Сега да видим как бих го казал аз (нормалния шрифт е негов/нейн, удебеленият - мой):Не помня да съм изпитвал по-тягостно чувство от това да си тръгвам от родния дом. Стоя на прага с куфар, таксито ме чака, трябва да бързам за летището, а не мога да мръдна. Душата ми стене, сърцето ми се къса, очите се овлажняват и съм готов да дам какво ли не - само да остана още малко у дома... Но все някога трябва да си тръгна. А защо да не остана? Ще си намеря някаква работа, ще живея скромно, но ще си бъда у дома. Не... не става, вече съм го пробвал и не става...
Прекръствам се, излизам и си отивам... от къщи.
Пътуването минава като сън - таксита, летища, самолети, подозрителни митничари... всичко е някак далечно сякаш в паралелен свят.
Много пъти съм се опитвал да разбера каква е причината за тази необяснима носталгия по България. Не се определям като патриот, живял съм повече в чужбина, а мизерията, завистта и злобата ме прогониха на 5 000 мили през 7 часови зони... Но все ме влече към родния дом, родния град и въобще към българското. Може би това е любовта към Родината. Не знам... Но знам, че искам да си остана българин, макар прокуден да се скитам немил и недраг в далечната чужбина. Искам и децата ми да бъдат българи, да говорят български и да обичат България. Искам да живея като в България...
***
Не помня да съм изпитвал по-тягостно чувство от това да се прибирам в България. (Подчертано е защото аз съм се прибирал два пъти. Екскурзиите са друго нещо - при тях въобще не ти дреме). Гледам боклуците преди да кацна, гледам боклуците след като кацна, гледам обелените блокове, гледам тревата висока над метър между блоковете, гледам крушката на асансьора заключена с катинар в метална решетка, гледам металните врати и решетки по етажите на блоковете и си викам - еее баси ! Душата ми стене, сърцето ми се къса, очите се овлажняват и съм готов да дам какво ли не - само да се върна там откъдето дойдох... Трябва да си тръгна час по-скоро. Защо да остана ? Ще си намеря някаква работа, ще живея скромно, но ще бъда в нормалния свят. Става, вече съм го пробвал и става...
***
Оставям втората половина за преправяне от съмишленици, да не изяждам пастата сам
