И това е масово! Каквото е тука, няма нищо общо с Европа.

И накрая ми говориш, че октомрви в Монреал, било като ноември във Варна.
А ти бил ли си в Монреал? Откъде си измисли горното?

Враждебен тон няма. Най-приятелски е.

Не знам къде ви намират все такива, кандидати, сякаш идвате от някоя паралелна Вселена!

horhe75, във форума със сигурност можеш да прочетеш доста мнения За и Против имиграцията, но наистина това е решение което ще трябва да вземете двата с жена ти и както се казва - след това да си носите последствията от това решение каквото и да е то.
Ето ти няколко въпроса над които да помислите, съответо може да коментираме по-нататък:
- Колко сериозна ви е наистина мотивацията? Готови ли сте да започнете на ново място от нулата?
- Нали сте наясно че имиграционната процедура отнема доста време и че всъщност ако утре подадете документите и приамаме че отговаряте напълно на условията, то ще имате визите след едно може би 3 години, а това е доста време през което може да се променят доста неща?
- Всъщност сигурни ли сте че покривате изискванията?
- И двамата ли сте на едно мнение какво искате да правите? - ако само единят иска да имигрира, то това в преспектива може да постави отношенията ви на сериозно изпитание.
- Имате ли нагласата че най-вероятно ще трябва да учите отново - било то допълнителна квалификация, било то преквалифициране в друга област? За икономическите специалности в общия случай за да се работи квалифицирана работа само българското образование не е достатъчно.
- В състояние ли сте да живеете в мултинационална среда? - Т.е. тези със брадите и фереджетата които ви плашат днес дори на снимка, в чужбина ще са ви съседи и колеги с които съответно ще трябва да живеете и работите заедно.
- Мисли ли сте за алтенативи, като например да търсите работа в Европа? Намирането на квалифицирана работа е трудно и от двете страни на океана, но поне в Европа няма да има нужда да минавате имиграционната процедура, т.е. да губите 3-4 години и немалко пари за нея.
- Фактора канадски климат не трябва да се подценява, но той натежава едва след няколко студени (минус 20 и надолу) и снежни (1 -1.5 метра сняг) зими прекарани в Канада.

С първото мнение на Танграта и последното на Коко темата е на практика изчерпана..

От тук нататък каквото и да пишем ще е разтягане на локуми и лични пристрастия....

След 40годишна възраст според мен не е много препоръчано да се емигрира, адаптацията на тази възраст е по трудна.

horhe75 написа:...В момента сме относително добре устроени по българските стандарти-собствен апартамент в хубав квартал на Варна, приличен автомобил над средния клас, сигурна работа (до колкото в България нещо може да бъде сигурно), аз работя на Летище към транспортен отдел за обслужване на самолети , нещо като канaдаския Class 1, а тя е експерт логистика в голяма спедиторска фирма...

Като чета включилите се, май съм открил друга Америка
Експерт (добър) по логистика и ground crew (ако за това става дума) - и за двете области има работа в голям град (Монреал, Торонто), старт малко под и около средната заплата.. Синичкото може да се получи още през първите 2 години, червеничкото - след третата или четвъртата. Има фактори като езици, адаптивност и т.н., които могат да помогнат или да ви провалят. Който не играе, не пИчели

П.С. Има и пици, коптори, разводи, фалити разбира се. Както казва Чудомир - кой както я нареди.

П.П.С. ..и зима 6 месеца, ostie que c'est long pour rien

Аз съм съгласен c200, че с опит в логистиката и airport operations може да си намерите работа лесно, при положение че говорите английски добре. Да си на 40 не значи, че не може да започнеш наново - познавам хора, които на 50 тръгват да учат друга специалност.

Проблемът е, че искате да избягате от бежанците от Близкия Изток, а Канада е последната страна на света към която трябва да се насочите в този случай. Ама най- най- последната. Десетки хиляди бежанци идват в Канада годишно , от години насам. Не е настъпил края на света.

Kan_Tangra написа:Пич, аз съм 11 години емигрант.
Първите 3, бяха ми мили и близки всички българи, които срещам.
Следващите 3, бяха ми мили и близки всички балкански и източно европейски народи, които срещам.
Следващите 3, бяха ми мили всички европейски народи, които срещам.
Сега, чувствам близък всеки бял човек, стига да не ме мрази по дефаулт. При кебеците често се среща това явление.
А ти ми говориш за Варна и Бургас!
Нерде Ямбол, нерде Стамбол!

После ми говориш, една баба казала, клетки на Идил!
Абе пич, аз всеки ден съм свидетел, като съм бил в университета, и после фирмите, където работя хората си мият краката с чорапите в тоалетната и се готвят за молитва. И това е масово! Каквото е тука, няма нищо общо с Европа.

И накрая ми говориш, че октомрви в Монреал, било като ноември във Варна.
А ти бил ли си в Монреал? Откъде си измисли горното?

Враждебен тон няма. Най-приятелски е.

Не знам къде ви намират все такива, кандидати, сякаш идвате от някоя паралелна Вселена!

Първо ако и пред теб взривят автобус с туристи, може би и ти ще се плашиш от брадите.Между другото това стана точно на летище Бургас. После нито ме познаваш нито знаеш какво мога и т.н. за да правиш разни квалификации за мен, откъде ни били намирали такива кандидати и т.н.. Нарочно не съм описал подробна квалификация и завършени обучения и сертификати с ясното съзнание че в Канада не ги вземат под внимание и трябва да започнеш от нулата. Така или иначе това което прочетох тук, няма да бъде определящо за моето решение за имиграция .Както вече разбрах за всеки е строго индивидуално.
Благодаря още веднъж на всички които споделиха мнение, останете си със здраве !

Както и аз, а и други ти казахме. Ако за тебе брадите са на картинка, за нас са ежедневие и мнозинство.
Здрависваме се с тях всеки ден на работа, разминаваме се по улиците, ползваме едни и същи магазини, метра, автобуси, кина, лекарски кабинети.
Дали да се плаша от тях, просто не мога да си позволя лукса да го мисля.
Даденост са. Или ги приемаш, или не живееш в Канада. Просто е.

Квалификации за образованието и сертификатите не съм ти давал. Само за мирогледа и нежеланието да повярваш на другите.

Ако напишеш и питаш, сега заминавам за Канада, и записвам и изкарвам университет, сигурен съм, че ще успея, икономика/инженер/финанси/информатика/зъболекар, след това ще си намеря ли добре платена работа.

Тогава веднага ти отговарям, ДА, Канада е твоето място.
Но ти не написа това.
Написа, аз работя на летището, какъв ще го .. в Канада.

И после сме ти били подценявали сертификатите.
Хайде малко по-последователно.
Това е основно изискване за живеещите в Канада. Иначе гризваш дървото. Няма 6-5.

Една много голяма подробност са пропуснали всички описващи живота на емигранта. При кого отиваш/идваш? И в много случаи от там се тръгва, особено в момент на криза, както е в момента. Имаш ли рода и приятели тук? Ако имаш, емиграцията ще ти се види далеч по-приятна и лесна. Ще те подслонят, нагостят, ще те насочват и ориентират какво да учиш, къде да търсиш работа и т.н. В сравнение, ако пристигаш на сляпо и не познаваш никой е все едно да се родиш отново. Ако не знаеш език пък си все едно глух и ням. Не знаеш в началото хляб от къде да си купиш.
Емиграцията в Канада, не е на принципа на емиграцията в Европа-gastarbeiter, тук идваш да останеш. За да се реализираш(на средно ниво) трябва да си научил месните езици и да си изкарал месна диплома. И това не е трудното. Не случайно един кебекар в началото ни беше казал: "Европейците много трудно свиквате тук." Трудното е да преживееш компромиса, който си направил, да живееш далеч от всичко, което си познавал и обичал, от близките и приятелите. Да свикнеш, че месната действителност не е холивудски филм, както широко се рекламира в България. Да свикнеш, че технологично, архитектурно, интелектуално са много по-изостанали в сравнение с Европа. Да свикнеш, че населението тук се формира от паплач събрана от цял свят, всеки със своята си култура, религия и навици. И ако с всичко това си ОК, в Канада винаги си "Добре дошъл".

pollita написа:Една много голяма подробност са пропуснали всички описващи живота на емигранта. При кого отиваш/идваш? И в много случаи от там се тръгва, особено в момент на криза, както е в момента. Имаш ли рода и приятели тук? Ако имаш, емиграцията ще ти се види далеч по-приятна и лесна. Ще те подслонят, нагостят, ще те насочват и ориентират какво да учиш, къде да търсиш работа и т.н. В сравнение, ако пристигаш на сляпо и не познаваш никой е все едно да се родиш отново. Ако не знаеш език пък си все едно глух и ням. Не знаеш в началото хляб от къде да си купиш.
Емиграцията в Канада, не е на принципа на емиграцията в Европа-gastarbeiter, тук идваш да останеш. За да се реализираш(на средно ниво) трябва да си научил месните езици и да си изкарал месна диплома. И това не е трудното. Не случайно един кебекар в началото ни беше казал: "Европейците много трудно свиквате тук." Трудното е да преживееш компромиса, който си направил, да живееш далеч от всичко, което си познавал и обичал, от близките и приятелите. Да свикнеш, че месната действителност не е холивудски филм, както широко се рекламира в България. Да свикнеш, че технологично, архитектурно, интелектуално са много по-изостанали в сравнение с Европа. Да свикнеш, че населението тук се формира от паплач събрана от цял свят, всеки със своята си култура, религия и навици. И ако с всичко това си ОК, в Канада винаги си "Добре дошъл".

Уау.......
Майна чети и попивай, че после да няма "ама аз нали питах".....

Иначе всичко става на този свят, стига да го искаш и да искаш да го постигнеш САМ, а не някой да го направи вместо теб. Като гледам ника ти предполагам сме набори и ако някой ме пита днес дали бих го направил пак, отговора ще е "ДА". Но моето е въпрос на възпитание предполагам. От 11 годишен ми е повтаряно, че трябва да "избягам", Чичо ми беше "невъзвращенец" от 76-та, братята ми всичките живеят извън България, за мен живот там нямаше и НЯМА и днес. Даже и родителите ми пътуват насам всяка година, вместо ние да си "ходим" натам. Успех.

c200 написа:

horhe75 написа:...В момента сме относително добре устроени по българските стандарти-собствен апартамент в хубав квартал на Варна, приличен автомобил над средния клас, сигурна работа (до колкото в България нещо може да бъде сигурно), аз работя на Летище към транспортен отдел за обслужване на самолети , нещо като канaдаския Class 1, а тя е експерт логистика в голяма спедиторска фирма...

Като чета включилите се, май съм открил друга Америка
Експерт (добър) по логистика и ground crew (ако за това става дума) - и за двете области има работа в голям град (Монреал, Торонто), старт малко под и около средната заплата.. Синичкото може да се получи още през първите 2 години, червеничкото - след третата или четвъртата. Има фактори като езици, адаптивност и т.н., които могат да помогнат или да ви провалят. Който не играе, не пИчели

П.С. Има и пици, коптори, разводи, фалити разбира се. Както казва Чудомир - кой както я нареди.

П.П.С. ..и зима 6 месеца, ostie que c'est long pour rien

Значи ако започнат процедурата веднага, успеят да минат по нея успешно при сегашните срокове на обработка на документите, след това пристигнат и се установят в провинция Квебек, успеят да започнат добра работа в своята област - ще са им нужни в порядъка на 7-8 години, за да стигнат нивото което имат в България.

horhe75 написа:Не говоря за нормалните емигранти с редовни документи и пр. нямам нищо против тях,не съм расист. Говоря за всички които минават с фалшиви документи уж от Сирия и стотиците нелегално преминаващи границата на България с незнайно какви цели и амбиции. Ето ви красноречив пример за какво става въпрос :
http://www.blitz.bg/news/article/366288"

А относно това да ли съм обидил някого, ако има такъв, то моля да приеме моите извинения.

Българските медии, Блиц е добър пример за това, за съжаление доста често изкривяват фактите, преувеличават нещата, не превеждат правилно от оригиналният източник, или в някои случаи просто насаждат страх сред аудиторията си. Като това се отнася не само за бежанската вълна, а по принцип за всичко което отразяват.
Ако те е страх от теризъм, мога да те разбера, но от друга страна не мисля че ще намериш нормална държава на картата, където за съжаление да няма риск от тероризъм, при това в не малко случай отгледан на собствена територия.

pumpy написа:

pollita написа:Една много голяма подробност са пропуснали всички описващи живота на емигранта. При кого отиваш/идваш? И в много случаи от там се тръгва, особено в момент на криза, както е в момента. Имаш ли рода и приятели тук? Ако имаш, емиграцията ще ти се види далеч по-приятна и лесна. Ще те подслонят, нагостят, ще те насочват и ориентират какво да учиш, къде да търсиш работа и т.н. В сравнение, ако пристигаш на сляпо и не познаваш никой е все едно да се родиш отново. Ако не знаеш език пък си все едно глух и ням. Не знаеш в началото хляб от къде да си купиш.
Емиграцията в Канада, не е на принципа на емиграцията в Европа-gastarbeiter, тук идваш да останеш. За да се реализираш(на средно ниво) трябва да си научил месните езици и да си изкарал месна диплома. И това не е трудното. Не случайно един кебекар в началото ни беше казал: "Европейците много трудно свиквате тук." Трудното е да преживееш компромиса, който си направил, да живееш далеч от всичко, което си познавал и обичал, от близките и приятелите. Да свикнеш, че месната действителност не е холивудски филм, както широко се рекламира в България. Да свикнеш, че технологично, архитектурно, интелектуално са много по-изостанали в сравнение с Европа. Да свикнеш, че населението тук се формира от паплач събрана от цял свят, всеки със своята си култура, религия и навици. И ако с всичко това си ОК, в Канада винаги си "Добре дошъл".

Уау.......
Майна чети и попивай, че после да няма "ама аз нали питах".....

Иначе всичко става на този свят, стига да го искаш и да искаш да го постигнеш САМ, а не някой да го направи вместо теб. Като гледам ника ти предполагам сме набори и ако някой ме пита днес дали бих го направил пак, отговора ще е "ДА". Но моето е въпрос на възпитание предполагам. От 11 годишен ми е повтаряно, че трябва да "избягам", Чичо ми беше "невъзвращенец" от 76-та, братята ми всичките живеят извън България, за мен живот там нямаше и НЯМА и днес. Даже и родителите ми пътуват насам всяка година, вместо ние да си "ходим" натам. Успех.

За вас знаем, от време оно одите с куфарите по убавите места на света, ама така стана вече че Канада НЕ е едно от тях !

А човека да чете по внимателно какво е споделила Полита и да си опича акъла !

myhata II написа:

pumpy написа:

pollita написа:Една много голяма подробност са пропуснали всички описващи живота на емигранта. При кого отиваш/идваш? И в много случаи от там се тръгва, особено в момент на криза, както е в момента. Имаш ли рода и приятели тук? Ако имаш, емиграцията ще ти се види далеч по-приятна и лесна. Ще те подслонят, нагостят, ще те насочват и ориентират какво да учиш, къде да търсиш работа и т.н. В сравнение, ако пристигаш на сляпо и не познаваш никой е все едно да се родиш отново. Ако не знаеш език пък си все едно глух и ням. Не знаеш в началото хляб от къде да си купиш.
Емиграцията в Канада, не е на принципа на емиграцията в Европа-gastarbeiter, тук идваш да останеш. За да се реализираш(на средно ниво) трябва да си научил месните езици и да си изкарал месна диплома. И това не е трудното. Не случайно един кебекар в началото ни беше казал: "Европейците много трудно свиквате тук." Трудното е да преживееш компромиса, който си направил, да живееш далеч от всичко, което си познавал и обичал, от близките и приятелите. Да свикнеш, че месната действителност не е холивудски филм, както широко се рекламира в България. Да свикнеш, че технологично, архитектурно, интелектуално са много по-изостанали в сравнение с Европа. Да свикнеш, че населението тук се формира от паплач събрана от цял свят, всеки със своята си култура, религия и навици. И ако с всичко това си ОК, в Канада винаги си "Добре дошъл".

Уау.......
Майна чети и попивай, че после да няма "ама аз нали питах".....

Иначе всичко става на този свят, стига да го искаш и да искаш да го постигнеш САМ, а не някой да го направи вместо теб. Като гледам ника ти предполагам сме набори и ако някой ме пита днес дали бих го направил пак, отговора ще е "ДА". Но моето е въпрос на възпитание предполагам. От 11 годишен ми е повтаряно, че трябва да "избягам", Чичо ми беше "невъзвращенец" от 76-та, братята ми всичките живеят извън България, за мен живот там нямаше и НЯМА и днес. Даже и родителите ми пътуват насам всяка година, вместо ние да си "ходим" натам. Успех.

Така е, говорим за имиграция като постоянно живеене, а не гастербайтери. За езиците-аз съм с английски, жена ми е с френски и английски
Имаме познати в Торонто, не и в Монреал , но това е друга тема.
Мерси за съвета.