Ivan1007 написа:Хахаха!
ТК действително ще задминеш Йорко, Небостъргача и Танграта
Като те настъпя за глупостите дето ги плещиш понеже не разбираш и не възприемаш започваш да кълнеш като бабичка
Я, се стегни малко и се дръж като мъж - жена не бива да псува и мъж не бива да проклина
Поне от 18 години съм пряк свидетел и участник, -
номер едно сме в сите Америки, и тия дето са по-добри от нас в света се броят на пръсти
Оставам ти на теб да търсиш от колко време изобщо сме най-добрите в Канада
Русия и Саудитска Арабия, ако можеха да диктуват цените на нефта, щяха да го дигнат на поне 100 долара за барел.
Ма не могат- Саудитска Арабия намалява добива в момента.
Да ти обадя - САЩ са отново с резерв от просондирани и неусвоени сондажи. Засега ги спира само липсата на тръбопроводи, но за разлика от Канада те строят с бесни темпове.
Вече цените ги регулира пазара, а САЩ е номер едно, Канада е номер 4.
Та викаш номер 4 в света не става и за маргинален производител.
Адаш, почни да си пиеш редов хапчетата и не ставай за посмешище с глупостите си.
САЩ и Канада са номер едно с технологии - те добиват нефт и газ от това, което никой друг не може да прави - фракинга и насоченото сондиране, в Канада и SAGD, направиха световна енергийна революция

По тази логика аз сигурно съм "по-добър" от цяла Северна Америка, защото имам доход, който се измерва в пъти средният доход в Албърта.
Освен това не обичам да бълвам глупости като теб, на мен ми е ясно отдавна защо са те уволнили в България и си дошъл да се лендзиш по тези места.
Но ще загубя малко време да отбележа няколко пункта:
1. САЩ в момента са в позицията на маргинален производител на нефт, не Канада. Защото фракинга, макар и скъп като себестойност, има предимството, че нефтът при него се извлича сравнително бързо - за първите 3-4 години се получават примерно 80-90% от добивът от дадено "находище" (приблизителни числа 1-та година 40%, 2 год. - 25%, 3 год. - 15%, 4 год. - 8%), ясно е че тези %-ти варират в някакви граници, но това са типичните средни стойности. Когато пазарната цена на нефта надскочи производствените разходи на фракинга той става рентабилен и производителите започват да дупчат. След някакъв технологичен период "дупката" започва да дава нефт и понеже много производители правят това едновременно се получава свръхпроизводство, складовете се запълват, цената на нефта пада и производителите спират да дупчат, защото цената е под производствените им разходи. В резултат от което те са в позицията на "маргинален" или "суинг" производител - те коригират цената на нефта на световните пазари. Печалбата им е малка, но цената на нефта се подтиска по този начин.
В зависимост от района и технологията на фракинга производствените разходи на барел при този метод са м/у $25 и $45 на барел (най-грубо казано).
2. Добивът на нефт по САГД и подобните технологии в Канада става по съвсем друг начин - там началните инвестиции са големи, но пък добивите са с малък спад за много дълъг период от време, примерно 20 години с малки вариации при добива през годините и ниски променливи разходи. Примерни числа (отново в зависимост от находището, технологиите и т.н.) - променливи разходи от $10 до $15 за барел и фиксирани разходи от $25-$35 за барел (началната инвестиция). Проблемът е, че добивът не може да се спре лесно, почвата се нагрява от пара в продължение на месеци, ако се спре парата после ще трябва да се хвърлят много пари, за да се загрее отново, находището се руши с времето. Т.е. имаме голяма начална инвестиция и малка възможност за вариация в добива. Ето защо този метод не може да бъде наречен "маргинален" или "суинг" - просто няма как евтино да се спре добива, когато пазарните цени на петрола спадат. Има и други методи, като отворена мина които се копаят с багери и транспортират с камиони, които могат да бъдат спряни лесно, но пък са с много висока производствена цена - за тях са необходими пазарни цени от $65 и нагоре, за да бъдат рентабилни.
Когато цените на петрола в Америка спадат, това е в резултат от фракинга в САЩ (описан в т.1), но те веднага спират да дупчат, докато САГД не може да се спре и започват да продават на загуба (в случая много сериозна загуба - под цената на променливите им разходи). Ако ниската цена се задържи, много от производителите няма да могат да си покрият плащанията, вкл. по заемите, които са взели. А и вече е ясно, че първоначалните инвестиции, които бяха направени при цени от над $100 за барел и разчети от средна дългосрочна цена $70-80 за барел за 20 години, няма как да се върнат.
Фракинга в САЩ ви изяде, а не Русия, Саудитска Арабия и Иран, с които нямате никакъв шанс за конкуренция в източна азия.
Преди да започнеш да ми броиш запетайките (както знаеш, примерът ми с "Хан Аспарух" е много точен, използвайки WCS петрол и DWT товарен капацитет отново се получава вярно твърдението ми), дори и да имам някаква грешка в това ми мнение тя се измерва в проценти, а при теб грешките са в пъти, да не кажа порядъци.
Най-голямата ти грешка е, че слагаш производството в САЩ и Канада под един знаменател, а това са процеси с коренно различни характеристики, т.е. ти не си в състояние да проектираш един приличен модел на тази система, от който да черпиш някакви изводи.
Тезата ми е, че след като се появи фракинга като суинг (маргинален) производител и при ниската себестойност на добива в близкият изток и Русия - Канада просто няма бизнес кейс, никой няма да има желание да прави нови инвестиции при съществуващата конюнктура. Ти сам си запознат, че разработката на нови находища и проекти осигуряваше основните доходи на работещите в тази област, мейнтенанса и съпорт операциите при съществуващите "находища" осигурява по-малък процент от работните места.
Сега, наместо да се биеш в гърдите колко сте били велики в Албърта и да плещиш празни приказки, се опитай да обориш тази теза.
(аз примерно знам какво може да се направи, за да сте по-ефективни, но няма да ви кажа)
Ако продължиш да се лендзиш си е за твоя сметка, просто няма да ти отговарям, аз считам себе си за лаик в областта на петролодобива, ти смяташ, че си "специалист" - покажи ми че това е така.
Накратко, моята теза е, че ако е имало сериозен бизнес кейс за увеличаване на производството на петрол в Албърта, то петролопроводите отдавна да са били направени от частни фирми, които ще си платят на когото трябва, за да си вземат разрешителното и историите за "екоталибани" и "индианци" са прах в очите на публиката.
Глупавите хора си повтарят грешките, умните не, а мъдрите се учат от чуждите такива.
Някои хора се нагаждат към околната среда, други променят средата според себе си.
Има три вида хора: такива, които могат да броят и такива, които не могат...