BgCanada

Жени, бихте ли ми посочили източници, за да прочета нещо за това златно правило, защото при все че съм учила години наред педагогика, а след това и психология за пръв път чувам за него.Отчитам го за сериозен пропуск.

Лично аз смятам, че тръгвайки на училище децата НЕ спират да играят и тяхното детсво не се изпълва с грижи и работа.Те просто започват да задоволяват естествения си стремеж към знания по един по-различен начин и едновременно с това усвоятват редица умения и навици, така необходими за живота им като зрели хора.

mimolin написа:Жени, бихте ли ми посочили източници.

Нямам такива под ръка и не бих могла да ги цитирам точно, но всеки психолог, който не обслужва интересите на частните училища в БГ, които бързат да набутат децата в първи клас още от 5 годишни, ако може, за да им вземет парите, би посъветвал същото, което гласи златното правило!

И аз в никакъв случай не смятам, че тръгвайки на училище по-рано детството се изпълва с грижи и работа, а само, че се съкращава!

Матернел се равнява повече на българското предучилищна градина отколкото на същински първи клас. По време на матернел децата придобиват навиците на ученици и отвикват плавно от от детската градина.
Споделям мнението на учителката, която е казала че не е добра идея детето да бъде оставено за доузряване. Защото точно такава е функцията на матернелите.

Жени, какво имате предвид с това, че детството се съкращава?Нима детството спира в мига, в който детето стъпи в училище, а след това продължава извън него?

За мен по-важно е не толкова на каква възраст ще тръгне детето на училище, колкото създаването у него на една положителна нагласа към това, което му предстои там.Разбира се това е мое мнение и никого не ангажирам с него!

Ще се радвам много ако се включат психолози, които не обслужват интересите на частни училища в България.Същите бих помолила и за източници, в които се говори за това пусто златно правило.

mimolin написа:Жени, какво имате предвид с това, че детството се съкращава?Нима детството спира в мига, в който детето стъпи в училище, а след това продължава извън него?

mimolin, Детството не спира в мига, в който детето стъпи в училище, но то влиза в живота с 1 година по-рано от връстниците си! Липсва ми красноречие, за да го обясня по-ясно, съжалявам!

Златните правила във всяка наука са известни на съответните професионалисти и науката не се намира в интернет със сигурност. На изуст не знам източниците, които съм изчела през последните 10ина години и отново казвам, че не мога да ги цитирам!

Щом сте в тези среди потърсете и прочетете повече за метаезиковото развите при детето. Има и много разработки на тема училищна готовност, има дори петиция против ранното тръгване на училище в БГ и т.н.

Информация по тази тема има в книга, на която аз самата съм автор и се намира в Националната Библиотека "Св.Св. Кирил и Методий":
Играта и развитието на детската реч, Женя Попова, 2004г.
В нея се разглеждат понятия като език, реч - устна и писмена, умения за смятане, фина моторика и т.н., които са в пряка връзка с училищната готовност и са дадени аргументи за препоръчителната възраст, на която децата трябва да тръгнат на училище в БГ. Тоза означава не дали те са готови да усвояват учебния материал, а дали са готови за режима и изискванията, които училището поставя пред едно дете.

Да, напълно съм съгласна, че началното оброзание в Канада няма нищо общо с това в БГ, където децата са изключително натоварени, но все пак едно ранно тръгване на училище означава и ранно влизане в живота в истинския смисъл на думата.

В зависимост от приоритетите на семейството и понеже хората сме различни, родителят е този, който знае кое е най-доброто за неговото дете! Твърдо вярвам в това!

Детсвото е най-слънчевото прозорче към света! Нека децата да имат възможност да гледат през него по-дълго!

Жени, за едно нещо със сигурност ще се съглася с вас, а именно това, че хората сме различни.Уважавам правото ви на мнение, макар че моето е коренно различно.Аз вярвам, че родителите наистина искат най-доброто за децата си, но за съжаление не винаги знаят кое е то.Именно за това има и специалисти.

mimolin написа:Именно за това има и специалисти.

Бих добавила към това само, че самите специалисти доста често са на коренно противоположни мнения и едва ли това помага на родителите да вземат правилното решение. Та затова моят съвет към родителите винаги е бил да се всушват в интуицията си и също им желая никога да не бъркат!

ave написа:Към Yahoo
"Не забравяйте, че детето ви може да не се окаже такъв кариерист като вас"
Търся мнения по въпроса, а не коментари и квалификации към мен

Е не стана ли ясно какво е моето мнение по въпроса ?

За какво друго да бързат мама и тати да го пратят на училище ако не за да се изучи по-бързо и да започва да прави кариера и много повече пари от тези след него ? Надбягване ... Това е моето мнение по въпроса.

И аз съм тръгнал рано рано на училище, btw

Яху, явно теб за това са те пратили по рано, но не винаги е така.
Първо може самото дете да иска, второ може да му е по забавно на училище отколкото в детската градина, може да е достатъчно зряло и да не иска да се занимава с бебета. Правенето на пари и кариерата нямат нищо общо.
Реално не става дума детето да тръгне една година по рано, а 1-2 месеца. Едно дете родено януари - февруари 2002 е само с месец -два по малко от дете родено декември 2001. То си тръгва на училище с връстниците си.

Много съм съгласна с Жени, не съм специалист, само неука родителка . Една година има значение, когато са още едноцифрено число. Аз си останах с набора и бях много щастлива от това .
Няма начин да знаеш дали детето ти е работохолик и умира да се учи и доказва или просто е любознателно и обича похвалите, но предпочита да си поиграе още малко преди да има структурирана програма и задължения и отговорности. Едната социализация става и в предучилищна група . Не разбирам защо трябва да ги бутаме в съревнованието живот с една точка мунус още от самото начало.
Според мен старта трябва да не е догонване, а един триумф на достатъчно развитото и уверено дете. Оттам нататък, каквото само си постигне .

И аз споделям горното мнение. На детето ще му се сабере много: прескача матернел, т.е. не е изградило училищни навици и се бори и с вазрастта. Децата тук тръгват в 1-ви клас ако са навършили 6 години преди 30 септември, значи в класа може да има и деца с 1 година по-големи от него.
Матернел е по-скоро да адаптира децата с училищния режим и е плавен преход към 1-ви клас. Аз съм в системата и имам преки наблюдения.
Моят син прескочи матернел, така се стекоха обстоятелствата, точно тогава дойдохме в Канада, но си тръгна със съучениците си.
Все пак последното решение си е ваше и знайте, че училищната комисия трябва да го уважи.
Успех.

Да споделя лично за мен: тръгнала съм 6-годишна на училище, мразех детската градина и нямах търпение да тръгна на училище. Можех и да чета, и да пиша още в детската градина. Не съжалявам изобщо, че родителите ми са ме пратили по- рано.

Моята дъщеря навърши 5 години през ноември и ще тръгне в матернел тази година на 5 год. и 10 мес. Тя също е готова за училище, но обожава детската градина. Аз лично смятам, че щом са решили, че децата родени след 01.10. тръгват на училище със следващия набор, значи има защо и реших да я оставя и да не я подлагам на разни тестове и други такива. Цял живот е пред нея, има да учиии. А това време само на игра няма да се върне никога.

S@sel4e написа:... Можех и да чета, и да пиша още в детската градина....

Амбициозни родители ...

А аз можех уравнения с едно неизвестно да решавам на 5 години. Без майтап.

Yahoo! написа:

S@sel4e написа:... Можех и да чета, и да пиша още в детската градина....

Амбициозни родители ...

А аз можех уравнения с едно неизвестно да решавам на 5 години. Без майтап.

Аз можех да чета и да пиша в детската градина, без никой да се е занимавал с мен. Никой не помни как точно съм се научила, но е факт. Уравнения не си спомням да съм решавала, обаче това нищо не значи. Мразех детската градина, още повече мразех началното училище. Беше ми зверски скучно, материала си го научавах за месеци напред ей-така, щото ми беше скучно.

Врънках майка ми за уроци по пиано, но ми отказаха, щото нямало къде да се събере пиано в апартамента. И по-добре, щото по-късно открих, че съм музикален инвалид. Пестях си парите за купони, за да си плащам уроците по английски. Баща ми разбра за тях като бях втора година вече. Абе какво да разправям - някои деца самички си се тикат, даже въпреки родителите понякога.