Здравейте отново! Първо искам да благодаря на всички за подкрепата! Ние също ви стискаме палци да получите така желаните сертификати!
Сега фактите:
Интервюиращият се казва Charles-Antoine Sevigny. Около 30-годишен е. Многословен е, на моменти на мен ми бягаше какво точно казва, хващах смисъла. Съпругът ми /водещ кандидат/ каза, че го е разбирал перфектно. Интервюто беше много динамично и по същество. Първо сверява паспортите, дипломите, трудовите книжки. Тук вмъкна и въпрос за трудовите задължения на съпруга ми, но на 4-5 изречение каза, че това е достатъчно. После отбеляза, че образованието му не отговаря на професията, която упражнява, ние показахме съответните сертификати и въпроса приключи. Изненадващо много време и внимание отдели на моята екзотична специалност от университета /работа с криминално проявени малолетни и непълнолетни/. Защо съм я учила, защо не я работя, мога ли да я работя в Канада, какво ще трябва да направя, каква е разликата между подобен пост в България и Канада. Тук връчихме подписани декларации за професионалните ордери. Също тук е момента да благодаря на Sliven за безценната информация, която ми прати по въпроса. Последва въпрос за мотивацията на.... английски, към съпруга ми. Обаче от интензивното учене на френски, английските думи просто не идват. Отговорът беше на френски, последваха няколко по-кратки въпроса на английски. Мосю много държи на мотивацията и да стане ясно, че това е ново начало, може би и като образование, и като трудов стаж и че ще бъде трудно. Ние обаче се бяхме подковали стабилно с обяви за работа и апартаменти под наем. Определено това му хареса. Пита и какви трудности очакваме да срещнем. Също така се интересува какво знаем за Квебек и Шербрук /посочили сме го като желан град/. Пита и за дъщеря ни - на колко години е, учи ли френски. На 46-та минута мосю започна да попълва нещо на лаптопа, на 48-та продължи със заветното Vous etes accepter! Стана, поздрави ни, даде ни брошурка за безплатен он-лайн курс по френски, подчерта, че трябва да продължим да учим, иначе ще ни е много трудно. Помоли да погледнем точно ли са попълнени данните в сертификатите, подари ни и книга с информация за стъпките, които трябва да предприемем на квебекска земя. Даде и инструкции за процедурата за Букурещ. С две думи - последваха обобщения и наставления, които имахме информация, че ще бъдат преведени от преводачката, но уви. За цялото интервю тя се включи 2 пъти след молба за помощ за две думи. Лошо впечатление ми направи, че не ни подаде думите а директно пита какво искаш да кажеш и превежда на мосю. Но пък изненадващо в къщи се оказа, че мосюто ме е писал мен /придружаващия кандидат/ франкофон. В общи линии е това! Ако имате конкретни въпроси сме на разположение! Стискаме палци на всички! Напрежението е голямо, но и емоцията след това - също
