NightMartini написа:Тони, изобщо не съм очаквал такава реакция от съгражданин. Не ти прави чест. Аз например съм от поколението на Санди от Бонкърс, въпреки че той е по-голям от men. Аз съм един от първите участници в театрална група Шурче на братя Райкови. Снимал съм с Георги Дюлгеров и Рангел Вълчанов. Бил съм в музикалната академия на Доно Цветков. Основах отбора по бейзбол във Варна. С Господа спечелихме първите награди по силов трибой за Варна под ръководствотот на Бабачев. После бях трениран от Коцето Божилов, Зъбеца, Емо Костов, Жоро лека му пръст. След това Марко Марков и Христо Христов ме направиха републикански. Аз съм живял в и за този град. И този град е още в сърцето ми.
За съжаление няма вече мъже, които да миришат на мъже. Днес просто мъжете сядат зад клавиатурата и започват да обясняват на друг как се е прецакал и как не спира да реди ред сълзи и сополи. Ако наистина бяхте прави за тези 8 години, досега да бях паднал на земята и да няма нито хапче, нито лекар които да ме изправят на крака.
А Иван07 го разбирам, тоi просто се храни със злъч. Към душата трябва да се отнасяме честно и с чест, но как да го направиш, когато душата ти е мъртва.
Сега да обобщим - ако нещо се е случило на да речем Иван, Румен, то то е валидно за цяла Канада. Ако нещо се е случило с мен, то това са си само лични мои извращения.
Да сме живи и здрави, вече поне три семейства проявиха интереса към процедурата, остава да видим kolko от тях ще се справят за 6 до 10 месеца.
Живи, здрави и щастливи. И запомнете:
Mъдър е оня, който не се гнуси от никой характер и като втренчи в него изпитателен поглед, опознае го чак до първичните му причини.
Нищо не разбираш.
Освен ред сополи и ред сълзи, изля и ред плюнки.
В Канада нямало приятелство, нямало това, нямало онова.
Има го, но ти го нямаш и това е твой избор да го нямаш и Канада няма нищо общо.
Канада ти предоставя възможности, но изборът е изцяло твой.
Ма на село и във Варна живота бил прекрасен, хората били сърдечни и добри,, театрална трупа "Щурче", отбор по бейзбол. Иди си във Варна или на село и живей сред тях. Пробвай обаче да живееш по същата схема - работа, университет, пране на ризата (що имаш само една риза дето переш всяка вечер не ми е ясно, но не ти се бъркам) и виж дали ще има разлика, дали ще имаш време да видиш хората дори?
Ти отиваш там като турист, не живееш и не работиш там.
Нито аз, нито Румен, нито който и да било е направил избор за това, какво правиш, по колко часа работиш, учиш, що си сам, що си переш ризата и чорапите всяка вечер след полунощ.
Хич не ми дреме щастлив ли си или нещастен от направения от теб самия избор. Ако не си щастлив, промени го. Просто ти казах, че това, което пишеш,че го няма в Канада не е вярно. Вярно е, че ти го нямаш и че това е твой избор.
Въпросът за баланс в живота между работа, семейство, почивка, забавления е личен и аз не ти се меся. Тук също има театрални трупи, любителски хорове, отбори по бейзбол и какво ли не.
Ти обаче си избрал да не ходиш да пееш и да играеш бейзбол, а да работиш и да учиш.
Дръж се като мъж и не вини Канада за това.