BgCanada

Lub0 написа:Колкото по-късно, толкова по-добре според мен

май според Спок е около три години, дотогава детето най-много иска майка си, след това вече има нужда от себеподобни. Нашия педиатър в Монтреал каза че неговите деца пък изобщо не са ходили на ДеГе, имали си "нани". Ама не мисля, че в нашия емигрантски случай това е препоръчително, щот все пак детето трябва език (езици) да научи. То и излиза малко изкривяване като "мерене на ***" - ако можеш да си го позволиш финансово, държиш си детето при теб докато дойде време за училише, а ако трябва да се връщаш "на обекта" - "фърляш го" на детска градина на шестия месец.

Иначе на конкретния въпрос - и аз съм чувал подобни истории и май може да се приеме че това е общия случай - детето дошло от БГ реве та се къса в началото като тръгне на квебекската ДГ, а после не можеш да го отлепиш от там.

Не е само за квебешките ДГ и не е само за имигрантите. Нашите тръгваха на ДГ, когато бяха на около 3г. Раждани тук с бегли познания по английски и също толкова бегли по български.

По-голямото ревеше много около седмица (много тъжно да го слушаш как плаче докато се отдалечаваш по коридора). По-малкото май нямаше такива проблеми. От друга страна най-голямото реване, което съм чувал беше на дете в групана на малкия ни син, което си беше русичко, англосаксонско херувимче. Поне два месеца плачеше всяка сутрин.

Така че зависи най-вече от детето.

Проблемът е, че нашия син ходеше на ясла в България около шест месеца, от които първите 3 почти всяка сутрин ревеше. Тъкмо свикна и ни е дойдохме тук и всичко започва от начало. достатъчно добре говори български за да ми композира изречението: " не искам да ме оставяте тук, защото няма да дойдете да ме вземете!"

NaviD,

много добре те разбирам!
Това което ми хрумва, е да го събирате да играе с други БГ деца. Мисля, че това ще му помогне да усети, че света в който го разбират, не е безвъзвратно изчезнал.
Нашият звяр е по-голям (5г.), но може да организираме нещо - на ЛС.

Всичко най

НавиД, това просто си е огромен стрес за детето - току що е загубил целия си свят, баба, дядо, дом, всичко е супер чуждо и неразбираемо. Защо не изчакахте с даването на градина, виждам, че сте пристигнали само преди 2-3 седмици Естествено, че ще си мисли, че ще го "забравите" в детската градина. И аз съм я чувала тази теза, че тъкмо е свикнал да ходи на градина, ако го задържим в къщи ще отвикне и после всичко пак наново. Мисля, че трябва да му дадете време първо да се адаптира към околната среда, да свикне с мисълта, че живее тук, а после да се адаптира в градината.

И аз мисля че много промени за кратко време им идва много на малките човечета. Може би е по-добре първо да пусне малко корени тук, да види че както са тръгнали нещата, поне в основните неща - мама и татко и отношенията му към него, няма да има промени. Защото както е тръгнало всичко в живота му да се променя, детето явно се страхува че и това може да загуби. Успех Нави!

Да, krimon и survivor сигурно са прави, че бързо тръгна на градина, но знаете как се намира място в сравнително близка и не много миризлива градина ( защото и такава посетихме ) и мисля, че нямахме особен избор. Освен това майката на детето не е в много по-добро състояние, но поне не плаче и не иска мама, а сигурно само ме псува на ум, че я доведох тук.
Другото интересно наблюдение, че на кварталните детски площадки детето се опитва да контактува с деца, но не успява и се самоизолира почти веднага и иска да се прибираме вкъщи.
За съжаление претегляйки плюсовете и минусите при решението да дойдем тук детето остана на заден план - голяма грешка. Тези които ще идват насам да не подценяват този момент.

Нави, мисля че трябва да си дадете повече време - и на себе си, и най-вече за да прецените плюсовете и минусите за детето. Вие сте тук от съвсем скоро, едва ли сте много добре ориентирани кои са хубавите градини в квартала и със сигурност не сте имали време да чакате за най-хубавите и същевременно на ниски цени, но мисля че ако си имате мама вкъщи, чакането за една по-добра градина (и пак на минималната цена) като Centre de la petite enfance би могло да се съчетае с периода на адаптация на детето.

Съвсем естествено, че ако майката не се чувства добре, тя предава директно настроението и мислите си на детето си, или по-точно то ги попива и възпроизвежда. Дръжте се заедно в началото, преодолявайте заедно ежедневието и останете позитивно настроени. Ако гледате в черно - ще виждате в черно, ако имате надежди и планове, всичко ще се нареди. Всички плащаме някаква "имигрантска цена" - дали си заслужава никой не може да ви каже. :nenam: Детето най-лесно ще се адаптира, но това как ще вижда света около себе си зависи от гледната точка на родителите му.

Здравейте на всички родители-много интересна тема.
Ние сме още в БГ,но ни предстои да идваме в Монтреал и винаги съм си мислела за този проблем с ДГ.Знам че и нас ни чака това.Колко време според вас трябва да се изчака за да дадем детето /тя е на 3,5г/ на ДГ в Монтреал/не е ходила в БГ на ясли или градина/.Искам да имам време за да се адаптира,но същевременно трябва да почваме курсове по френски.Можем ли да отложим курса на единият родител за 3-4 месеца-например само единият родител да почне курса,а другият по-късно.Благодаря на всички предварително.
Лек и спорен ден.

И мен много ме интересува тази тема , защото трябва да се мисли от рано

Няма какво да му мислите точно по въпроса за курсовете по френски - само в идеалния случай може да ги започнете на 3-4 месец. По-често ви викат за тях след 6 до 9 месеца. И в този случай аз не виждам никаква причина да се оставя малко дете на градина за 7 долара на ден, за да ходи някой от родителите на каква да е работа. Ако си намери хубава работа, тогава може и да е "оправдан" стреса за детето, но всичко е индивидуално - някой са по-чувствителни, други по-адаптивни. Рецепти няма!