А понякога трудно се "налучква", ако не знаеш къде бъркаш... Моите "два цента":
- Прави ми впечатление, че на маса хора са им преподавали грешно още от училище кога двойното "оо" се произнася като късо и кога като дълго "у" и ефектът е доста объркващ. Дълго е например във food, fool, cool, а късо -foot, good, look, и т.н. Учи се с речник в ръка, когато четеш, и/или с внимателно слушане на улицата (внимание, звучната съгласна след него като във good "лъже" ухото, че звукът е по-дълъг. Не е.)
- Освен изредените по-горе "придихателни" съгласни, има разлика в "д" и "т". В българския, те се произнасят с допиране предната част на езика зад зъбите на горната челюст. Английските "д" и "т" са по-меки и се произнасят с опиране на средната част на езика малко по-назад на небцето, без да се докосва по никакъв начин до зъбите. (Точно обратното явление на Кебекарските д и т, които от много натиск върху зъбите с езика стават чак на "дз" и "ц"
)-За хората, които имат проблем с "th" между зъбите - сложна работа. Ако казвате нещо по-близо до "т" или "д" или "з" и "с", значи езикът е твърде назад или натиска зад горните зъби. Знам едно упражнение, което помага понякога. Номерът, ако не ви се плези пред огледалото, е да допрете показалец пред устни все едно шъткате на някого и да провбате така. Езикът ви трябва да мине между зъбите и да докосне пръста, когато казвате "th". Това е само упражнение, ефектът се получава леко преувеличен в сравнение с живота
но като упражнение помага много да почувства човек произношението и да спре да казва "тейк дет" 
тва винаги го разбират.
& ZIONISM 
