koburgotski, nay-veroyatnoBulgaria v EU prez kriv makaron !!
hi
kak kakvo e imal predvid - ami Saks koburgotski, nay-veroyatno
koburgotski, nay-veroyatno
Zdravei camedia
kakvo imash predvid s tazi shopska prostotia ???
Na tebe dobre li ti e kato gledash kak te lajat i nikoi nehae za nishto !!?
Vednaga shte ti dam 1 primer :
Za Dynava ,prelia priatel i kakvo stana ??
Horata ot germania oshte predi sedmica ni predyprediha che se ochakva VALNA i kakvo se napravi ???
NISHTOOOOOOOOOOO
polovinata Vidin e pod vodata i dnes po TV davat Parvanov na poseshtenie v bedstvashtite raioni !
Az pitam tozi chovek i drygaria Stanishev kade bliaha predi sedmica da vzemat merki a ??
Znachi na nikoi ne my pyka i kak az da si mislia, che kato vleznem v EU \ako vleznem de\ shte se promeni neshto ??
Ama ti nali si optimist i shte chakash oshte 16 g
)))
kakvo imash predvid s tazi shopska prostotia ???
Na tebe dobre li ti e kato gledash kak te lajat i nikoi nehae za nishto !!?
Vednaga shte ti dam 1 primer :
Za Dynava ,prelia priatel i kakvo stana ??
Horata ot germania oshte predi sedmica ni predyprediha che se ochakva VALNA i kakvo se napravi ???
NISHTOOOOOOOOOOO
polovinata Vidin e pod vodata i dnes po TV davat Parvanov na poseshtenie v bedstvashtite raioni !
Az pitam tozi chovek i drygaria Stanishev kade bliaha predi sedmica da vzemat merki a ??
Znachi na nikoi ne my pyka i kak az da si mislia, che kato vleznem v EU \ako vleznem de\ shte se promeni neshto ??
Ama ti nali si optimist i shte chakash oshte 16 g
)))Na edna vrata pishelo ''Ne razbivai, ne vlizai ,niama nishto za kradene '' a ot doly pishelo
'' nie sme dlajni da proverim '' !!!
Cherna Kosmata Raka se e spysnala nad foryma
'' nie sme dlajni da proverim '' !!!
Cherna Kosmata Raka se e spysnala nad foryma
tova sa anglia i u.s.a polsha.gartsia rusia turtsia germania -dalag e spisaka taka she 1 jan. 2007 ne samo che e nalogitelno politicheski za goreposochenite no i drug variant niamaMrGeek написа:Когато си отговорите смислено на въпроса "Кой има интерес от влизането на България в ЕС?", тогава ще разберете и кога ще се случи това. Наздраве!
Отговор: На кукуво лято.
-
MrGeek
- Путлер Капут
- Мнения: 16527
- Регистриран на: Вто Мар 01, 2005 4:20 am
- Местоположение: The Red Square
Мухахахахахахаха, абе пол, я сега малко по-спокойно обясни на простосмъртните какви са интересите на посочените в този шарен списък държави спрямо влизането на България в ЕС. Обясни също така защо присъства САЩ, а Канада отсъства.pol написа: tova sa anglia i u.s.a polsha.gartsia rusia turtsia germania -dalag e spisaka taka she 1 jan. 2007 ne samo che e nalogitelno politicheski za goreposochenite no i drug variant niama
eu
za kakvo se gotviat usa i nali triabva da go zadargat.moga da ti otgovoria za vsichki po otdelno no tuk ne e miasto za politika.avstria sashto ot gizneno vagno znachenie e za neya gasta ot sr. istok chrez turtsia direktno da vliza v EU, A NE PARVO prez BG.da otiva pri avstrietsa,koito e zavisim na 100% ot vnos .pznai ot kade i dali mu mn.gusto i t.n
Швейцарският вестник "Нойе цюрхер цайтунг" информира за последните критики на Оли Рен и за предстоящото публикуване на мониторинговия доклад на Европейската комисия за България и Румъния. Срокът, поставен от Оли Рен за подобряване на съдебната система в България, може да се изтълкува и като намек, че София ще бъде отложена с една година, пише вестникът, защото как ли за броени седмици може да се проведе основна реформа, отлагана толкова години.
По нататък в статията се казва: "В края на миналата година България все още изглеждаше с няколко дължини по-напред от съседна Румъния в надпреварата към евросъюза. После обаче дойдоха сензационните и неразкрити досега поръчкови убийства в средите на организираната престъпност, които нанесоха тежки вреди на имиджа на страната.
Солидният и впечатляващ стопански ръст на България от последните години остана в сянка, а в цяла Европа се надигнаха гласове, изразяващи, макар и предпазливо, онова, което някои граждани на евросъюза тайно си мислят:
балкански престъпници в собствения ни дом - не, благодарим.
За двете черноморски страни често се говори заедно заради общата дата за приемане. Инак обаче тях не ги свързва почти нищо. Вярно, Букурещ е само на 60 километра от границата с България, но между двете страни все още има един-единствен мост над Дунава, построен през 1954 година под знака на съветската дружба между народите. Проектът за втори мост, лансиран след края на комунизма, досега тъй и не потръгна.
Хората на двата бряга на Дунава в мнозинството си са православни християни, но и това не ги сближава. Осемте милиона българи и двадесет и двата милиона румънци са разделени не от непреработените спомени от миналите войни, а най-вече от взаимното си безразличие. Когато български и румънски чиновници или политици се срещат в контекста на еврочленството, те преодоляват празнината между романския и славянския език чрез английски.
Скъсването със социалистическата власт протече по твърде различен начин в двете страни, в България - радикално, в Румъния - доста предпазливо. Това е и основната причина за различните трудности, които имат двете страни в борбата си за правова държава.
В България след свалянето на последното комунистическо правителство на Тодор Живков бяха осъдени негови местни сподвижници, последва и основно прочистване на целия апарат.
Този процес взе много жертви в редиците на полицията, тайните служби и администрацията. Обаче тези често пъти добре обучени и амбициозни поддръжници на предишната система не изчезнаха просто така от сцената, те организираха свои собствени мрежи в онези браншове, които обещаваха бързи печалби. Нелегалността не ги тревожеше особено, защото те се чувстваха жертви на неправомерните интриги на новата политическа класа. Тези
нови бизнесмени за кратко време натрупаха богатства и започнаха да си купуват безнаказаност от правосъдието.
След като евросъюзът постави изискването си за правова държава на първо място, този наложил се вече ред се разклати. В такъв смисъл серията убийства е израз на борбата за разпределянето на все по-стесняващия се пазар".
По-нататък в статията в "Нойе цюрихер цайтунг" става дума за проблемите на правовата държава в Румъния, за наследството на "Секуритате", досиетата и за надеждата на румънците, че страната им ще стане икономически мотор на Югоизточна Европа.
Връщайки се към България, авторът пише: "Шеметното политическо издигане на бившия цар Симеон Сакскобургготски преди пет години стабилизира в центъра една нова политическа сила. Така се тури край на продължилата едно десетилетие самоунищожителна борба между леви и десни. Вътре в управляващата в момента коалиция от социалисти, Националното движение Симеон Втори и партията на етническите турци има търкания, но те се вписват в средната европейска норма.
За разлика от Румъния България има добри шансове да влезе в Европейския съюз с ясно структурирана партийна система.
Винаги са възможни обаче и неприятни изненади.
Населението на България плати висока цена за наложения му икономически преход. Преди смяната на системата българската икономика беше много по-свързана със Съветския съюз, отколкото румънската, ето защо сривът в началото на 90-те години предизвика и огромно обедняване в цялата страна.
Вярно, че през миналата година безработицата за пръв път беше свалена до 10 процента, но от две години насам заплатите се задържат на рекордно ниско равнище и хората са огорчени, защото не виждат плодовете на свободния пазар.
На последните избори политическа изгода от това извлякоха дяснорадикални сили, които успяха да канализират масовото негодувание и да го насочат срещу ромите и турците".
В края на статията "Нойе цюрхер цайтунг" дава оптимистична прогноза
за двете страни. Някои европейци трудно привикват с мисълта, че навярно само след 8 месеца източната част на Балканите ще бъде равнопоставена с тях в юридически смисъл.
Тези страхове обаче скоро ще се изпарят. Независимо от всички отрицателни публикации, в столиците на България и Румъния престъпността е по-ниска, отколкото в други европейски метрополии. Неоснователни са и страховете, че на европейския трудов пазар ще нахлуят някакви балкански орди.
По нататък в статията се казва: "В края на миналата година България все още изглеждаше с няколко дължини по-напред от съседна Румъния в надпреварата към евросъюза. После обаче дойдоха сензационните и неразкрити досега поръчкови убийства в средите на организираната престъпност, които нанесоха тежки вреди на имиджа на страната.
Солидният и впечатляващ стопански ръст на България от последните години остана в сянка, а в цяла Европа се надигнаха гласове, изразяващи, макар и предпазливо, онова, което някои граждани на евросъюза тайно си мислят:
балкански престъпници в собствения ни дом - не, благодарим.
За двете черноморски страни често се говори заедно заради общата дата за приемане. Инак обаче тях не ги свързва почти нищо. Вярно, Букурещ е само на 60 километра от границата с България, но между двете страни все още има един-единствен мост над Дунава, построен през 1954 година под знака на съветската дружба между народите. Проектът за втори мост, лансиран след края на комунизма, досега тъй и не потръгна.
Хората на двата бряга на Дунава в мнозинството си са православни християни, но и това не ги сближава. Осемте милиона българи и двадесет и двата милиона румънци са разделени не от непреработените спомени от миналите войни, а най-вече от взаимното си безразличие. Когато български и румънски чиновници или политици се срещат в контекста на еврочленството, те преодоляват празнината между романския и славянския език чрез английски.
Скъсването със социалистическата власт протече по твърде различен начин в двете страни, в България - радикално, в Румъния - доста предпазливо. Това е и основната причина за различните трудности, които имат двете страни в борбата си за правова държава.
В България след свалянето на последното комунистическо правителство на Тодор Живков бяха осъдени негови местни сподвижници, последва и основно прочистване на целия апарат.
Този процес взе много жертви в редиците на полицията, тайните служби и администрацията. Обаче тези често пъти добре обучени и амбициозни поддръжници на предишната система не изчезнаха просто така от сцената, те организираха свои собствени мрежи в онези браншове, които обещаваха бързи печалби. Нелегалността не ги тревожеше особено, защото те се чувстваха жертви на неправомерните интриги на новата политическа класа. Тези
нови бизнесмени за кратко време натрупаха богатства и започнаха да си купуват безнаказаност от правосъдието.
След като евросъюзът постави изискването си за правова държава на първо място, този наложил се вече ред се разклати. В такъв смисъл серията убийства е израз на борбата за разпределянето на все по-стесняващия се пазар".
По-нататък в статията в "Нойе цюрихер цайтунг" става дума за проблемите на правовата държава в Румъния, за наследството на "Секуритате", досиетата и за надеждата на румънците, че страната им ще стане икономически мотор на Югоизточна Европа.
Връщайки се към България, авторът пише: "Шеметното политическо издигане на бившия цар Симеон Сакскобургготски преди пет години стабилизира в центъра една нова политическа сила. Така се тури край на продължилата едно десетилетие самоунищожителна борба между леви и десни. Вътре в управляващата в момента коалиция от социалисти, Националното движение Симеон Втори и партията на етническите турци има търкания, но те се вписват в средната европейска норма.
За разлика от Румъния България има добри шансове да влезе в Европейския съюз с ясно структурирана партийна система.
Винаги са възможни обаче и неприятни изненади.
Населението на България плати висока цена за наложения му икономически преход. Преди смяната на системата българската икономика беше много по-свързана със Съветския съюз, отколкото румънската, ето защо сривът в началото на 90-те години предизвика и огромно обедняване в цялата страна.
Вярно, че през миналата година безработицата за пръв път беше свалена до 10 процента, но от две години насам заплатите се задържат на рекордно ниско равнище и хората са огорчени, защото не виждат плодовете на свободния пазар.
На последните избори политическа изгода от това извлякоха дяснорадикални сили, които успяха да канализират масовото негодувание и да го насочат срещу ромите и турците".
В края на статията "Нойе цюрхер цайтунг" дава оптимистична прогноза
за двете страни. Някои европейци трудно привикват с мисълта, че навярно само след 8 месеца източната част на Балканите ще бъде равнопоставена с тях в юридически смисъл.
Тези страхове обаче скоро ще се изпарят. Независимо от всички отрицателни публикации, в столиците на България и Румъния престъпността е по-ниска, отколкото в други европейски метрополии. Неоснователни са и страховете, че на европейския трудов пазар ще нахлуят някакви балкански орди.