Няколко въпроса относна емиграция не в Квебек!

[ivalin]

... колкото по-рано човек избяга от България толкова по-добре. ...

kill_u,
Аз тук само бих добавила: ... И все пак, по-добре късно, отколкото никога!

Абсолютно съгласен с Лира и kill_u
Но все пак всеки си решава сам за себе си, колкото по-рано човек емигрира толкова по-добре, спор няма, а най добре преди университет, за да си завършиш направо нещо тяхно. Но пък и също не лош вариант е, човек да обиколи поне 3-4 страни, да поработи по 1-2 години, да поживее в страната на място и да прецени сам къде му харесва.

Аз също съм на мнение, че колкото по-навреме се емигрира толкова по-добре с всички сили в пълния смисъл на думата "всички"! Според мен няма смисъл де се губи нито ден, нито час в лутане и маене за каквото и да било! При първата възможност с всички сили и средства, тотална емиграция в Канада, за да може там да се започне на чисто и колкото по-рано толкова по-добре! Така, че хора, бръмне ли ви веднъж идеята просто не му мислете, ВАБАНК напред и само напред, никакво отклонение в ляво или дясно (ама малко това, малко онова, чакай да пробвам нещо друго и т.н.).

[Uspial]

kill_u написа:

По моя проста сметка, ако на 25 завършиш висше образование и автоматично си намериш работа, имаш голям шанс след две години да аплайнеш и след една година да си в Канада. Това прави 28 години нали. Но то е ако през това време междувременно не си направил семейство и не отглеждаш дете. Ако се появи дай боже и някой малчуган той така или иначе може да поотложи малко нещата, така че поне още една година добави. Така стават 29. До 30 остава само една година, която отлита бързо. И всичко това са при реални условия иначе много неща не стават точно както ги иска човек.

В този смисъл, като нищо може да ти се наложи език да учиш това друго трето и ето прехвърлил 30-така.
Това са моите сметки но реално погледнато, колкото по-рано човек избяга от България толкова по-добре. Ако сега имах тоя акъл и бях на 20 по съвсем различен начин щях да действам. Но предполагам, че с всички е така.

Общо взето далеч съм от мисълта, че няма хора дошли и на 22 години тук, но просто исках да кажа че мнозинството са над 30 години.

Аз бих препоръчал и един друг вариант като алтернатива на бързането
След като завършиш висше в БГ се развихряш малко с частни бизнеси за 3-4 години и става още по добре. През това време трупаш ценен бизнес опит и то в по трудна бизнес среда ( все едно си щангист тренирал си с щанга от 150 кг която вдигаш лесно а после в Канада се иска да вдигнеш 140 кг ).
В Канада бизнес се прави доста по лесно. През тези 3-4 години изглаждаш и езика докато въртиш бизнеса.
Пристигаш тук с кинтите от печалбата и с допълнителни доста кинти от продадения бизнес в Бг и направо ставаш бизнесмен работодател.
Не си губиш времето с никакви езици, никакви приравнявания, никакви университети които ще отнемат доста повече време само докато почнеш работа, да не говорим да станеш работодател и да натрупаш капитал.
Тук капитал трудно се трупа за сметка на това пък лесно се затъва в студентски заеми, заеми от кредитни карти, заеми от кредитни линии, заеми за нова кола и собствена къща а после мечтата за бизнесмен или работодател остава само мираж и всичко това заради голямото бързане .

[hadministratora]

Аз бих препоръчал и един друг вариант като алтернатива на бързането
След като завършиш висше в БГ се развихряш малко с частни бизнеси за 3-4 години и става още по добре. През това време трупаш ценен бизнес опит и то в по трудна бизнес среда ( все едно си щангист тренирал си с щанга от 150 кг която вдигаш лесно а после в Канада се иска да вдигнеш 140 кг ).
В Канада бизнес се прави доста по лесно. През тези 3-4 години изглаждаш и езика докато въртиш бизнеса.
Пристигаш тук с кинтите от печалбата и с допълнителни доста кинти от продадения бизнес в Бг и направо ставаш бизнесмен работодател.
Не си губиш времето с никакви езици, никакви приравнявания, никакви университети които ще отнемат доста повече време само докато почнеш работа, да не говорим да станеш работодател и да натрупаш капитал.
Тук капитал трудно се трупа за сметка на това пък лесно се затъва в студентски заеми, заеми от кредитни карти, заеми от кредитни линии, заеми за нова кола и собствена къща а после мечтата за бизнесмен или работодател остава само мираж и всичко това заради голямото бързане .

Сигурно е точно така.... Но пък може и да не е! Не всеки мечтае за частен бизнес! А дори и да мечтае, защо му е да се "развихря" в България, където вероятно повечето сили и средства, които инвестира ще отидат на вятъра? И ако бизнес начинанието успее то човека ще трябва да избира между това да остане там, за да се наслади на плодовете на труда си или да имигрира и да зареже въпросните плодове.

[Uspial]

Модератор: Нямам намерение да критикувам или обсъждам сценарии и мирогледи. Темата е изчерпана и си позволявам да я заключа, за да не се изкуши и някой друг да възпее личната си представа за света.