Ами то като гледам взеха бързичко да пращат медицински и покани за визи / дай боже на никой да не бавят процедурката/ - така че трябва да има нови попълнения все пак - ако няма хора, за какъв отбор говоримdemococcus написа: Добре дошли в отбора на търпеливите!
Ами какво да ти кажа - приятели нямаме. Може да се каже, че имаме познати и контакти. Аз си мисля, че е важно да имаш кой да те ориентира относно първоначалното оформяне на документи там, търсене на квартира, работа, как са си напишеш CV и мотивационно писмо /не е като европейските и българсикте шаблонизирани формати/, разкази относно манталитета и поведението на интервю и в работна среда и т.н. Хубаво е ако има кой да ти помогне, но според мен всеки трябва да е наясно с това какво прави и какво трябва да направи и да разчита основно на себе си. Има една приказка: брата си е брат, но сиренето си е за пари. Така, че който чака червено килимче в Канада, ще остане разочарован. Приятелите и добрите познати могат да ви помогнат с инфо / а това е безценен ресурс според мен/, но никой не е длъжен да страда заради това, че е отишъл някой тотално неподготвен за това, което го чака или с недостатъчни знания по езика/езиците, или такива дето се оплакват, че ги счупили от работа / имаше такъв пост във форума/. Да работиш, когато си наработа на мен лично ми се струва абсолютно нормално, когато си на почивка или на маса пък би трябвало да се забавляваш, но при нас тук е обратно - на работа се забавляваме / кой в кафето, кой в нета/, а като седнем на маса - говорим за работа.zorbat написа:И аз щях да питам същото - няма ли вече покани за интервю или сертификати...
А вие имате ли приятели, които са на място и които ще ви търсят квартира и ще ви чакат с хляб и сол на летището?
Надявам се да ни посрещнат, но все пак допускам и възможността да се оправяме сами. Аз въпроса ти го разбрах - просто се впуснах в размисли и страсти по принцип /не визирах теб или някой друг/. Аз предлагам да се посрещаме един друг / който пръв стигне ще посреща другитеzorbat написа:И ние сме така:-) Въптосът ми беше по-скоро дали някой ще ви помага да си намерите квартира, да ви посрещне на летището...
А относно работата, то е ясно че трябва много, много труд. Аз работя за французи и експлоатацията е на 100%, така че съм свикнала да работя много. Зная как е в чужбина и зная как българи прецакват българи за да не напреднат повече от тях:-)
/ и да си помагаме взаимно - никога не съм отказвала помощ / с каквото мога винаги съм била насреща - спрямо приятели, познати и непознати. Една приятелка обича да употребява лафа: Няма "ненаказано" добро. Т.е. всичко се връща - правиш добро - добро ще ти се върне и обратно. Важно е все пак да си човек /т.е. за мен човещината е на първо място в моя мироглед/. А за българите по принцип си права - за съжаление в сравнение с останалите народи и националности - ние сме такива - гледаме да прецакаме другия. Но аз съм оптимист, че не всички сме такива и съм на мнение, че всичко е до човека и че господ е събирач - т.е. хората около мен са като мен и се надявам, че на моята помощ и подкрепа биха отвърнали със същото. Винаги давам доверие на кредит и следя резултата. За ходенето по институции си абсолютно права, а аз ще се повторя - който пристигне по-рано - посреща и ориентира останалите. Мисля, че няма да е проблем да обменим инфо на кафе или бира оттатък.toneha написа:Ние пък нямаме нито един познат в Канада, нито за квартира, нито за летището. Изцяло ще разчитаме на себе си. Следим редовно http://www.graigslist.com горе-долу да добием представа в коя част колко вървят квартирите, а за оправянето на документи и ходенето по институции не се притесняваме, щото като не ни е срам да питаме все ще се оправим някак си, а и във форума има писано по въпроса, тъй че няма страшно. Със сигурност ходенето по институции ще е по-лесно, от колкото в Бг
Само се надяваме да намерим познати за по една ракийка през почивните дни
Те и тук са шаблонизирани, само дето шаблона е различенemili_vn написа:...да си напишеш CV и мотивационно писмо /не е като европейските и българсикте шаблонизирани формати/...
Всъщност това исках да кажа, че формата е друг, но явно не се изразих правилно. По скоро имах впредвид, че в БГ няма практика да се пишат мотивационни писма, защото много малко фирми изискват такива при кандидатстване. Пък и мотивацията не е от кой знае какво значение за българския работодател, не само при кандидатстване, а и след това. В доста случаи се получава следната картинка - той ме лъже, че ми плаща, а аз - че работя. Работниците и служителите не са стимулирани и не са мотивирани. Принципно всеки работи за пари, но има изключения - някои работят за чест и славаhadministratora написа:Те и тук са шаблонизирани, само дето шаблона е различенemili_vn написа:...да си напишеш CV и мотивационно писмо /не е като европейските и българсикте шаблонизирани формати/...
тази я познавамemili_vn написа:
Една приятелка обича да употребява лафа: Няма "ненаказано" добро.
