Анито, добре дошла! И аз да ви разкажа за едно мое вчерашно впечатление. Едва вчера разбрах, че от предния ден съм си забравила на една пейка в парка чантата - беше замръкнала, пренощувала и осъмнала на едно място, което оставих с много хора. С пари, документи, кредитни карти, мобилен телефон, и най-важното - с пърманънт резидънт картата, с която трябва да пътувам след по-малко от 2 седмици за България. Отидох и чантата беше непокътната.
Хайде стига бе!

Това като в рекламата на Виза-карта с фотоапарата.

Та в тази чантичка и бомба може да има, полицията къде гледа?
Анито, разказът ти ми напомни случка преди много години в Москва. Бях на 15-16 години и ще кандидатствам за сестра,затова се наложи да прекъсна отпуската в България и да се върна по-рано от останалите. Майка ми реши да дойде с мен и да ме подкрепя психологически. И така, пътуваме двете с билет до Москва, пътнически чекове и без билет за следващата дестинация. От Москва трябва да излетим от друго летише, а билетът се купува в центъра на града. Да, но ние нямаме пари, а само чекове.

Трябва срочно да се обменят, но същия ден се оказва някакъв праздник и е неработен.

Упътват ни към хотел Интурист. Тръгваме с огромните куфари,но бързо схващаме,че така няма да стигнем далече. Майка остава при багажа, а аз хуквам из града да обменя чековете. Обиколих сума ти хотели и накрая,слава богу ги обменям в хотел на Червения площад. (От тогава не пътувам с пътнически чекове.

) Едва открих майка си. Купихме билет и хукваме към летището,защото ако не побързаме ще изпуснем самолета. Да, но такситата не спират.

Тръгваме с багажите към спирки на таксита и бързаме като луди- самолета ни излита. Остават броени минути до началото на регистрацията, а ние сме много далеч. И тук, за наше щастие се появяват две момчета. "Момичета, да ви помогнем ли?" Ние се споглеждаме и си казваме тихичко на български "Егати простаците! Не им обръщай внимание!" Те ни следват и повтярят въпроса. Аз им се озъбвам- "Гледайте си работата, че ще извикам милиция!

". Тогава момчетата грабват куфарите от ръцете ни и питат "На къде?" Още не разбрали, откраднаха ни куфарите или как, само се споглеждаме и казваме "На там!" С една дума, донесоха ни куфарите хванаха ни такси, качиха ни, и даже ни поканиха на гости ако изпуснем самолета.

Беше толкова неочаквано, че не успяхме да благодарим.Нещо смотолевих, те се засмяха: "Няма нищо, другия път ще ни поканите на гости в Грузия!"

Честно казано, никога до и след това не са ме взимали за грузинка.

Бях малко сърдита по този повод, но ми мина бързо. Ако бяхме изпуснали тогава самолета, щях да изпусна приемните изпити. Вероятно сега нямаше да съм сестра и нямаше да съм в Канада.
