Здравейте приятели!
От почти 2 месеца сме в Монтреал и ето, че най-после имам време и възможност да пиша.
С няколко думи за първите ми впечатления: ами определено съм приятно изненадана от града, от хората, от отношението... Бяхме се подготвили психически за доста трудности и за бавно адаптиране, но благодарение на готини хора и разбира се на опредлена доза късмет май попрескочихме предполагаемия "първоначален шок"... Синът ни тръгна на детска градина, дъщеря ни на летен лагер, а ние от няколко дни сме на курс по френски (не КОФИ - за него трябва да почакаме още няколко месеца). Децата се чувстват прекрасно, обожават да играят в парковете, да хранят катеричките и естествено да си правим пикник. Незнаенето на френския не ги притеснява, нямам идея как се разбират с другите деца, но явно успяват някак си. Ние преди два дни взехме теоретичния изпит за канадски шофьорски книжки, а след около месец трябва да имаме практически изпит...
Относно града - ами доста ни харесва. Имам усещането, че тук се е събрал целия свят като раси, религии, националности, култура, архитектура..., за да докаже че е напълно възможно всички те да "съжителстват" в синхрон....
Естествено ми е мъчно за България и за близките ми там, но знам че в Канада децата ми ще растат спокойни и щастливи и това ме зарежда с невероятен оптимизъм. Определено съм положително настроена към действителността тук и силно се надявам това да не се промени...
Поздрави на всички и бъдете здрави!
Вече сме в Монреал
-
Botzo
аз я сънувах един-два пъти и готово, вече все по рядко се сещам 
и по малко работа с индийци и пакистанци щото вече ми станаха отвратителни 
Re: Вече сме в Монреал
Towa moje dobre da pasne kato abzac ot reklamno-poeti4na knijka za Montreal.mika написа:... Имам усещането, че тук се е събрал целия свят като раси, религии, националности, култура, архитектура..., за да докаже че е напълно възможно всички те да "съжителстват" в синхрон....
