Логото-символ на България, което беше избрано през 2004 г., тихомълком е отхвърлено и се търси нов символ. Някои възразяват за розата, защото погрешно мислят, че е донесена от другаде по българските земи. Но се оказва, че още преди 25 века тук е имало рози
Марто и преди китайците бе
Ето за чио Марто и сие
Plovdiv Thrace Plovdiv Province, Bulgaria 3000[28] - 4000 BC[29][30]
Chania Crete Crete, Greece c. 1400 BC
Luoyang (as Zhenxun, Xibo) Xia Dynasty Henan, China ca. 2070 BC
2600 години в страни еееее ич ви няма
Долината на розите! Двете съседни полета, известни с това име, заслужено са си завоювали световната слава със своите розови насаждения. Маслодайната роза, розовото масло отдавна са се превърнали в символ на нашата родина.
Розата е гордостта и славата на България. Благодарение на нея нашата страна е наричана от чужденците “розова градина”, “страна на розите”.
Неслучайно наричат розата “царица на цветята”. Тя винаги е удивлявала хората със своята красота и нежен аромат. Древните гърци вярвали, че розовият храст е поникнал от морската пяна, в която се е родила богинята на красотата и любовта – Афродита.
Розата е позната още от древността. Нейни изображения са намерени още в древен Вавилон (където розата е била свещено цвете). Тя е била известна и на евреите. За розата говори Омир, а Херодот разказва за ароматните рози в градините на древна Македония.
Ботаниката изучава около 7000 вида рози, от които само 200 са маслодайни. Но “царица на розата” у нас и по целия свят си остава казанлъшката маслодайна роза. В ботаниката тя е известна с името “роза дамасцена”.
Кога, откъде и по какъв начин е пренесен розовият храст в България – не е известно. Константин Иречек предполага, че това е станало по време на турското робство, може би в началото на ХVІІІ век. Отначало розата украсявала само разкошните градини на турските бейове. Постепенно започнала да прониква и в градините на българите, които отначало я отглеждали като декоративно цвете. След това била пренесена на полето.
Тези, които са отглеждали розовите насаждения, са били и първите производители на ароматното розово масло. Те работели с примитивни съоръжения – за дестилация се е използвал неголям котел – “аламбик”. С течение на времето технологиите за приготвянето на розово масло се усъвършенствали, и в края на ХІХ век се появили първите съвременни розоварни. Тогава и тръгнала по света славата на българското розово масло, което се отличавало със стабилност и повишени ароматни качества.
В миналото розата-дамасцена се е отглеждала само в Казанлъшката котловина, където са благоприятни почвените и климатични условия. Балканът като че ли пази цъфтящите поля – могъщ, строг, вечен. Срещу него се е сгушила Средна гора – тиха, нежна и срамежлива, покрита със синия воал на леката утринна омара...
Казанлъшката роза се култивира в много страни: Гърция, Кипър и Калифорния. За промишлени цели се отглежда в Индия, Иран, Турция, Мароко, Франция, Германия. Но никъде другаде тя не дава толкова скъпоценно масло, както в Долината на розите.
Маслодайната роза е многогодишен храст, който би могъл да се отглежда на едно място в течение на 20 – 40 години. Цъфтежът на розата започва в средата на май и продължава до средата на юни. Хиляди цветчета трябва да се преработят, за да се получи една – единствена капка масло. Розовото масло е течното злато на нашата родина. От три тона червен или шест тона бял цвят се получава около 1 литър ароматна течност. А колко труд, грижи и внимание са нужни за отглеждането на розата! Затова килограм българско розово масло струва два и половина пъти по – скъпо от килограм чисто злато. Събирането на розите се осъществява сутрин рано – от 5 до 9 часа, когато розата е покрита с роса, защото влажният цвят съдържа повече масло.
Маслото от венчелистчетата на розата се извлича в специални апарати – дестилатори – посредством бавно преминаваща през тях водна пара. Парата увлича след себе си ефирното масло, преминава в охладител и се утаява под формата на маслени капки върху водна повърхност, като тези капки впоследствие се събират. С помощта на специални лъжици с дълги дръжки маслото се прелива в стъклени съдове и се съхранява в тъмно помещение.
Маслодайната роза намира своето приложение в парфюмерията и медицинската промишленост. Маслото се използва не само като козметично средство, но и при лечение на заболявания на очите, главоболие, язва, туберкулоза и др. Венчелистчетата на розата имат слабително действие. Розолечението се прилага и в стоматологията
Тогава китайците са събирали ориза по полетата
