BgCanada

sstoykova89 написа:Бекс, по това което казваш ме караш да мисля, че Канада ти дава буквално поле за изява, равен старт с останалите борещи се за работна позиция дори (приблизително казано). Знаеш ли езиците имаш ли малко мисъл...простете ми учудването просто знаете тук нещата не седят по този начин.

Нищо не си разбрала, защото чакаш да ти кажат колко розови са нещата, а те не са

Не, чакам да ми кажат че не е нужно да имам връзки за да си намеря работа. Че не ми е нужно да имам роднини, приятели, които да ме подкрепят там. Защото ги нямам тези неща и искам да знам дали има шанс без тях, ако дам нужното да се преселя. Не съм малоумна, а обезверена. Съжалявам, ако съм те подразнила с прилива си на ентусиазъм.

sstoykova89 написа:Не, чакам да ми кажат че не е нужно да имам връзки за да си намеря работа. Че не ми е нужно да имам роднини, приятели, които да ме подкрепят там. Защото ги нямам тези неща и искам да знам дали има шанс без тях, ако дам нужното да се преселя. Не съм малоумна, а обезверена. Съжалявам, ако съм те подразнила с прилива си на ентусиазъм.

Връзки трябват навсякъде! Контакти още повече! Без мама и тате, приятели и познати ще е трудно, особено ако си свикнала на такъв начин на живот. Колкото по-привързан е човек към средата си, толкова му е по-трудно навън. Носталгия и прочие.
Най-трудно се влиза на пазара на труда първия път - от гледна точка на местните работодатели ние сме непознати, недоказали се индивиди. Номера с дайте ми тест и ще видите колко знам не върви, защото дори на интервю няма да те повикат. Ако ли пък те извикат ще е за да отчетат дейност.
В крайна сметка с повечко оптимизъм и ентусиазъм, подплатени с добри качества, много добро ниво на езика (езиците) нещата се получават. Попадаш на работодател, който те харесва и започваш работа. Оттам вече е по-лесно.
Подготви се за план Б - минаване през университет. Не е лошо, защото ти осигурява контакти, подобряване на нивото на езика и знания. Освен това може да получаваш стипендия и/или заем, който да ти покриват минималните месечни разходи.

Накратко - уесно нема! Запаси се с огромно търпение, ентусиазъм и оптимизъм и нещата ще се получат!

Не искам това да се превърне в тема за връзките, но наскоро чух по радиото нов термин/евфемизъм: социален капитал. Говореха за имигрантите в Канада и как те намяли такъв. Мисля, че споменаха и думата нетуъркинг.

Сещам се как преди години фирмата отвори поредния обект в отдалечен град и президентът назначи за управител едно доказано глуповато момче. В обект за няколко милиона, с 60 човека персонал. Когато изразих недоумението си в личен разговор ми каза: "Знам че Х е тъп, но работи за нас от 10 години и нито веднъж не ме е предал. Като не е сигурен в нещо, ще пита."

Така, че връзките никъде не са за подценяване.

Не виждам как тази история е релевантна. Доказва само едно, че понякога никакви връзки не помагат ако българина реши че е много хитър и може и вълка да е сит и агнето цяло, а накрая се оказва на улицата.
Твоя шеф е бил много дипломатичен с теб. Първо въпросът ти е много нетактичен, после над отговора му можеш да помислиш доста. Няма човек с 60 подчинени, доказано тъп според твоята преценка, който да няма достатъчно качества за да върши тази работа . Може би е разбрал какви са те и едно от тях е че няма нужда да изпъква в очите на слепите ...

Най правилния избор според мен за теб девойко ако си 89 набор по ника ти ,значи си на 23,ми то живота е пред теб,не е за теб Канада да идваш самичка,и тука не е много за млади хора,поживей си като хората в Бя ,създай си семейство и кандидатсвайте по процедурата
Успех

Викаш да се закачи за някой, дето ще може да мине пpез цедката, а мух?

... и като стане на 30+ със семейство и деца дали все още ще има амбициите и възможностите на 20+ и тогава колко време ще е нужно за да стигне добро ниво в Канада? Очевидно прибързаните и недообмислени неща водят често до разочарования, но ако човека се чувства вече узрял за нещото, хваща се и го прави вместо цял живот да съжалява, че дори не е опитал.

Ако пък дойде на 30+ с мъж от българско и 'земе на място да открие, че тука се намират и мъже дето на тая възраст ходят на фитнес, жална му майка на съпруга, и айдееее, уйде семейството... Не че нещо де, и тия филми сме ги гледали, както стана въпрос в една друга полулярна тема

sstoykova89 написа:Не, чакам да ми кажат че не е нужно да имам връзки за да си намеря работа. Че не ми е нужно да имам роднини, приятели, които да ме подкрепят там. Защото ги нямам тези неща и искам да знам дали има шанс без тях, ако дам нужното да се преселя. Не съм малоумна, а обезверена. Съжалявам, ако съм те подразнила с прилива си на ентусиазъм.

Ами (според моя опит) разликата между България и Канада по отношение на връзките при наемане на работа е, че в България на тях се гледа с лошо око, докато в Канада се приемат за нещо нормално. Сега, има много теоретици, които твърдят, че канадските "връзки" са едни по-други връзки, били им викали "контакти" и.т.н.
Термина "Социален капитал" още не бях чувал

Факт е обаче, че хиляди и в България и в Канада си намират работа и без връзки

myhata II написа:Най правилния избор според мен за теб девойко ако си 89 набор по ника ти ,значи си на 23,ми то живота е пред теб,не е за теб Канада да идваш самичка,и тука не е много за млади хора,поживей си като хората в Бя ,създай си семейство и кандидатсвайте по процедурата
Успех

Toчно сега е момента.. докато е млада.. Колкото по-млад емигрираш толкова по-добре. А ако пък и зглежда като средно-статистическа българка ще се наредят младите канадци на опашка и въобще няма да и е скучно..

becks, и аз се смях с глас като чух това.

Като се замисля, връзките в смисъла, който се влагаше в термина по комунистическо време и който му придава окраска и до днес, в Канада се приема негативно. Мисля, че по-точен превод на нашенското връзки е "nepotism". И не е съвпадение, че тук се споменава най-често в контекста на държавни и/или профсъюзни позиции, където един некадърник има по-голям шанс да оцелее, а и този който му е издействал работното място не е чак толкова загрижен за репутацията си поради простата причина, че е почти невъзможно да го уволнят.

Иван е 100% прав, че е много по-добре човек да дойде тук колкото се може по-млад.

sstoykova89 написа:Не, чакам да ми кажат че не е нужно да имам връзки за да си намеря работа. Че не ми е нужно да имам роднини, приятели, които да ме подкрепят там. Защото ги нямам тези неща и искам да знам дали има шанс без тях, ако дам нужното да се преселя. Не съм малоумна, а обезверена. Съжалявам, ако съм те подразнила с прилива си на ентусиазъм.

Маце,слушаи какво че ти пее радиото и ги заеби повечето сьветници тука .Пьрво за да си емигрант требе да си требе да си авантюрист ,и после езици и квалификации и специализации.Искащш ли нещо да постигнеш или го правиш или не ,и не ти требе да питаш тука ,кажете ми дали ще стане или не ,сигурно нема ,следваш целта си .На 22 години хич не си нужна на тая дьржава ,погледни критериите за имиграция ,наи много точки дават за около 30 години .Защо?Тук искат хора с образование и Реален опит ,и после тука да учат .Аз кандидатствах на 31 години и взех максималните точки за вьзраст ,опит и образование .Та накратко ,седни си на прашките ,стьпи си на маратонките и джиткаи това което можеш,учи си езиците ,образоваи се и се опитаи да доидеш по млада на емиграция .И всичко зависи от теб ,като си зачетеш заповед #227 нема какво да те спре да си реализираш мечтите .Наи -правилен избор няма ,има по-малко грешен .
Ма не ми се врьзваи много на писанията ,аз сьм човек с интелигентност доста под средната .