BgCanada

И на мене ми липсва къщата на село, нищо, че не е на 3 ката и двора не е 10 декара. Пресничките еко зеленчуци и плодове, яйчицата и млекцето, които можеш да си купиш от комшиите... Пчелния мед, ама истинския с миризмата още на пушено и восък... Липите, ама много ми липсват... Песента на славеите нощем... Светулките по жътва, речния плаж и риболов, гъбите в гората и самата гора... Топла, златисто зелена и дъхава, а не като студената тукашна... Печените чушки с чесън и магданоз направо от градината набрани, простоватия хумор на селяните и спомените им за ония времена... Домашната ракийка и винце и нашенските коледни мезета... И онова бездънно звездно небе с тооолкова много звезди в тиха лятна нощ, когато полегнала в задния двор направо на земята ги съзерцавам, а щурците пея, ли пеят.... И много други, но това са български мечти, които всъщност до скоро бяха реалност... Когато имаше и живи дядовци и баби беше още по-уютно, но това е кръговрата на живота... А сега къщата и двора пустеят, буренясват и змиясват и привличат циганите да влачат каквото могат безнаказано... А аз живея в талашит, тъпча върх гнусен мокет, а вместо щурци слушам денонщно полицейски и имържънси сирени, както и проклетите файър алармс, щото заплеснатите канадци все нещо си забравят на печките или фасовете им падат по мокета и палят... Голяма идилия, няма що... Канадска мечта... Сийкъре, за децата не отваряй тази тема, че има много нахъсани, поканатчени нашенци, които ще те изядат...

Я, няколко дни да съм на почивка( разбирай без интернет) и плодчето ме издебнала и пуснала интересна тема. Добре, че хората я цитират, та да прочета и аз и да се включа. Та моите мечти:
- мечтаех си няколко години да не съм зъболекар и да си живея спокойно живота - беше невероятно, но омръзва бързо, а и за съжаление в Кара плащаха по-малко, отколкото ми се искаше в дълъг план;
- мечтаех си да живея под наем, за да съм мобилен, а не "закотвен" в центъра на София - за 9 години съм се местил 9 пъти в Северна Америка;
- мечтаех си да я няма "селянията" и "данъка обществено мнение" - преизпълнено, освен когато рядко се прибирам до България;
- мечтаех си да имам лиценз да работя в Кебек - то се оказа, че имам диплома и мога да работя в около 30 щати, 10 провинции, няколко територии, Австралия и Нова Зеландия;
- мечтаех си да работя на пациенти, за които стоматологията е по-важна от това дали могат да си позволят едно или друго лечение - изпълнено на 95%;
- мечтаех си да давам обратно на обществото - с 26 дни благотворителна работа годишно все си мисля, че съм преизпълнил плана;
- не съм си мечтаел да обучавам студенти - днес съм супер щастлив, че в САЩ, за разлика от България това е възможно за всеки, който си разбира от професията и иска да го прави;
- мечтаех си да изплатя студентските заеми(и моя и на жена ми) за 5 години и да си изплатя "бараката" за още 5, та на 45 да започна да отделям за пенсия - заемите се изплащат за 2(ако това изобщо си струва и е правилен подход), "бараката" за 3(там също още не знам дали си струва или не). Ще мога да се пенсионирам по-рано
Това ми бяха професионалните мечти на две, на три. В личен план няма да ми стигнат и 10 страници, но и там изпълнението е повече от неизпълненото. И Канада определно ми помогна и за двете.

Има много липи в Монреал-в Росмонт, където ни беше квартирата, цялата улица беше с липи-и си миришеше на липа,ама към юни чак и за кратко. И люляци имаше, и те хубаво миришеха.
Гугутките, кокичетата и щъркелите не са местни видове, затова ги няма.
А за мухите, говорех за централни градски части, кафенета и за нормални домашни мухи, не за гори и сокаци и за горски мухи-кръвопийци.
Тук пък отново видях деца да играят на улицата, което в Пловдив не видях лятото. Ще има хубави спомени и за нашите деца-хубави паркове без кърлежи, с мама и тати около барбекюто, игрите в двора(у нас и при съседите) с приятелчета, електронните двубои с тате(нещо, което племенниците ми в Бг трудно/невъзможно да имат, освен ако леля от Канада не им подари), екскурзии до Дисниленд и Ниагара, на море през зимата в топлите дестинации и още много хубави неща, които за нещастие се купуват с повечко пари. А освен за децата, това оставя и топли и хубави спомени и за нас (и ний сме ора, нъл тъй).

apple написа:И на мене ми липсва къщата на село, нищо, че не е на 3 ката и двора не е 10 декара. Пресничките еко зеленчуци и плодове, яйчицата и млекцето, които можеш да си купиш от комшиите... Пчелния мед, ама истинския с миризмата още на пушено и восък... Липите, ама много ми липсват... Песента на славеите нощем... Светулките по жътва, речния плаж и риболов, гъбите в гората и самата гора... Топла, златисто зелена и дъхава, а не като студената тукашна... Печените чушки с чесън и магданоз направо от градината набрани, простоватия хумор на селяните и спомените им за ония времена... Домашната ракийка и винце и нашенските коледни мезета... И онова бездънно звездно небе с тооолкова много звезди в тиха лятна нощ, когато полегнала в задния двор направо на земята ги съзерцавам, а щурците пея, ли пеят.... И много други, но това са български мечти, които всъщност до скоро бяха реалност... Когато имаше и живи дядовци и баби беше още по-уютно, но това е кръговрата на живота... А сега къщата и двора пустеят, буренясват и змиясват и привличат циганите да влачат каквото могат безнаказано... А аз живея в талашит, тъпча върх гнусен мокет, а вместо щурци слушам денонщно полицейски и имържънси сирени, както и проклетите файър алармс, щото заплеснатите канадци все нещо си забравят на печките или фасовете им падат по мокета и палят... Голяма идилия, няма що... Канадска мечта... Сийкъре, за децата не отваряй тази тема, че има много нахъсани, поканатчени нашенци, които ще те изядат...

Сега започвам да те поразбирам; мечтател си била ти, когато "татко е носел и мама е месила". За съжаление, както казваш "кръговрата на живота", това си има своя край и един ден трябва сами да си носим и месим. И тогава циганите и селото са ни виновни или Канада или космоса или кой знае какво ???
Все още не ми е ясно какво те спира да продължаваш да си мечтаеш на село, на двора в тревата през лятото ? Защо се отказа от питомното и загони дивото по таз пуста Канада ? Ей това не мога разбера......

Сега започвам да те поразбирам; мечтател си била ти, когато "татко е носел и мама е месила". За съжаление, както казваш "кръговрата на живота", това си има своя край и един ден трябва сами да си носим и месим. И тогава циганите и селото са ни виновни или Канада или космоса или кой знае какво ???
Все още не ми е ясно какво те спира да продължаваш да си мечтаеш на село, на двора в тревата през лятото ? Защо се отказа от питомното и загони дивото по таз пуста Канада ? Ей това не мога разбера......[/quote]
Е не така с лошото,де. Те това са топли детски спомени, дай боже всекиму такива. А между мечти и реалност има разлика, предполагам-всеки си гони мечтите и като ги стигне, си измисля нови. Може ябълката да си купи къще, дето да и прилича на това от село, да си набоде доматки и магданоз( аз лично мисля да се пробвам за това лято), само с кошерите не ми е ясно как стоят нещата, ама и мед произвеждат тук хората, та значи може.
Ууу, май само лицензираните караконджули не спим по това време , сигурно е от многото учене.

А моля, моля аз съм по тихоокеанско време още, ако и да съм на източния бряг от една седмица

pumpy написа:Сега започвам да те поразбирам; мечтател си била ти, когато "татко е носел и мама е месила". За съжаление, както казваш "кръговрата на живота", това си има своя край и един ден трябва сами да си носим и месим. И тогава циганите и селото са ни виновни или Канада или космоса или кой знае какво ???

pumpy, тебе, като виден стоматолог, не са ли те учили да не пипаш с мръсни ръце на чисти места! Видяхме те за какво си мечтаеш и никой не ти каза нищо лошо. Не хвърляй камъни в чуждата градина!

Коя градина, онази с циганите или тази с мокета, че не разбрах точно

Нормално е да не разбираш, pumpy. Твоите сетива са различни.

Знам . За съжаление никога не съм имал село и затова си мечтая за него. Ама тук, не там с циганите и бъркотията. Мечтая си и за едно семейство мексиканци, които да ми гледат добитъка, кокошките и къщата, за да мога и аз да съм в приказката " тати носи, мама меси" само дето аз ще си плащам за масрафа.
Но това е от личните мечти, а те не ми се обсъждаха защото са си мои и лични и са ми "безплатни". Иначе всичко останало в този живот си плащам като поп, затова и сетивата ми са различни, какво да се прави - живот.

Ох, колко са сладки някои.

Онази България за която си спомняме вече не съществува и никога няма да съществува... А може и въобще да не е съществувала.. Вече не съм сигурен кое е реално и кое не е и кое са само идеализирани спомени...

ivandaman написа:Онази България за която си спомняме вече не съществува и никога няма да съществува...

Кой ти каза?!
Сега БСП ще спечелят изборите и България ще се върне във времето преди 1989 г.. Хлябът ще е 36 ст., бензинът - 44 ст., а нова лада - само 6000 лв. ( с всички екстри!)

pumpy написа:Знам . За съжаление никога не съм имал село и затова си мечтая за него. Ама тук, не там с циганите и бъркотията. Мечтая си и за едно семейство мексиканци, които да ми гледат добитъка, кокошките и къщата, за да мога и аз да съм в приказката " тати носи, мама меси" само дето аз ще си плащам за масрафа.
Но това е от личните мечти, а те не ми се обсъждаха защото са си мои и лични и са ми "безплатни". Иначе всичко останало в този живот си плащам като поп, затова и сетивата ми са различни, какво да се прави - живот.

Много си далече от истината драги... Тази идилия все още я има и циганите обаче влизат в нея треперенето да не те окрадат или убият докато си защитаваш имота. Но пък всички останали неща като щурци и липи, и гори и... са си там все още... Макар и отново циганите да поизсякоха горите, изскубаха билките, гъбите и... Все още има, богата ни е природата... Но ти нямаш сетива както сам си признаваш, имаш калкулатор вместо душа и страх от хорското мнение, защото не си сигурен всъщност в собствената си правота... Помниш ли как сподели, че си заплашил 7 годишния си син, че ще го лишиш от наследство ако наистина иска да стане военнослужещ когато стане пълнолетен? А помниш ли как детето ти /малкия нахалник както го нарече ти/отговори "че вие с мама нямате нищо все едно, това не ме притеснява особено"."... Е право е детето... Ако знаеш само колко е право... Тогава се въздържах да коментирам, но сега си го изпроси... Грозна постъпка и лош родителски подход отвсякъде, но и говори каква личност стои зад това изказване. Помня, че дори Бистра го изкритикува дискретно... почти. А мама и тати не живееха на село, това бяха техните родители. И си бяха беднички, каквито са и сега според твоите разбирания... Колкото, че си изплатил всичко не ми се вярва, но и не ме интересува особено. Къща за 200 не е като къща за половин милоин тук. А и при кожодерските цени на дентала дори и такива мечни са възможни за покриване вероятно...Ама да те питам дали знаеш защо зъболекарите и психиатрите са на първо място като професионална група по психясване и самоубийства? А пък и мексикански слуги ти се дощели вече... Пази боже сляпо да прогледа!

Аз мернах Дисниленд, един вид мечта е все пак, да по разпитам за него. eva-vet-eva от къде купихте ваканцията? По кое време ходихте? Аз мисля догодина да водя децата, че малката да е повече човек, да не се налага да се бием на обществени места Много кич на едно място, ама все пак децата го харесват.Мислех за края на септември ,че тогава започват да имат Halloween партито. Лятото било много горещо четох.

IRA написа:Аз мернах Дисниленд, един вид мечта е все пак, да по разпитам за него. eva-vet-eva от къде купихте ваканцията? По кое време ходихте? Аз мисля догодина да водя децата, че малката да е повече човек, да не се налага да се бием на обществени места Много кич на едно място, ама все пак децата го харесват.Мислех за края на септември ,че тогава започват да имат Halloween партито. Лятото било много горещо четох.

Ира, ленд или уърлд ? До онзи ден и аз не правех разлика, но като гледам, че живееш в Монреал, не ми се вярва да си се засилила за Калифорния. Мога да ти дам малко инфо, защото там си прекарах последните 5 дена. Понеже си нямах представа къде точно отивам си купих всичко поотделно: самолетите, парка, колата под наем, хотела (последното даже не го купих, защото приятели ми отстъпиха къщата си в Орландо). Следващия път, обаче ще си взема хотел в комплекса на Дисни - вижда ми се доста по-удобно. Ако можеш да избегнеш ваканционно време го направи - чакането е невероятно понякога. Стигаше до 120 минути на атракция в хубаво време. Онзи ден, обаче валя сутринта и след обяд беше чудо - парковете бяха доста "празни" и 120 минути от предния ден станаха около 30.
Супер комерсиализирано, но невероятно за малките. За тях наистина "мечтите стават реалност"